Архив за етикет: живот

Трудностите за зло или за добро са

Нашият живот е многостранен и разнообразен. Той никога не стои на едно място. В него постоянно се развиват събития, понякога добри, понякога лоши. Вярно е, че ние сами определяме отношението си спрямо тях и сами ги класифицираме, в зависимост от това какво ни носят радост и удоволствие или трудности и мъка.
Трудностите се възприемат като нещо негативно, допринасящо за усложняване на живота ни. Те водят до спад на настроението и се възприемат като черни краски в живота. Повечето хора не обичат да се изправят пред трудностите, предпочитат живота им да течеше леко и плавно, без нервните сътресения.
Все пак, точно тези трудности са изиграли положителна роля в живота ни. Те допринасят за нашето развитие и ще помогнат да разберем стойността на много неща, за които до сега не сме се замисляли.
Как можеш да разбереш цената на щастието, ако не познаваш болката и скръбта? Как можеш да усетиш вкуса на победата, ако не я завоюваш и ти се даде леко? Как можеш да се насладиш на красотата на дъгата, ако не си преминал през дъжда? Преминавайки през трудностите се изменят ценности в живота ни, променя се отношението ни спрямо другите и нещата, които стават около нас.
Ако вие възприемате трудностите като проблем те ще си останат такива за вас, а ако ги възприемате като задача, вие със всички сили ще се стремите да я разрешите.
За да преодоляваме трудностите трябва да имаме решимост. Решимостта е готовност за преодоляване на всякакви препятствия и вяра, че имаме сила да ги преодолеем.
Ако вие сте претърпели неуспех, това означава, че просто сте спрели да действате.
Трудностите ни мобилизират и ни издигат на по-високо ниво в развитието ни. Те ни карат да усвояваме нови знания, нови методи и начини, за да решим възникналите задачи. Дават ни безценен опит.
За това не казвай: “ Не мога!“, а по добре се попитай: „Как мога да го направя?“ Ако търсите решение, ще го намерите.
Наберете решимост и преодолявайте трудностите, в противен случаи те ще ви победят.

Кралицата на флирта

Мадам дьо Помпадур с уловки успявала да подържа любовните си авантюри.
Литературата и киното я разкриват като неуморимата куртизанка и налагаща новата мода в XVIII век. Целият й живот минава под покровителството на любовника й Людовик XIV.
Възприетият образ много се различава от реалната личност.  С цената на значителни усилия и ненадминати хитрости маркиза дьо Помпадур успяла да привлече вниманието на Краля-Слънце и да стане негова фаворитка.
Но най-интересното започва по-късно. Мадам дьо Помпадур не се е славила като красавица. Тя била дребна на ръст и затова въвела модата на обувките с високи токчета.  И тъй като била физически несъвършенна, не обичала плътските удоволствия. За това тя трябвало да изобретява хитроумни стратегии, прикривайки своите недостатъци.
Така се появили знаменитите салони на Мадам дьо Помпадур, където краля можел да общува с интелектуалния елит. Людвик не обичал да скучае. А с какво ще го развлече – любов, книга или пореден бал, се решавало за момента.
Съществуването на мадам дьо Помпадур се концентрирало върху чувствата на краля. Той често бил напрегнат, изпълнен с тревоги, а тя трябвало да измисли с какво да го изненада.
Интересното е, че Мадам дьо Помпадур и законата съпруга на краля Мария Лещинска си симпатизирали една на друга. Вина за това имали сходните им тенпераменти. На Лещинска принадлежи твърдението: “ Легло, бременостт, раждане…каква скука“.
Историята на Мадам дьо Помпадур има добър край. Тази мъдра жена намерила сили да признае на краля, че й е по-добре да бъде добър приятел, отколкото лоша любовница. Кралят оценил искреността на влюбената дама и нежно се грижел за нея до края на живота й.
Безразличието й към плътските наслади, усложнявало живота на маркизата, защото не съответствало на образа на неуморима жрица на любовта, създаден от нея самата. Тя била искрено привързана към краля и се притеснявала за чувствата му към нея. Целия си живот Мадам дьо Помпадур е сложила в краката на краля. Но е влязла в историята, колкото и парадоксално да звучи, именно като удивителната Кралица на флирта.

Християнството днес

Християнството не е само обичаи и традиции. То ни дава и по-ясна представа за нещата около нас. Много е важно, християнството да се възприема от хората, особено от политиците, не като нещо архаично, а като основа върху, която да изграждаме живота и дейността си.
Една от опасностите на съвременната цивилизация е възприемането на християнските ценности като нещо, което е имало място само в миналото.
Религиозната мотивация се задушава от новите „ценности“ на века, които не са свързани с християнските традиции.
Прогласява се една фалшива „свобода“ на личността. Разбирането за добро и зло е размито. Така обществото по-лесно се манипулира чрез информацията по медиите и финансовата зависимост.
Връзката с църквата и християнството се реализира на дело, като се защитават нравствените ценности в обществото.

Животът е борба

Помислете колко важно за вас е дадено събитие? Мисля, че по-важно е как то  действа върху вас. Нашият живот се определя не от това, какво сме видели, а как го възприемаме.
Всеки трябва да се учи. След падане трябва да искаме шанс да опитаме отново, а от грешките си е необходимо да се поучим. Колкото повече търсим, толкова повече ще намерим. Нека се опитаме да извлечем полза от неудачите си.
Във всеки от нас има нещо, което в другите го няма. Ние можем да правим виртуозно това, както никой друг. Търсете това зрънце в себе си и го развивайте. Никога няма да се провалите, ако се занимавате с това, за което сте предназначени.
Целия свят е театър, в който ние играем. Но какво играем? Роли, които други са изискали от нас или режисираме сами своите действия и решаваме как да играем?
Успехът не ни учи на нещо. Това правят грешките. Те ни карат да бъдем по-внимателни и ни мотивират към промяна и развитие. Всеки, който иска да се учи трябва да експериментира, а в тези си действия можем да сгрешим. Важното е навреме да разберем, че грешим и да не униваме.
Колкото по-голямо здание се стремят да построят строителите, толкова по-дълбоко копаят и по-як фундамент изграждат. Така е и с всеки от нас.  Колкото по-голяма задача поставяте пред себе си, толкова по-сериозно трябва да помисли  за израстването  и обучението си в тази насока.
Не се отказвайте! Ако копнежа е в сърцето ви, не го оставяйте да загине и да изчезне на цяло. Животът е борба, в която успяват само упоритите.

Откровен разговор

Най-честата препоръка, която се дава на съпрузи, които са неудовлетворени от семейния си живот е откровено  да поговорят със своята „половинка“.
Опитът показва, че не всички  се решават на това. Особено ако нещата засягат интимната сфера.
Сдържайки се поради смущение от „деликатни“ теми, неувереност в това, че няма да ги разберат, опасения, че ще бъде уязвен съпругът или съпругата, страх да не посееш е любимия човек неприятни подозрения, ….. всичко това води до скандал.
Така продължава съвместното съжителство със затаено недоволство и нарастващо раздразнение до тогава, докато може да се издържи.
Но търпението не е безгранично, проявяват се изблици, които прерастват в емоционален взрив. Последствията от него не винаги са поправими.
Но това може да се избегне, ако се осмелите на поне един разговор, в който всичко да назовете със собствените му имена….
Опитайте, докато не е станало късно.