
Наум тези дни бе много замислен. Приятелят му Пламен забеляза това и го попита:
– Измъчва ли те нещо? Мога ли с нещо да ти помогна?
– Тези дни разсъждавах и достигнах до извода, че любовта не е просто емоция, – бавно се опита да обясни Наум.
– Е, да, – съгласи се Пламен. – Не разчиташ на чувствата си, а просто решаваш да обичаш някого.
– Да, но не и да одобряваш лошото му поведение, – възрази Наум.
– Исус обичаше хората, но ги изобличаваше, за тяхното лицемерие, – отбеляза Пламен. – Любовта прави всичко, което е най-добро за човека.
– Представи си, – каза Наум, – съпруг изневерява на жена си и ѝ казва: „Ако ме обичаше, ще забравиш какво се е случило и ще ме оставиш да се прибера у дома“.
– За това се иска искрена решимост, – тъжно поклати глава Пламен.
А Наум само добави:
– А понякога това означава да умреш на кръста …
Това бе малко градче, но се бе прославило със своята престъпност в района.
Франц бе отделен от майка си още, когато беше дете. Принудиха го да работи на полето, когато бе много горещо.
Грижата за болните бе винаги основна задача на Милена. Тя участваше в група, която правеше опити да помогне на пациентите в интензивните отделения да спят по-спокойно.
Мартин дълго бе мълчал. Това бе нещо неестествено за него. Той непрекъснато бърбореше и не млъкваше.