Потопа е голямо бедствие. Но на него можем да погледнем и малко по-оптимистично. Нека го наречем „хидроочакване“.

Животът се заражда във водата, така поне твърдят умните глави. Тя дава начало и стабилността на живота. Без вода няма живот.

Куриозът е само привиден. Нека погледнем нещата под друг ъгъл. Тогава един Потоп може да се окаже полезен за следваща селекция на по-високо и качествено ниво. Дали потопът ни е изпратен за наказание от Бога?

Една световна война е вид потоп. Но дава начало на нова, макар и противоречива цивилизация. Поредният потоп ражда поредната цивилизация.

Дали водата, макар и в огромни количества, е нещо толкова страшно? Дали цунами-то е израз на Божия гняв, или начало на ново изграждане?

За мен не са опасни думите на Людвиг: „След мен потоп!“ Това е лична позиция без фатални последствия.

По-опасна е друга формулировка. Ако цялото човечество каже: „След нас потоп!“ Тогава наистина ни е спукана работата. Това, което Бог не може да ни направи, можем да си го направим сами…

Дано в последия момент, преди да „пуснем мехурчета“, си спомняме за Божествената намеса с първия Потоп, който ни е позволил да станем цивилизация…

Древна легенда разказва, че на върха на Арарат доплувал ноевият ковчег. И когато водата се оттеглила, Ной се спуснал в подножието на планината и създал ново селище на това място. По-рано планината влизала в границите на Армения, но по-късно била прехвърлена на Турция. Въпреки това, тя все още е икона за местните и дори е изобразена на герба.

Може би тази историческа загуба е подсказала на сегашните „зелени“ архитекти да превърнат столичния център в гигантска офисно-жилищна планина.

Ереван се намира в полупостинната зона, това се отразява, както на качеството на почвата, така и на здравето на хората. Подобно на много други градски райони, столицата се сблъсква с типичните проблеми на околната среда. Липсата на контрол върху строителство на обществени места и особено върху малкото зелени зони, за които никои не се грижи, заедно с растежа на количеството автомобили осезаемо се усеща във въздуха. Наложило се да се вземат драстични мерки за възтановяване на качеството на живот в Ереван.

Проектански екип е създал проекта «Lace Hill“.

Изкуствения хълм ще заема 85 хиляди кв. м. На него има многобройни отвори с неправилна геометрична форма. Комплекса е покрит с подобие на пчелна пита, а отдалеч прилича на някои от древните арменски манастири издълбани в скалите или по-скоро на арменска бродирана дантела.

„Прозорците“ превръщат вътрешните коридори в открити тераси, осигурени с естествено осветление и вентилация, а също ще откриват на жителите и гостите зашеметяваща гледка обхващаща трите страни на града.

Повърхност на хълма ще абсорбира слънчева енергия, но основната част ще бъде покрита с жива изумрудена трева и важни селскостопански култури. Растенията от своя страна ще създадат жизнена среда за насекомите и няколко вида птици.

За поливане на зелените площи ще се използва пречистена „технически“ вода, която са използвали в «Lace Hill“. Източникът на топла вода и поддържането на желаната температура в рамките на комплекса ще се осъществява чрез геотермални кладенци.

Жилищните помещения са разположени на южната страна на хълма, където има много слънце и се открива красива гледка.

Офисните помещения с нуждаят от отразена светлина и не претендират за отлична гледка от прозореца, затова те са раположени на северната страна. В същия комплекс са включени медицински център, магазини, ресторанти, изложбени зали и кино.

Веднъж един ученик се обърнал към учителя си:

– Видях страни неща и не мога да разбера тяхната природа. Достойни мъже, покрити с рани от вражески саби и куршуми в дългите походи, увенчани със славата на последните битки, отличили се с доблест, смелост и мъдрост дори и от враговете си, стават глина в ръцете на безпомощните жени. Защо така става?

– Не всяка жена, – казал учителят, –  може да превърне мъжа в глина. Това става само при тези, които не се съпротивляват на природата си. Жените са като водата. Те са слаби и меки, не могат да се сражават с враговете, да извършват подвизи, да строят и защитават своите жилища, но без тях, както и без водата няма живот на земята. Независимо от своята нежност водата неотстъпно преодолява твърдите и яки скали. Срещайки преграда, тя я заобикаля, търпеливо пробива ново русло в най-твърдите слоеве, следвайки неотклонно своите цели.

Учителят обърса изпотеното си набръчкано чело и заключи:

– Става лошо, когато жената заприлича на капеща вода. Разрушава камъка … капка след капка. Така тя пробива не един отвор. Интересно за какво ѝ е този стар, мокър и напукан камък след това?

Знаете ли, че на телефона зa психологическа помощ е възникнал през първата половина на ХХ век в САЩ?

През 1906 г. в Ню Йорк, пастор Уорън основава лигата “ Спасете Живот „, чиято цел е да се предостави морална и емоционална подкрепа по телефона.

В европейските страни такава служба се появи след края на Втората световна война през 1948 година.

Психиатрите H. Hoff и E. Ringel организират център за „медицинска помощ за хората, които са уморени от живота“, За първи път се комбинират телефон за бърза помощ и телефона на доверието.

Най-важната индустриална зона на града.  Какво представлява тя?

Петролна рафинерия?

Не, това е инсталация за обезсоляване, която осигурява питейната вода на града.

Вода? Кому е нужна ?

Петролът може да е богатството на арабския свят, но водата е неговият живот.

Малцина на Запад си дават сметка за значението на подобни проекти за обезсоляване тук, в арабския свят.

Водните права и запасите от прясна вода вече изместват петрола като основна причина за конфронтация в Близкия изток и северна Африка. Някои от най-разгорещените конфликти между Израел и съседите му Ливан, Йордания и Сирия са не заради идеология или религия, а заради контрола над водните запаси в Йорданската долина.

„Уискито е за разпивка, но водата е за биткa”, бе писал някъде Марк Твен.