Жена, която скоро била приела Исус Христос за свой Господ, прочела Новия завет.

След това отишла при пастора с молба:

– Моля ви дайте ми да прочета нещо за историята на църквата.

Пасторът бил много изненадан и я попитал:

– За какво ви е нужно това?

Жената отговорила:

– Искам да разбера, кога християните са престанали да бъдат като Христос?

Хвърчилата във формата на птици са нещо обичайно за онези времена.

Първото въздушно съобщение „падане на листо“ през 1232 г. е пренесено с помощта на хвърчило.

Официалната история описва по следния начин обсадата на татарите Дзин от монголите при Хъфей.

„На обсадените изпратили хартиени хвърчила с написани на тях съобщения и когато летящите уреди се приближили над линията на северните монголи, нишките им били отрязани и те паднали сред пленниците от Дзин . Съобщението ги подбуждало да се вдигнат на бунт и да избягат“.

Китайците използвали хвърчилата по доста гениален начин. С тях си помагали при риболов. Привързвали кукичката със стръвта към хвърчилото, след което я оставяли да бъде отнесена на достатъчно разстояние от сянката, за да заблуди и най-плашливата риба.

Разнообразието на хвърчила в Китай е огромно. Освен традиционната форма на птица, те са изработвани като стоножки, жаби, пеперуди, дракони и други реални или въображаеми създания. Някои хвърчила имали въртящи се очи, движещи се лапи и опашки.

Към края на 7-8 век на мода в Китай излизат музикалните хвърчила., които издавали свистящи, стенещи или подобни на арфа звуци.

Хвърчилото, към което била прикрепена бамбукова пръчка се наричало „вятърен псалтир“ или „вятърна цитра“.

Хвърчилото  с осем струни, закрепени върху основа във формата на тиквичка, се наричало „ястребова лютня“.

Подобни арфи и свирки са характерни не само за хвърчилата. Свирки се поставяли и в опашките на гълъбите.

Историята за циклопите се е появила благодарение на народите от островите в Средиземно море.

Там са били открити останки от изчезнали слонове джуджета.

Черепите на слоновете били два пъти по-големи от тези на човека.

Централната носова кухина често погрешно се е възприемала за отвор на око.

Химнът на футболния клуб „Ливърпул“ е песента „You’ll never walk alone“ – „Никога няма да ходиш сам“.

Тези думи били татуирани върху крака на морския пехотинец Едни Грант, който бил изпратен в Афганистан.

Той попаднал на мина. Кракът му бил ампутиран под коляното и при операцията последната дума от татуировката била отрязана.

Така тя се превърнала в „You’ll never walk“ – „Никога няма да ходиш“.

Гранд се отнесъл към тази история с хумор. Той се научил да ходи с протеза.

Участвал в спортни състезания и често разказвал за случая пред другите ветерани инвалиди.

Майчиното сърце е източник на всеотдайна и безгранична любов. Майките са способни да се грижат за всички деца, дори и да не са ги родили.

За това ни напомня майка котка, която не само е спасила малки ежчета, но е започнала и да се грижи за тях.

В един крайградски район били открити малки и слепи таралежчета. Всички мислили, че те са обречени и ще умрат, но котката Соня решила да помогне на малките.

Тя не само ги хранила, но поела и грижата за тях като истинска майка. Цялото си време тя прекарва с приемните си деца.

Соня си има котенце, но тя не прави разлика между него и ежчетата. Така всички живеят заедно като в едно семейство.

Тази история още веднъж доказва, че чужди деца няма.