С какво Кадафи е бил по-лош, от тези, които го унищожиха. Ето какви предимства имаше страната му, когато той беше на власт:
1. Бензинът е бил по–евтин от водата. 1 литър бензин е струвал 0,14 $.
2. На младоженците са се подарявали 64 000 $  за покупка на квартира.
3. Образованието и медицината са били напълно безплатни.
4. На всеки член от семейството държавата е плащала по 1 000 $ субсидии годишно.
5. Обезщетенията за безработица са били 730 $.
6. Той е закрил военните бази на НАТО.
7. Заплатата на една медицинска сестра е била 1000 $.
8. За всяко новородено са изплащани по 7 000 $.
9. За откриване на личен бизнес се е давала еднократна помощ от  20 000 $.
10. Големите данъци и налози са забранени.
11 . БВП на глава от населението е $ 14,192.
12. Образование и обучение в чужбина за били за сметка на държавата.
13. Верига магазини са продавали на символични цени основните хранителни продукти за многодетни семейства .
14. За продажбата на продукти  с изтекъл срок за годност са се налагали големи глоби и нарушителите били задържани от специална полицията.
15. Част от аптеките са пускали безплатен лекарства.
16. За фалшифицирането на лекарства се е предвиждало смъртното наказание.
17. Наеми не е имало.
18. Населението не е плащало консумираната енергия.
19. Продажбата и консумацията на алкохол е била забранена.
20. Не са се отпускали кредити за покупка на кола и апартамент, защото никой не е имал интерес от това.
21. Услуги за недвижими имоти са били забранени.
22. Закупуването на автомобил до 50 % са били изплащани от държавата.
23. Когато е бил на власт, той е изгонил от страната международните корпорация.
Само при Муамар негрите в южната част на Либия са придобили човешките си права.
През четиридесет години на властване на Кадафи, населението на Либия се е утроило.
Продължителност на живота в страната се е увеличил от 51,5 на 74,5 години.
Кадафи бил решил да оттегли Либия от международната банкова система и примера му искали да последват още 12 арабски страни.

Председателят на Палестинската национална администрация Махмуд Абас е разпоредил да се изплатят по 50 хиляди долара на всеки бивш затворник от израелските затвори.
Става дума за 104 терористи убийци, 52 от които са излезли на свобода, осъдени до подписаното „съглашение Осло“.
Освободен от затвора убийци ще получават месечно “ пенсия“ , което е няколко пъти по-висока от средната заплата. Тези обезщетения ще бъдат изплатени от средствата, които влизат от международни спонсори.
От администрацията в Палестина обясняват, че това е “ жест на уважение“ към “ бойците от съпротивата „, които са прекарали десетилетия в затвора.
Нека си припомним кои са те.
52 от 104 терористи, освободени в рамките на „добра воля“, одобрен от правителството на Израел, са убили през 80-90 – те години 57 израелци, за което са получили доживотни присъди.
Почти никой от тях не се е покаял за своите престъпления. След освобождението, много от тях открито са заявили намерението си отново да се присъедини към „съпротивата“.

Двама си говорят по телефона:
– Слушай, Пешо, ако не ми заемеш 100 лева, няма да доживея до заплатата.
– Какво говориш, такава бедност ли те е стигнала?
– Не ми се присмивай, животът на човекът преминава понякога през пустиня. Нали така Господ смирява човека, за да не уповава на неправедното богатство, а да упражнява вяра си.
– Да, така е. Но 100 лева нямам. Скоро исках от съседа и съжалявам, че не мога да ти дам.
На следващата седмица Пешо печели наследство в съда. Първото нещо, което той и съпругата му решили да си позволят е пълноценна почивка в Египет, за която отдавна си били мечтали.
Седмица по-късно той звъни на човекът, който го е молел за пари:
– Здравей, как си? Намери ли пари, за да се издължиш?
– Не, а ти какво, да не си почнал да си живееш по-свободно? Помогни ми!
– Не мога сега, далеко съм…
– Къде си?
– Какво значение има!?В Египетската пустиня, горещина,… не мога!
– Да разбирам! Но пустинята е да уповаваме на Господа, а не на неправедното богатство.
– Аха, да… навярно е така! Но…ако знаеш колко е приятно да харчиш неправедното богатство в тази Египетска пустиня!

Живял в един град човек, който обичал да изучава Тора. Той работел, жена му му помагала и всичко вървяло като по часовник. Но човекът се разорил. За да изхрани жена си и децата си той отишъл в друг град и станал учител е едно училище. Там той учел децата на иврит.
В края на годината той получил заработените сто монети. Решил да ги изпрати на жена си, но тогава още нямало пощи. За да изпратиш пари от един град в друг, трябвало да се намери човек, който отивал в другия град и да му заплати за услугата
Оттам минал амбулантен търговец. Учителят го попитал :
– Накъде отиваш?
Търговецът назовал различни градове. Между тях бил и градът, където били жената  и децата на учителя. Тогава учителят го помолил да занесе 100-те златни монети на жена му. Търговецът отказал, но учителят се опитал да го убеди:
–  Господине, жена ми отчаяно се нуждае от тези средства. Тя няма с какво да нахрани децата. Ако й ги предадете ще можете да й дадете толкова от тях, колкото искате.
Алчния търговец се съгласил, вярвайки, че ще преметне учителя.
–  Добре, – казал търговегът, – но при едно условие. Напишете на жена си, че от тези пари мога да й дам толкова, колкото аз искам.
Учителят нямал друг изход и написал писмо на жена си: “ Изпращам ти 100 монети с условие, че този човек ще ти даде толкова от тях, колкото сам иска.“
Пристигайки на мястото, амбулантния търговец повикал жената на учителя, дал и писмото и й казал:
–  Това е писмо от мъжа ви, а ето и парите. Според нашата уговорка аз трябва да ви дам калкото искам от тях. За това ви давам една монета, а 99-те оставам за себе си.
Бедната жена го помолила да се съжали над нея, но той нямал сърце, а камък. Останал глух на молбите й. Настоявал, че такава била уговорката с мъжа й. Така, че и тази една монета той й дава доброволно.
Жената на учителят завела търговецът при местния равин, който се славил със своя ум и находчивост. Равинът внимателно изслушал двете страни и започнал да уговаря търговецът да постъпи милосърдно и справедливо.. Но търговецът не щял и да чуе.
Изведнъж равина бил осенен от една мисъл:
–  Покажете ми писмото, –засмяно казал той.
Дълги и внимателно отново го зачел. След това сурово погледнал търговеца и казал:
–  Колко пари от тези искаш да вземеш за себе си?
–  Вече казах, –  отговорил алчния търговец, – 99 монети.
Равинът станал и сърдите казал:
– Тогава ти трябва да й ги дадеш според уговорката и да вземеш само една монета.
– Искам справедливост! Къде е тук справедливосттта? – развикал се търговецът.
– За да се спази справедливостта, трябва да се изпълни уговорката, – казал равина. –  Тук ясно пише: „Скъпа жено, търговецът ще ти даде толкова от тези пари, колкото сам иска.“ Колко монети искаш? Деветдесет и девет? Толкова трябва да й дадеш и да вземеш само една монета. Свърших! Делото е приключено.

Обикновено гаргойлите на фасадите на готическите храмове са разположени така, че дъждовната вода от покрива се стича през устата им.
Но един от фрайбурските чудовища е бил обърнат обратно. С лапите се държи за стената, а водата се изтича през ануса.
Според градската легенда, по време на строителството на катедралата градския съвет повишил изискванията към каменоделците, без да увеличи заплатите им.
Работниците изпълнили работата, но обърнали обратно тази скулптура, която добре се виждала от прозорците на градския съвет.