А може и да не е легенда. Така невероятно са се стекли нещата.
Родил се един по-различен от другите. Той решил да спаси хората от злобата и гордостта.
Затова направил от смирението философия, а покорството превърнал в начин на живот. Но не са ли думите му демагогия и притворство? Това не е ли ексцентричност или заболяване на мозъка?
И той кротко приел екзекуцията на кръста. Не се възпротивил, не молил за спасение, не оплаквал съдбата си. Отишъл си, както живял и както проповядвал.
Тогава те му повярвали…..

В Великобритания 82-та годишнина от съвместния си живот са отбелязали неразделните Лионел и Елън Бъкстон. Той е на 99 години, а тя на 100. Те са живели през мандата на 15 министър председатели.
Лионел и Елън започнали да се срещат през 1930 г. и се оженват през 1936. Чакали са повече от 6 години да се оженят, защото просто не разполагали с пари, за да го направи по-рано.
Споделят, че никога не са били разделени и не искат още да се разделят. Харесва им да бъдат заедно, защото те не са само мъж и жена, но и добри приятели.
Според думите им през последните 8 години, те не са прекарали една нощ един без друг и съвсем не се уморяват от факта, че са заедно денонощно.
Съпрузите прекарват свободното си време като играят на дартс, билярд, бинго, карти и гледат сапунени опери.

При един старец дошла една семейна двойка. Жената била много притеснена и казала:
– Бремена съм, а вече имам четири деца. Ако родя пето, няма да можем да се изхраним. Моля те, благослови ме да направя аборт.
– Виждам, че живота ти не е лесен, казал старецът, –  но как да ви благословя, да убиете детето си? По-добре убий най-голямата си дъщеря, тя е вече на 15 години, поживяла е, видяла е доста неща в света. А това мъничкото още и слънчев лъч не е видяло, несправедливо ще бъде да го лишиш  от тази възможност.
Ужасена жената закрила лицето си с ръце и заплакала.

Всеки от нас се ражда за любов и щастие. А след това идват болестите, болката и разочарованието.
Различни специалисти са стигнали до едно и също мнение. Тъгата и горчивите мисли могат да доведат до различни заболявания. А силата на ума и въображението могат да лекуват.
Някои изследователи смятат, че физическите заболявания са често срещани при хора с беден речник. Всички емоции, особено отрицателните, трябва да излязат. И за това неспособните да говорят за своите чувства, да изразят емоциите си, боледуват и се чувстват немощни. Така, че ако нямате с кого да споделите преживяванията си, заведете си дневник или използвайте телефона на доверието. Не натрупвайте в себе си негативи, научете се да давате място на емоциите си.
А има специалисти, които смятат, че хронични заболявания са сходни с образа на живота на един човек, с неговите черти от характера. Например, защо човек боледува от асма? Той просто се опитва да се откроява. Ако човек постоянно кашля и достига до хрипове и посиняване, искаш или не искаш, не можеш да не му обърнеш внимание. Е, това е доста силно казано… Но ако ваш познат е имал инфаркт на миокарда, това означава, че той взима всичко при сърце. Постарайте се да му попречите да се вълнува. Не всеки признава, че е имал проблеми от интимен характер или просто сексуално разстройство. В този случай вие дълго сте казвали „не“ на тялото си. И във всички изброени случаи, обикновено се приемат лекарства. Но така няма да се отървем от здравословните си проблеми.
За да сме здрави трябва да се промени начина ни на живот и самите ние. Бъдете активни и по често бъдете сред природата. Това ще ви помогне да се поотпуснете, да отдъхнете и да наберете сили.

Много често преди да достигнем до средата на живота си, започваме да осъзнаваме, колко ценно е здравето. В младостта като, че няма какво да губим, но поради нездравословния си начин на живот ние започваме да боледуваме.
През дълъг период от време основното наше внимание е съсредоточено върху боледуването на децата, а тревожните сигнали на собствения ни организъм забелязваме, когато температурата надвишава 38 градуса. А ако сме заангажирани в живота с много важни неща, съвсем не ни е до боледуване.
Всяко неразположение възприемаме като досадно неудобство. Стараем се да не боледуваме, бързо снижаваме температурата и отново се включваме в работата. Бодростта и силите се възвръщат бързо, ние лесно се възстановяваме и забравяме за болестта.
Изведнъж забелязваме, че силите ни след боледуване не се възстановяват толкова бързо. И за да поддържаме добро здраве ни е необходимо все повече време, сили и пари. А когато дойде първият сигнал за нещо по-сериозно, не се замисляме кое е неправилно в поведението и в живота ни. Вместо това, започваме да се оплакваме от несправедливостта, обвиняваме съдбата, съжаляваме се.
Когато си болен и трябва да лежиш на легло, ти се отказваш от много планове. Трудно осъзнаваш, че в самата болест има определен смисъл. Но какъв смисъл има в болестта?
Болестта е своеобразен урок, сигнал, че не сме живели както трябва, допускали сме грешки в мислите и чувствата си. Болестта е повод да преосмислим много неща в себе си и живота си.
Това е време, когато можем да се спрем и да погледнем на живота си по друг начин. Болестта ни предупреждава в нещо. Не отминавайте нещата така, те не са случайни и безсмислени.