Кукурякът се споменава още в римската и древногръцката литература, а през Средновековието масово е култивиран като лечебно растение. През 16 век хората вярвали, че ако засадят кукуряк до външната врата на къщата, билката ще ги пази от вещици и зли духове.
Най-вероятно мистичните свойства, които са му приписвани в миналото се дължат както на отровните съставки в него, така и на способността му да остава зелено и да расте дори и през зимата.
Макар и известен със своите лечебни качества през Античността и Средновековието, използването му в медицината винаги е било съпроводено със смъртни инциденти. Причината за това е, че всички видове кукуряк съдържат силни алкалоиди, които могат да причинят смърт, ако се погълнат в по-големи количества.
В средата на 20 век започва усилена селекционерска дейност, в резултат на което са създадени множество сортове и хибриди.
Кукурякът съдържа специфични гликозиди с кардиотонично действие, стероидни сапонини, мазно масло със слабително действие, горчиви вещества, растителни мазнини, мазнини, хелебригенин, хелеборсит и други.
Кукурякът е известен като отлично кардиотонично средство. Активността на използваемите части се обуславя от специфичните гликозиди, които се характеризират с бързо настъпващо действие и продължителен кардиотоничен ефект.
Кукурякът успокоява нервната система, има слабително, пикочогонно и нервно-успокоително действие. Прилага се при заболявания като хемороиди, сърдечна недостатъчност, плеврит, жълтеница, кашлица, задържане на течности в тялото.
Препаратите с кукуряк се използват като кардиотонични средства, които оказват продължителен ефект.
В българската народна медицина кукуряк се използва при възпаления на гръбначния стълб, нервни заболявания, менингит, плеврит, а напоследък и при ракови заболявания.
Външно кукурякякът се използва по следния начин.
Сваряват се корени от билката с оцет в отношение 1:10. Използват се за засилване растежа на косата, против пърхот и косопад. Сварените корени с вода се използват за промивка на екземи и гнойни рани.
Вътрешно кукурякът се използва така.
Една чаена лъжица от кукуряка се слага в 500 мл вода и се оставя да ври 10 минути. Пие се 4 пъти дневно, по 1 супена лъжица преди хранене.
Кукурякът е опасно и отровно растение, затова трябва да се приема под лекарски надзор и не бива да се надвишават препоръчаните дози, за да се избегнат усложнения и нежелани последици.

Чай от цветовете на черният бъз се използва за инхалация при пресипнал глас и възпаление на горните дихателни пътища.
В българската народна медицина чаят от цветовете се употребява още за лечение на възпаление на пикочните пътища, при импотентност, подагра, при високо кръвно налягане, воднянка, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простатата, уриниране на кръв, копривна треска, задух, затлъстяване.
Отвара от листата се използват външно за бани при кожни обриви, хемороиди, ревматизъм.
Лечебни свойства имат всички части на растението. Използват се корените под форма на отвара, плодовете – настойка, листата – отвара или външно под форма на лапи, цветовете – запарка или чай.
Плодовете на черния бъз са богати на антицианови съединения, съдействащи за неутрализирането на свободните радикали. Освен това съдържат много пектин и целулоза. Те действат още потогонно, слабително, диуретично и способстват за понижаване на висока температура, което се дължи предимно на гликозидните вещества. Плодовете са богати на ценни минерали и микроелементи, които най-често не достигат в храната през зимата. Ако се изсушат правилно, витамините в тях се запазват в голяма степен. Цялото растение се употребява за регулиране обмяната на веществата, а това от своя страна подпомага поддържането на личното тегло в нормални граници.
От цветовете се приготвя запарка, чай, като 2 чаени лъ­жички от цветове се заливат с 250 мл вряща вода. Оставя се за 10-15 мин., след което се прецежда и се пие на глътки. Напоследък всред народа широко популярно е приготвянето на воден извлек и сироп от цветове на бъз. Той се прави по следния начин.
15 пресни съцветия се накисват в 3 л вода за една вечер, течността се прецежда и се пие затоплена или се приготвя сироп със захар, който се употребява разреден с вода като напитка.
От плодовете на бъза се приготвя сгъстен пулп или мармалад, който се упот­ребява като диуретично и слабително средство, за усилване и при неврози. Може да се приготви и извлек от 1/2 лъжица изсушени плодове и 250 мл вода.
Поради високото съдържание на витамин С в плодовете, чай от плодове на бъз е подходящ за пушачи, които се нуждаят от добавки на витамин С.

Древните гърци вярвали, че боговете са безсмъртни, заради амброзия, която се състояла от мед, мляко и нектар.
Пчеларството е възникнало от „северните “ пчели. За да оцелеят в студа, те е трябвало да се запасят с храна. За това пък африканските медоносни пчели, не отделят мед в запас, защото там няма зима и такива не са им нужни.
Днес лидер за доставка на мед е Китай, който е известен с мед от елда.
В Древен Египед меда заменял парите, римляните също обменяли товар срещу мед. По стари записки славяните, освен животни и пари, се разплащали с мед.
Медът рядко е алерген, но може да бъде и токсичен, ако пчелите събират нектар от отровни растения.

Когато чуем да се споменава за смърч, обикновенно си мислим за иглолосно дърво и няма да сбъркаме. Но знаете ли колко е полезен той за хората?
Кората на смърча съдържа дъбилни вещества, балсам и други. Дървесината съдържа смес от най-различни органични съединения, а също и арабоксилоуронид, в състава на който влизат уронова киселина и остатък от арабофуранози. Иглите на дървото съдържат етерично масло, в състава на което влизат до 12% борнилацетат, 1-а-пинен, р-пинен и други.
Листните клонки също съдържат значително количество етерично масло, а в състава на шишарките влизат борнилацетат и други естери. Семената съдържат до 33% бързо изсъхливо мазно масло, в състава на което влизат приблизително около 5.2% линоленова, около 15.7% а – линоленова, около 29.5% а – линолова, около 23.6% р – линолова и около 11.4% маслена киселина. Те съдържат още към 22% суров протеин, към 12% безазотни екстрактни вещества и други.
Народната медицина използва младите клонки на смърч, които се събират заедно с пъпките, нарязват се още свежи и се сваряват със захар. Полученият сироп е ефикасно средство против кашлица и при други възпаления на дихателните органи, също против рахит, скорбут и други.
Извлек от иглите на смърча в свежо състояние се прибавя във водата за къпане на децата, за освежаване и при разни екземи. Етеричното масло, което се получава от различните органи на билката, се употребява широко в медицината, парфюмерийната промишленост и козметиката.
При сухата дестилация на дървесината се получават редица важни за медицината и промишлеността артикули, като смола, терпентин, колофон и други. Гъстото масло, получавано от семената на смърч, намира широко приложение в безиреното и лаковото производство, става и за горене.
Дървесината се използва освен за строителни материали, в столарството и други, така и за получаване на медицински въглен на прах, който се употребява като абсорбционно средство и като противоотрова при отравяне с алкалоиди и фосфорни съединения. От кората се получават дъбилни материали, които се прилагат за щавене на кожи и за получаване на медицински катран, колофон, дървесинен оцет.
Малцина знаят какъв чудесен лечебен ефект имат обикновените смърчови шишарки. Колкото повече са те в дома, толкова по-здравословен и чист ще бъде въздухът, който вдишваме. Добре е да се снабдим с шишарки за зимата, но не като ги късаме от дървото, а като съберем опадалите около него.
Според народната ни медицина отвара от игличките, клончетата и шишарките на смърч подсилва имунитета. Ваните със смърч са подходящи при нервни разстройства и преумора. Настойка от шишарките се прилага при ангина, пневмонии, астма и за профилактика на остри заболявания на горните дихателни пътища.
Народна медицина предлага следната рецепта за отвара с връхчета от смърч: Измиваме и нарязваме 3 супени лъжици връхчетата на ситно. Кипваме ги в 3 литра вода и варим 10 – 15 минути, след което прецеждаме през цедка и марля. По желание подслаждаме с мед.
Внимание! Отварата от смърч не се препоръчва за бременни жени.

Те бяха степни хора. Оскъдната си покъщнина пренасяха на коне и камили. Земята бе оскъдна на растителност и вода, за това често сменяха местата на юртите си, като търсеха нови пасища за добитъка си.

Нямаха писменост. Историята на рода се предаваше от един на друг пазител на родовата памет, който запомняше всичко наизуст, това, което е билo преди и което се случва сега. Така наречените поети запечатваха тази история на народа си в песните, които пееха край огньовете. В тях те пееха за юначни мъже, силни ханства, гладни години, дни на мъка и болести.

Такъв поет бе и Жиенбет. Той не стана хански поет, но ханът го ценеше повече от другите поети, защото не можеше да забрави как бe преследван в степта и младият поет му бе направил голяма услуга.

Бурно течеше животът на певеца. Колкото и пратеници да пращаше хана да го издирят, всички се връщаха с празни ръце.

Минаха две години. Певецът бе докаран с примка на врата и с искане да бъде съден. Ето какво му докладва война, преди да вкара вътре вързания поет:

– Жиенбет се влюби в 17-годишната дъщеря на нашият господар Харун. Ти знаеш, че певецът е известен с чудния си глас из цялата степ, но е последния бедняк между нас, има само кон и звънката си домбра. За да не плаща откуп, той грабна красивата дъщеря на господаря и я отведе в планината. Харун се ядоса и веднага изпрати потерия. Бегълците бяха заловени, но тъй като знаеме, че ти, хане, имаш слабост към певеца, не го убихме на място.

– Какво си направил Жиенбет? – попита ханът, когато го въведаха в ханската юрта.

– Може ли певец да говори с вързани ръце?

Ханът заповяда да развържат ръцете му. Жиенбет грабнал своята домбра и се защити със следната песен:

“ През навъсените есенни дни ходят овни и космати камили. През пролетните бурни дни се раздвижват могъщи бикове и бързоноги коне. Певецът е изпълнен с любов цяла година и в летния зной, и през лютата зима. Опиянен от любов се озовах пред тебе, хане. Вземи ми главата, убий любовта.“

Ханът се усмихна и се обърна към бащата на момичето:

– Какво ще стане като убиеш дъщеря си и зет си? Ще залепиш ли счупената пила? А, че е счупена, няма съмнение. Не е ли по-добре да простиш?

Прости бащата на невястата, но двамата млади избягаха далече от хората. Заживяха в подножието на планината. Жиенбет стана любимец на народа, защото не ходеше по богатите сватби. Но не оставяше сватба на беден човек от степта бе своята сладкогласна домбра и пълнеше сърцата на хората с радост.