Най-важната индустриална зона на града.  Какво представлява тя?

Петролна рафинерия?

Не, това е инсталация за обезсоляване, която осигурява питейната вода на града.

Вода? Кому е нужна ?

Петролът може да е богатството на арабския свят, но водата е неговият живот.

Малцина на Запад си дават сметка за значението на подобни проекти за обезсоляване тук, в арабския свят.

Водните права и запасите от прясна вода вече изместват петрола като основна причина за конфронтация в Близкия изток и северна Африка. Някои от най-разгорещените конфликти между Израел и съседите му Ливан, Йордания и Сирия са не заради идеология или религия, а заради контрола над водните запаси в Йорданската долина.

„Уискито е за разпивка, но водата е за биткa”, бе писал някъде Марк Твен.

Телевизията предлага един от най-лесните начини да пропилееш живота си в днешно време. И разбира се Интернет я настига. Вярно е, че в Интернет можеш да прецениш какво точно да гледаш, но това не означава, че няма да избереш най-лошото от всичко възможно.
За сега телевизията владее положението. Основния проблем в нея не е колко цинизми се допускат на екрана, въпреки че и това не е малък проблем, а баналността. Рекламите са достатъчни, за да посеят алчност и похот и това не е само в една или две програми.
Умът ви се храни със всякакви телевизионни глупости, а той е предназначен за общуване, обучение, израстване….
Съдържанието на повечето програми е толкова тривиално и лишено от смисъл, че способността на мозъка да мисли за нещо по-стойностно и умението на сърцето да изживее по-дълбоки емоции се разрушават.
Телевизията представя всяка сериозна публична дейност като боклук. Презира всяко сериозно, последователно, рационално и сложно нещо. И какво ни предлага в замяна? Диалози, в които всичко е лесно приемливо, просто, конкретно и най-вече забавно.
Тъй като всички живеем според културата, формирана от телевизията, трудно можем да видим какво става с нас. Човек трудно би потънал в размишления, докато гледа телевизионната програма така, както би размишлявал върху герой на Уилям Шекспир или върху въпросите на Блез Паскал. Ако такава телевизия съществуваше, тя щеше да бъде абстрактна, поетична, дълбока и много скучна.
Внимавайте, човек, който не е прекарал много време в офиса, но се гордее, че е бил със семейството си, но пред телевизионния екран, няма да избегне обвинението, че е пропилял живота си.

Денят бе много горещ и водата в съдовете бързо свърши. Възрастните подвикнаха на малкия водоносец, който бе заспал на сянка:
– Момче, взимай стомните и отивай на извора. Водата свърши.
Момчето сънено потърка очите си и с нежелание се отправи към празните стомни. Очакваше го дълъг и изморителен път. Той знаеше, че на връщане тези глинени образования тежат като олово, сякаш бяха пълни не с вода, а с камъни. Това ставаше винаги така, защото  умората надделяваше и всяка тежест се струваше двойно по-голяма. Въпреки всичко взе стомните и тръгна.
На извора освежаващата влага на водата досъбуди заспалото детско сърчице. Някаква живителна сила се вля в него още с първите струйки вода.
Събра напълнените съдове и потегли обратно. От една стомна се процеждаше издайническа струйка вода и оставяше мокра  диря по земята. Когато  стигна  лагера, хората прекалено ожаднели се нахвърлиха върху стомните. Остана само една. В нея имаше много малко вода. Момчето бавно я надигна и изпразни съдържанието й.
В последните лъчи на залеза  водоносеца долови слаб шепот:
– Защо не ме остави? Аз съм счупена и почти цялата вода изтича от мен. За какво съм, ти? Хвърли ме на боклука.
Момчето наведе глава, погали стомната с напуканите си длани и промълви:
– Не ми даде сърце да го направя. Забелязах, че водата, която се стичаше от теб попадаше върху цветята и тревичките край пътя и те живаха. Ставаха по-свежи и красиви. Как да ги лиша от малкото влага, която получаваха? Ти си счупена, но не си безполезна, защото даваш живот на загубилите влагата си.