Невъзможно е да си представим нашия живот без музика, без прекрасните творения на скулптори, художници, архитекти, нито без литературата, театъра, киното. Те ни доставят не само естетическо удоволствие.
Много отдавна, преди хиляди години хората забелязали, колко благоприятно въздейства силата на изкуството върху общото състояние и настроение на човека. Трудовете на философите и лекарите от Древна Гърция и Древен Рим разказват за първите опити да се използва изкуството за лечебни цели.
Звуците създадени от творческия гений, въплътени в музика, придобиват вълшебна сила. В много материали от историята на медицината се разкрива, как музиката ефективно е въздействала върху човека. Днес тя звучи в болнични заведения, успокоява, стопля душата и укрепява вярата в по-скорошно оздравяване и възстановяване.
И все пак звукът е само половината от света. Втората, не по-малко важна част в света са цветовете, линиите и обемите. Изобразителното изкуство може да защити всеки от нервно разтройство, да излекува душевните му рани, да го зареди с енергия и стимулира.
Емоционалното въздействие на цветовете все повече се използва в работата на архитектите, когато проектират болници, сгради, кинотеатри…
На човек благотворно влияе не само съзерцанието на художествени произведения, но и непосредственото приобщаване към самия процес на творчество.
Изкуството не е панацея за недъзите. Ако го използваме като лекарство, трябва да се съобразяваме с дозировките му.
Лавината от художествена информация, обкръжаваща човека, особено неподготвения, не само не оказва положителен ефект, но го угнетява и смачква.

Умението на една котка в ловуването, веднъж спасили човешки живот.
Въпросният човек бил сър Хенри Уайт, английски рицар от 15 век, който бил хвърлен в тъмницата и оставен да умре от глад.
Но гладния Хенри се сприятелил с една бездомна котка. И тя започнала да му носи някой и друг гълъб.
Така му поддържала живота, докато затворникът накрая бил освободен от своите приятели

Веднъж един учител казал на учениците си:
– Животът прилича на автомобил,
Всички били озадачени от такова изказване, но зачакали с нетърпение обяснението.
– С колата можеш да стигнеш до върха, – казал най-накрая учителя.
Един от новите ученици добавил:
– Но често хората попадат под колелата на колата, като са си позволили малко да повървят. А после всички обвиняват автомобила

Черният ангел на смъртта се приближил до блестящия ангел на живот, и казал:
– Ти седиш на небесния престол, а аз съм под земята. Но страхът от смъртта е по-силна от живота, затова трябва да ми дадеш своя трон.
– Не, радостта от живота е по-силна от смъртта! – Възкликнал ангелът на живот.
– Хората се радват на живота в детската възраст, но когато те са по-възрастни, по-често мисля със страха за смъртта – не се съгласил ангела на смъртта.
– Хората творят, а творчеството е безсмъртно! – казал ангела на живота.
– Своя талант използват единици, – усмихнал се ангела на смъртта.
– Вярата в Бога дава на човек вяра в безсмъртието, – не отстъпвал ангела на живота.
– Вярата усилва страха. Хората се страхуват от възмездието за греховете си, – усмихнал се ангела на смъртта.
– Любовта е по-силна от смъртта! – Възкликна ангел на живот. – И ще го докажа.
Ангелите се спуснали на Земята и видели майка, която прегръщала неизлечимо болното си дете.
– Вашето дете ще бъдат излекувани, ако му дадете живота си, – каза ангелът на живота.
– С радост ще умра за сина си – с усмивка, отговорила майката.
После ангелите отлетели към двама безутешимо влюбени. Момичето било затворено в една кула, защото се влюбило в беден момък.
– Аз ще те пренеса на кулата, където е любимата ти, – предложил ангела на живота, – но сутринта стражите ще те убият.
– Един миг до любимата ми, е по-скъп от цял живот без нея! – Възкликнало момчето.
Ангелите полетели по-нататък. Видели тежко ранен войник.
– Аз ще изцеля раните ти, но ти отново трябва да се сражаваш, – казал ангела на живота.
– Ако ми дадеш сто живота, аз ще ги дам всичките за Родината си! – Казал раненият войник.
– Любовта е по силна от страха за смъртта, – прошепнал черния ангел и изчезнал…..

В далечните времена, когато са живели викингите, да обидиш жена се е смятало за много голяма грешка.
Ако това е ставало, нарушителят на това правило не е трябвало да се прибира в къщи. Той отплавал от родните брегове и се заселвал в далечни земи.
Отмъщението на жената се състояло в това, че тя можела да прокълне семейството и рода му. Това било по-ужасно от всяка битка, защото човек не можел да направи нищо след това.
Ролята на любимата, най-старшата жена на султана се свеждала не в това да бъде най-добрата негова любовница, това го можели всички, а това да му бъде приближена дотолкова, че той да й довери не само работите си, но и живота си.
Когато се отправял на поход, той разчитал на нея, да предотврати всяка опасност и предизвика успех, докато го няма.
На изток разбират женската сила много повече. Обикновено най-търпеливата и смирената печелела вниманието на султана, защото само тя можела да използва уменията си в негова полза и да не му вреди.
Днес ние се борим за първенство и правда, забравяйки, че когато сме в хармония е хармоничен и света около нас. И това е доста важно за самите нас.
У мъжа се търси нежност и любов и жената страда ако не ги получава, без да разбира, че тя трябва да ги създава.
Хармонията е съгласие.
С другите можете да бъдете в хармония, само когато се движите към една обща цел.
Сега у жената са се появили нейни собствени цели и тандема „мъж – жена“ е загубил силата си. Освен това мъжът е загубил доверието на жената, а жената на мъжа. В обрата на историческите събития много са загубили ролите си, развивайки в себе си противоположни черти. До колко е лошо всичко това?
В наше време никой не се удивлява от мъжеподобна жена и феминизиран мъж. Когато се срещнат те се допълват един друг. След време всеки започва да изпитва неудовлетвореност от живота и копнеж за „силно рамо“ и „слаба жена“.
Жената трябва да разбира своята същност и тази на партньора си. Запомнете зад реализиран мъж стои любяща жена!