Веднъж един ученик попитал учителя си:
– Кажете ми, учителю, защо в живота се редуват успех със загуба? Ту бяло, ту черно? И това става постоянно.
– Ти казваш, след бялото идва черното?
– Да, – потвърдил ученикът.
– Ела с мен! – поканил го учителят.
– Къде? – любопитството на младежа надделяло и той последвал стария си учител.
Те излезли на улицата. На небето сияела дъга нюансите, на която преминавали плавно едни в други.
И тогава ученикът разбрал и прозрял истината.
Животът не е само бяло и черно. В него има множество отенъци, които се преливат едни в други, за да се разкрие красотата и смисъла на този живот.
Архив за етикет: живот
Растеж
Един човек откъснал узрял плод от високо разклонено дърво. Разрязал го наполовина и показал сърцевината на сина си.
– Какво виждаш? – попитал бащата.
– Няколко малки семенца, – бързо отговорил синът.
– Вземи едно от тях. Разрежи го и виж какво има в вътре в него.
– В средата няма нищо, – казало учудено момчето.
– Сине мой, – казал бащата, – вътре, където ти нищо не виждаш е скрит животът на това могъщо дърво. На плодовете му се наслаждават хиляди хора. Ако едно от тия семенца падне на добра почва, започва да расте и израства.
Така става с всеки християнин. Колко такива семенца умират, само защото и ние като това момче, не виждаме нищо в тях и не им придаваме значение. На колко добри идеи и пориви не позволяваме да се развиват, защото позволяваме с годините сърцата ни да загрубеят и изгубят чувствителността си.
Духовно израстване е необходимо на всеки вярващ. Духовният растеж започва от там, където под зоркия поглед на Бога, чувствайки неговото присъствие ние се отказваме от изкушенията и отчаянието в скръбта ни, за да изпълним волята Му.
Скръбта като Божий чук
Един ковач разказваше:
– Когато закалявам стоманата, първо я поставям в огъня, а след това я прекарвам под чука, накрая я заливам със студена вода. Едва тогава мога да кажа дали е годна. Може ли да се закали и да се разбие на парчета за обработка. Ако стоманата не се поддава на обработка, аз я изхвърлям в задния двор и я използвам за други по- маловажни цели.
Така е и в нашият християнски живот. Ние всички преминаваме през училището на Божествената обработка, училището на изпитанията и скърбите.
Скърбите са Божият вятър, който ни приближава към Бога. Вятърът се носи над морета, но когато срещне клони или нежните струни на еолийска арфа, чуваме песни изпълнени с красота и сила. Така и нашето сърце в дни на скръб и тъга придобива своя певчески глас.
Погледнете какво прави лекарят с болния. Дава му горчива хапове, а понякога реже и изгаря поразеното място. Той му причинява болка, но без нея не може да се излекува раната.
Така и Бог е лекар на нашите души. Виждайки нашите гниещи духовни рани, прилага подобаващо лечение. Той изгаря несгодите, реже случайно появилите се скърби и пои мъката с плач. Това прави не, за да ни погуби, но да ни изцели. Не да ни убие, а да ни съживи и възстанови.
Скърбите се явяват благословен очистителен огън. Когато ни шлифова, Бог използва остри инструменти, които ни причиняват болка. Но резултата си заслужава да я изтърпим.
Футуристична транспортна система
Хората все повече се стремят да заменят съществуващия обществен транспорт с по-практичен и модерен, тъй като старата транспортна система не е безопасна за живота и здравето.
Много учени от цял свят в последните десетилетия активно работят за по-практичен и по-екологичен начин за придвижване в мегаполисите.
Най-ярък пример за футуристична транспортна система може да се нарече SkyTran, която се планира да се създаде в Тел Авив.
SkyTran включва движение на хора в специални кабини с магнитно поле, като по този начин може да се постигне скорост от 200 км / ч. Планира се чрез тези системи за придвижване да се свържат няколко учебни заведения, места за отдих и търговския район в Тел Авив.
Ползите от този проект са неоспорими. Екологичният транспорт за няколко минути може сигурно и удобно да сближи хората, въпреки неблагоприятните външни фактори.
Транспортната система на бъдещето е екологично безопасна, развива висока скорост, надеждна е, значително намалява времето, потреблението и финансовите разходи, което е важно предимство.
Искрици в смрадта
Смъртта дебне на всяка крачка в този свят, но ние бавно и внимателно се измъкваме, като се освобождаваме от нейната зловеща хватка. Егоизмът, омразата и гордостта са очевидните противници на живота, а любовта и самопожертвувателността ни дават нови порции живот.
Едва ли е нужно да отидете далече за да вкусите от горчилката на ежедневието. Долавяме я във всеки офис, в семейството, на работното място навсякъде, където има хора.
Заразата на егоизма доминира с притежателните си местоимения: моите мечти, моята кола, моите неща, моя начин…… Сами сте усетили колко е свиреп този гигант.
Но от време на време в суматохата и смрадта проблясва искрица любов и милост. Някой е споделил малкото, което има, друг е извървял една миля с теб, за да те утеши, трети те спира да не направиш нещо, за което по-късно ще съжаляваш.
А защо да не бъдеш това именно ти? Защо да не дадеш старт на промяната за по-добър живот?