Живял някога един богат търговец. Той имал четири жени.
Четвъртата си жена търговецът обичал  повече от всичко. Той я обличал в красиви дрехи украсявал я със скъпоценни накити. Грижел се за нея и я пазел.
Третата си жена търговецът обичал също силно. Много се гордеел с нея и се стараел при всяка възможност да я показва на приятелите си. Въпреки това, той се страхувал, че тя може да си тръгне и да отиде при друг.
Търговецът обичал и втората си жена. Тя била много внимателна и търпелива. Когато търговецът срещнел трудности винаги се обръщал за помощ към нея. И тя му помагала да премине през тежките времена.
Първата жена на търговеца била много лоялна. Тя често се жертвала, за да успее той. Но той не я обичал. Едва ѝ отделял внимание, но тя го обичала предано и горещо.
Веднъж търговецът се разболял тежко и разбрал, че краят му е близко. Тогава той погледнал назад и прегледал отминалия си живот. Помислил си: „Сега имам четири жени, но в смъртта ще бъда съвсем сам. О, как ще остана сам…?“
Тогава търговецът повикал четвъртата си жена:
– Обичах те повече от всичко. Обличах те в най-доброто и те пазех. Сега, когато умирам, ще останеш ли със мен, за да не остана сам в другия живот?
– За нищо на света! – казала четвъртата му жена  и без да каже повече дума си тръгнала.
Отговорът пронизал сърцето на търговеца, като остър нож.
Натъжен търговецът се обърнал към третата си жена:
– Цял живот те обичах много и се грижех за теб. Ще ме последваш ли в смъртния ми час?
– Не, – отговорила третата му жена. – Животът е толкова хубав. Когато ти умреш, аз ще се омъжа за друг, не се обиждай, моля те!
От тези думи сърцето на търговеца застенало и изстинало.
След това търговецът попитал третата си жена:
– Винаги се обръщах за помощ в трудни моменти към теб и ти си ми помагала. Ще ми помогнеш ли и сега или и ти ще ме оставиш?
– Съжалявам, – казала тя, – но този път не мога да ти помогна. Най-доброто, което мога да направя за теб е да те придружа до гроба и да те погреба според обичая.
Отговорът като мълния поразил търговецът и той напълно увехнал.
Изведнъж в тишината се чул глас:
– Аз ще дойда със теб. Ще отида там, където отидеш. Никога няма да те оставя.
Търговецът повдигнал глава и видял първата си жена. Тя била толкова слаба и крехка, навярно от недохранване. С дълбока скръб търговецът казал:
– Трябвало е да ти отделям повече внимание, когато можех. Не бях прав. Прости ми.
Всъщност всеки от нас притежава тези четири жени…
Четвъртата жена е нашето тяло. Колкото и да се грижим за него, в часа на смъртта то ще ни изостави.
Третата жена е нашето имущество, положение и състояние. Всичко това след смъртта ни ще отиде в други ръце..
Втората жена, това е нашето семейство и приятелите ни. Те са ни били близки през живота ни, но при смърт ще ни изпратят само до гроба.
Първата жена е това, което не можем да видим. Това е нашата душа. Често я пренебрегваме гонейки материалните блага и светските удоволствия. Тя в действителност остава навсякъде с нас, даже и след смъртта.
Може би трябва да се погрижим по-добре за нея, докато не е станало късно, тъй като животът ни в този свят не е безкраен….

Френският писател Стендал след посещението си във Флоренция през 1817 г. пише: „Когато излязох от църквата на Светия Кръст, сърцето ми силно заби, мослех си, че е прекъснат източника на живота ми. Вървях, защото се боях да не падна…“
Развълнуването на писятеля от шедьоврите на изкуството могат да се наблюдават и при други хора. Те са съпътствани със сърцебиене и световъртеж. Такова психосоматично разстройство е наречено синдромът на Стендал.
Човек попаднал под негово влияние изпитва крайно изострени емоции от съзерцанието на картини към пренасяне в пространствено изображение. Понякога чувствата са толкова силни, че хората се опитват да унищожат произведенията на изкуството.
В по-широк смисъл синдромът на Стендал може да се предизвика от наблюдение на какво да е красиво нещо, било то от природата или жена.

След 12 години съвместен живот, моята жена поиска да поканя друга жена на обяд и на кино.
– Аз те обичам, но друга жена би искала  да бъда с тебе известно време, – каза ми тя.
Другата жена, за която ми говореше моята жена е майка ми. Тя беше вдовица от 19 години.
За съжаление, поради работата си и задълженията към семейството си, рядко я посещавах.
Тази вечер й позвъних за да я поканя на вечеря и на кино.
– Какво се е случило? Всичко наред ли е? – веднага ме попита тя.
– Мислех, че ще ти бъде приятно да прекараш една вечер с мен, – казах аз.
Тя се замисли за секунда и после каза:
– Да, много ми се иска.
В петък след работа тръгнах за нея малко притеснен. Когато спрях колата си пред дома й, тя стоеше на вратата. Вълнуваше се много.
Бе облякла палтото си и ме чакаше. Косите й бяха завити на къдрици. Тя бе в рокля, която си бе купила за последната годишнина от сватбата си.
Отидохме в един ресторант. Той не беше голям, но уютен и тих. Моята майка ме хвана под ръка и вървеше до мен като първа дама.
Когато седнахме на масата, трябваше да й прочета менюто. Очите на майка ми сега виждаха едва големите букви.
Стигайки до средата, вдигнах глава и видях, че майка ми ме гледа и тъжна усмивка играе на устните й.
– По-рано, когато беше малък, аз четях цялото мен, – каза тя.
– Дойде време да се плати услуга за услуга, – засмях се аз.
След вечеря дълго разговаряхме. Не беше нещо особено, просто споделяхме последните събития в нашия живот. Така се увлякохме, че закъсняхме за киното.
Когато я докарах до дома й, тя каза:
– Аз още веднъж ще дойде с теб на ресторант, само че този път ще те поканя аз.
И аз се съгласих.
– Как мина вечерта? – попита жена ми, когато се върнах е къщи.
– Много добре. По-добре, отколкото си го представях.
След няколко дни майка ми умря. Тя бе получила инфаркт. Това стана така внезапно, че не можах да направя нищо за нея.
След няколко дена получих писмо и квитанция от ресторанта, в който вечеряхме с майка ми. Към квитанцията имаше бележка: „Аз платих за нашата втора вечеря заедно.. Наистина, не съм уверена, че ще вечерям с теб, но въпреки всичко платих вечеря за двама, за тебе и твоята жена. Трудно ще ми бъде да ти обясня, какво означава за мен тази вечеря, на която ти ме покани. Сине мой, аз те обичам“.
Пазете родителите си. Те са единствените, които искрено се радват на нашите победи и заедно с нас преживяват нашите неуспехи.

Замисляли ли сте се, че законите на Нютон работят и между нас самите?
Първи закон опиращ се на инерцията.
Привичният спокоен живот, отключва чувствата и душата, превръща човека в студен камък, летящ в пространството.
Без да общувате с хората вие се превръщате в интериор на града и жилището си. Това е смърт.
Лема 1. Инерцията в живота е единствената форма на съществуване на тела без душа. Вас и без това ще ви изядат прилагайки телесни наказания.
Лема 2. Състоянието на отчаяние от безсмислено съществувание е временно и мнимо, ако още не са ви погребали.
Вторият закон на Нютон е свързан с ускорението на движението.
Промените във вашият живот винаги са свързани с човек. Ако сте се срещнали с добър човек, вие получавате тласък, който ви направлява към щастливия живот. Ако срещнете човек, извикващ във вас възторг и любов, вие получавате мощен ритник и летите към своето щастие без да се оглеждате.
Ако срещнете човек, който се стреми да ви унизи или обиди, вие също получавате ритник. Ударът винаги ви отпраща назад, а дали ще паднете,  дали ще устоите или ще се вкиснете, зависи от това, какъв човек сте, колко съвест, ум, доброта и мъжество имате. Не на последно място търпение и любов.
Лема 1.  Формулата а = F / m  в  хорските отношения означава. че скоростта на движението към личното ви щастие или нещастие е правопропорционално на силата на чувстват и обратно пропорционално на масата на качествата ви.
Теорема 1 за Лема 1. Формула m = V * р е продукт на истинските човешки качества и тяхния обем в главата ви.
Лема 2. Колкото сте по-слаб като човек, толкова по-малко ще ви се предаде, в какъв да е случай, радост или страдание.
Следствие от Лема 2. Ако сте никой, можете да се излъжете в собственото си щастие.
Трети закон на Нютон е свързан с взаимодействието.
Близките отношения водят до сблъсък. Това е сблъсък на интереси, вкусове, цели, дори и настроение. Така че сблъсъци между много близки и любящи хора са неизбежни. Но такова отблъскване  ще бъде временно, ако с човека ви свързват истински чувства, а не желание да получите личен комфорт или някаква изгода. Това може да се нарече ефективно сливане, когато е трудно да ви разделят.  Връзките между вас са толкова силни, че дори да останете и на голямо разстояние, сте мономолекулярни. И ако някой се опита да прекъсне такава връзка, ще му се  отсекат ръцете до основата. Такива нишки се късат рядко, но ако това стане, руши се душата ви и остават неизлечими рани.
Пазете се! Ако отблъснете човекът, който ви желае добро,  е равносилно да си нанесете удар  с камшик. И ако това достигне до сърцето му, вие сте загубили един човек, дори той да остане жив. Вие също получавате удар. Може би не веднага, но колкото повече време минава, толкова повече сила се натрупва в този удар.
Случва се понякога да се движим с близки приятели, любими, но с различни скорости. Това не е толкова страшно, просто трябва да намалите темпото заради този човек. Страшно е, когато летите в различни посоки.
Ако си взаимодействате с лош и неприятен човек, вие ще се отдръпвате от него постоянно, на една ръка разстояние. Не се заблуждавайте! Ако не се доверявате на всеки подред и на себе си, вие ще преминете в състояние определено от Първия закон.
Лема 1. На първо място, установяването на отношения се изразява във въртене около другия с плах опит да се приближите по-близо към него.
Аксиома на Лема 1. Ако човек „хване бика за рогата“, той обича само себе си, а вас само ще използва.
Лема 2. Истинското отношение към човека не зависи от настроението и обстоятелствата.
Лема 3. Ако ви обичат, а вие ги отблъсквате,трябва да сте готов да получите удар и то болезнен.
Лема 4. На колкото повече хора се доверявате, толкова сте по-щастлив.
Лема 5. Не се опитвайте да нагодите посоката на движение на другия човек към своята. Намерете общата траектория на движение.
Закон за земното притегляне.
Хората, които са далеч един от друг, се привличат малко един към друг, но колкото по-близо са, толкова по- силно се привличат.
Хората се привличат един към друг винаги, с изключение на тези, които живеят по инерция.

Срещите ми със Маргарита и Петър бяха незабравими. Двамата старци са прекрасни хора. Никога не бях срещала толкова добри и мили хора.
През целия си живот бяха работили упорито и сега не стояха със скръстени ръце.
Достатъчно е само да ги погледнеш, за да разбереш, че са доволни от живота.
След половин час почивка на зелената пейка пред дома им, съчетана със спокоен и дружелюбен разговор, разбираш, че повечето хора полагат мъчителни усилия да постигнат всевъзможни, но ненужни неща,  но те не ги правят по-щастливи от Маргарита и Петър.