Трябва да осъзнаем, че в живота винаги става така. Човек не може да има всичко, което иска.
За това всеки трябва да се отказва от някои неща и да проявява въздържаност.
По-добре е да се откажеш от нещо, което не ти е толкова необходимо, за да получиш онова, което е важно.
Помислете сега внимателно, кое е най-важното за вас?

Всеки от нас в този свят има своя собствена задача, своя собствена роля. Можем да си представим света като цветна мозайка, където всяко „стъкълце“ със своя цвят и форма стои на своето място, допълващо общата картина в света.
Разнообразието е прекрасно, защото в основата му лежи животът. В ежедневието ние рядко мислим за това. И често приемаме едни хора за умни и интелигентни, а други за глупави. Но това е грешен подход. Те не са „глупави“, само мислят и действа по различен начин.
Но тук нищо не може да се направи. Хората винаги се стремят да дадят някаква оценка. И човек често забравя, че „другите“, не означава нещо „лошо“. Но така се увеличава взаимната толерантност и интерес.
Разбирането е единствения начин да се намали враждебността, която хората изпитват едни към други.

В щата Кентъки в град Лексингтън се случило нещо удивително. Котка спасила живота на стопанина си.
През една нощ Къртис спал у дома си. Изведнъж той почувствал силна болка в крака си. Събудил се и видял, че котката драскала крака му.
Странно, по-рано той не си спомня да е правела така. Докато се чудел усетил мирис на дим и се събудил напълно.
Разбирайки, че нещо сериозно се е случило, взел някои свои вещи и своята спасителка, и излязъл в коридора. Тук всичко било в дим. Първия етаж бил обхванат от огън.
Човекът трудно си проправил път към вратата и излязъл на улицата. Скоро къщата била напълно погълната от пламъците.
Същата вечер пристигнала приятелката на Къртис, която била истинската стопанка на котката. Тя се зарадвала, че нейната любимка е останала жива и е спасила живота на приятеля ѝ.

Долината на река Хунза, граница на Индия и Пакистан, се нарича „оазис на младостта“. Продължителността на живота на жителите на тази долина е 110-120 години. Те живеят и повече от 160 години, 120 година е средната продължителност на живота в района. Те почти никога не се разболяват и изглеждат млади.
Следователно съществува определен начин на живот, при който хората се чувстват здрави, щастливи, не стареят, на 40-50 годишна възраст месните се къпят в ледена вода, даже при -15 градуса. До сто години играят подвижни игри. 40-годишна жена при тях изглежда като девойка. На 60 години са запазили стройността и изяществото на фигурата си. На 65 години все още раждат деца.
През лятото те ядат сурови плодове и зеленчуци, а през зимата сушени кайсии, покълнали зърна и овче сирене.
Има период, когато плодовете не са узрели, той се нарича „гладна пролет“ и продължава от два до четири месеца. През тези месеци, те почти нищо не ядат, но един път на ден пият напитка от сушени кайсии. Този режим на хранене строго се спазва.
Интересното е, че за разлика от съседните народи, външно те приличат на европейци. Според историците, основателите на първите общини били търговци и войни от армията на Александър Македонски, останали тук по време на похода край река Инд.

Целият си съзнателен живот човек прекарва с убеждението, че освен отбранителната война всяка друга война дори когато е победоносна, е по-лоша от най-лошия мир.
Земя, спечелена с меч, остава за дълго време спорна. Такава земя ражда неспокойствие и раздори. Една селска мера, отвоювана с блага дума, носи повече добро, отколкото цяла област, завоювана с цената на хиляди жертви и с потоци от кръв.
Но в основата на всичко лежи страхът от войната. Война между съседи — от това няма по-лошо.
Ако ти победиш, ония ще са готови да обърнат положението при първия по-сгоден случай. Ако те победят, ти ще се готвиш да им върнеш, както подобава.
И това ще се повтаря безброй пъти, защото земята никога не се насища на кръв. а взаимното изтребление не изтрива, а умножава омразата.