Сега обопщавайки случилото се през миналата година и планирайки за следващата си задавам въпросите: Кое за мен е най-важно и ценно? От какво мога да се откажа и да го изхвърля от живота си?
За мен и семейството ми най-важно остава помиряването, това е вътрешната основа, от която се ражда семейното щастие, творчеството и здравето.
Отново, както всяка година композирам колелото на жизнения баланс. Това е в мен отдавна и така живея и продължавам да живея.
То е ценно за мен, не като система за планиране, а като система за оценка на ценностите ми и търсене път за тяхната реализация. Благодарение на нея, аз не се опитвам да успея всичко да стане по-бързо.
Бих искала да живея хармонично без резки прескачания в едно или друго, независимо дали това са децата или работата.
Архив за етикет: живот
НАСА първо Марс или Венера ще покори
НАСА сериозно обмисля план за изграждане на летящ град над Венера. Учените казват, че това ще им даде възможност да научат повече за „съседката“, а и научния скок може да помогне за успешния полет до Марс.
Благодарение на големия брой активни вулкани, редовно бълващи сяра, пепел и други отпадъци в атмосферата, средната температура на повърхността на Венера е над 860 градуса по Фаренхайт. Голямата горещина съчетана с атмосферното налягане, което е 90 пъти по-голямо от това на Земята, прави изследването на повърхността на планетата почти невъзможно.
Венера е много по-близо до Земята, отколкото Марс. Но на Марс, за разлико от Венера, е възможно някога да е имало живот.
Напълно е възможно, първата мисия на НАСА да е полет до Венера. Това ще даде възможност да се усъвършенстват технологиите, необходими за оцеляване извън земната атмосфера и ще подобри подготовката за полет до Марс.
Отровната пустиня Данакил
Етиопската пустиня Данакил заслужено носи прозвището си „ад на земята“. Ако отидете там, това ще бъде най-лошата ви екскурзия в живота. Такъв пейзаж няма никъде другаде, дори и в самия ад.
Ако попаднете само веднъж в тази пустиня, няма да искате да летите до Марс, защото в нея човек се чувства като във космоса.
Усеща се катастрофалния недостиг на кислород, трудно се диша, но за това пък има изобилие от зловони изгарящи газове, които се отделят под краката от вулканичната повърхност с плаваши камъни.
Да пътуваш до тук е равносилно да искаш да скъсиш или загубиш живота си. Горещината е + 50 градуса.
Опасност има при пробуждането на вулкана. Можеш да се свариш в горещата му лава и за цял живот да се надишаш на серни изпарения.
Освен това, често в борбата за вода и храна, тук туристите ги очакват полудиви племена от областта Афар, които са въоръжени и гладни. Те могат да бъдат неприятно приложение към неземната красота на пустинята Данакил.
Може ли в мозъкът да се изчерпи мястото за запомняне
Може. Но досега нито един човек не е доживял до това. Във вашия мозък паметта, например, е 2 квадрилиона байта. Представете си, той е видеокамера, която е включена денонощно и прави запис с добро качество, в него има място за 300 години.
Ако говорим, за броя на езиците, които можете да научите за цял живот, то се определя от количеството години, които ще живеете и старанието, което ще приложите.
Лимитът се определя от продължителността на живота, а не от паметта. Хората, които казват: „Мозъкът ми е претоварен“, просто не могат да го използват както трябва.
Такива лесно можеш да разбереш. Представете си iPod, на който има милион песни. Трудно можеш да намериш, коя да е ако нямаш добра система за навигация.
Добра навигация имат тези, които се учат и непрекъснато се усъвършенстват.
Гювечите на Тишо
Вятарът фучеше ядосано и щипеше лицата на хората. Снегът закъсня, но времето застудя. Слънцето силно грееше, но топлината му бе измамна и не достигаше до хората.
Празници! Магазините са изпълнени с какви ли не неща, а търговците гледат по всякакъв начин да привлекат клиенти. За разлика от другите това магазинче не изпъкваше с нещо особено, но ако прекрачиш прага му, попадаш в приказен свят. Животни направени от глина, изпъстрени с различни цветове, ти се усмихват, подкупват и развеселяват. От рафтовете надничат красивеи глинени съдове, изрисувани чинии, чаши, големи и малки гювечи. Имаш чувството, че си попаднал в някакъв по-щастлив свят.
Продавачката, жена на средна възраст, приветливо посреща влезлите в магазина. Дори и нищо да не купиш, приятният разговор с тази жена, ти навява желание пак да дойдеш тук.
Веднъж тя разказваше весело за така нашумелите гювечи на Тишо:
– Идва един господин, солиден, с костюм, вратовръзка и припряно започна да обяснява: „Вместо да се прибера направо в Бургас, отбивам за Карлово и карам 60 километра до тук като луд и се моля магазина да е отворен. . Не знам дали си спомняте, но от вас купих голям гювеч, с жълто цвете, когато го видях веднага го харесах. Наша позната имаше рожден ден и аз го взех, за да го подаря от името на мен и съпругата ми. Жена ми като го видя, пощръкля. Викаше, че аз не съм мислел за нея, а познатата ни, макар и много по-възрастна от нас, едва не я изкара за моя любовница. Моля ви дайте ми един от тези гювечи, че нямам мир в дома си“.
Когато човек погледне тези глинени изделия, разбира, че от тях блика живот. Майсторска ръка е оформяла модела, а след това четката е довършвила щедьовъра.
Продавачката продължи да разказва друга история за тези красиви гювечи:
– Веднъж един мъж дойде в магазина и каза: „Тук продавате много красиви неща. Веднъж взех от вас гювеч, – той посочи към рафта – и го занесох у дома. Жена ми го постави във витрината на секцията и две седмици му се радва, едва тогава се реши да готви в него“.
Има всякакви грънчари, но Троян не напразно се слави с майсторите си. Когато грънчарят вложи нещо от себе си в оформения съд или фигура, не можеш да останеш безучастен. Изваяната и изрусувана глина докосва сърцето ти.