Honda обяви нови системи за подпомагане на водача SENSING, която ще се появи в новия модел Legend в Япония тази година. С течение на времето, системата ще бъде оборудвана и за други автомобили Honda.
Honda SENSING е разработена като следващата стъпка към едно общество, без инциденти. Благодарение на системата, а не само на автомобилистите и мотоциклетистите, всички участници в пътното движение, ще се почувстват по-спокойни.
Системата се състои от два сензора с различни характеристики. Един от тях е радар с милиметров диапазон, намиращ се зад предната решетката, а другият е камерата в горната част на предното стъкло. С помощта на радара се определя местоположението и скоростта на пешеходците, докато камерата фиксира техния размер и размери на други обекти на разстояние от около 60 м.
Благодарение на значителното увеличаване на точността на сензорите, системата е снабдена с различни функции. Така че, при риск от сблъсък, водачът получава аудио и визуални предупреждения. Освен това при движение на Honda SENSING идва сигнал и волана да започне да вибрира. При риск за сблъскване с пешеходеца, автоматично воланът се извива на другата страна.
В допълнение, Honda SENSING позволява да се поддържа дистанция и да се разпознават пътни знаци и светофари, извеждайки данните на таблото. Ако превозното средство е в покой или се движи с ниска скорост, но преди това има и други превозни средства или пешеходци, системата няма да се включи твърде бързо и ще се избегнат аварии. Системата също така показва, когато стоящата отпред колата започва да се движи.

През юли 2008 г. от Арканзас се появила първата информация за някаква група поседници на “We Want Your Soul”. Името вероятно идва от едноименната песен „Искаме душата ти“.
Интересът към  “We Want Your Soul” възникнал след инцидент на паркинг в близост до магазин. Тогава през юли, към една жена приближили двама мъже с черни дрехи. Те започнали да се интересуват за финансовото положение на жената, питали я за отношението ѝ към религията, а след това ѝ предложили да си продаде душата.
Жената се уплашила и веднага позвънила в полицията. Когато дошли полицаите. тя описала мъжете така: бели мъже с черни костюми и куфарчета, които се придвижвали на Lexus. На дясната ръка на непознатите бил татуиран триъгълник с кръг, в който била разположена петолъчна звезда.
Полицай не успели да открият страните мъже. Но били фиксирани няколко запитвания до службите отговарящи за реда в страната, за някакви писма, които пристигали по електроните пощи с предложение, съответния човек, до който били изпратени да си продаде душата.
При желание, в Интернет можело да се прочете какви услиги предлага кампанията с посредници за продажба на души. А предоставените услуги съвсем не били лоши. Предложенията варирали от 5 до 20 хиляди долара, изглежда цената се влияела от възрастта на клиента. Такъв договор можел да се сключи само с лица над 18 години.
Между другото, както е посочено на купувачите в сайта, отнемането на душата е абсолютно безболезнена процедура, необходимо е само да се подпише договора, без да се притеснават. Те стават богати и след това се потапят в по-комфортен живот.
Ах да, според условията на сделката, няма връщане назад, душата се продава веднъж и завинаги. Договорът не може да се прекрати. Продаващият душата си няма възможност да разбере как ще се отнесат по-нататък към нея, защото тя изцяло принадлежи на новия собственик.
Разбира се, всеки човек решава сам за себе си, към кого да се обърне, към Бога или към дявола.

В края на 19-ти век, на железопътната линия към Кейптаун  работил стрелочникът James Wide, който бил загубил при инцидент двата си крака.
След известно време той купил от пазара павиана Джак. James обучил павиана да го вози на количка от дома му до сигналната бутка.
Павианът помагал и при превключване на сигналните лостове.
Веднъж в жп управлението посъпила оплакване. Wide по чудо не бил уволнен.
James поискал да се проверят способностите на павиана. Той отлично се справил с всички тестове и е бил нает на работа.
Джак е работил като стрелочник до смъртта си, и се казва, че не е направил нито една грешка.

В американския град Бейкърсфийлд САЩ котка спаси четиригодишно момче от нападението на куче.  Инцидентът е регистриран от система за сигурност на видео камера.
На записа се вижда как дете кара колело в двора. В един момент към него незабелязано се прокрадва съседският лабрадор, който захапва крака на момчето и се опитва да го отмъкне.
Изведнъж в кадър се появява домашната котка Тара, която със стремителен скок се хвърля върху кучето.
Това изненадва напададелят, той пуска детето и избягва. Котката известно време го преследва, а след това се връща при момчето.

По-раните лаборатории за боеприпаси били най-опасните места. Трагичния инцидент станал на остров Браун напълно потвърждава това.
През 1863 г. на остров Браун бил построен комплекс от дървени здания.
Там трябвало да се разположи Федералната лаборатория за боеприпаси, която се смятала за много опасно място, за да се намира в населен район, в континенталната част на Вирджиния.
На 13 март 1863 г. неизбежното все пак станало.
Непълнолетната ирландска емигрантка Мери Райън била в центъра на експлозията. Тя направила проста, но фатална грешка. Почукала по дървена дъска с книги, създавайки триене.
Експлозията унищожила голяма част от сградата, където имало около 80-100 млади жени. 44 били убити, но малцина умрели мигновено. Болшинството ослепели и получили множество изгаряния. Самата Райън била в критично състояние в продължение на няколко дни преди да умре от раните си.
Причина за трагедията е комбинация от книги, дървени дъски, както и наличието на барут във въздуха.
Работата в лабораторията възобновили в края на месеца, след аварията, веднага щом събрали нов персонал.