И големи, и малки знаят, че птиците не дават мляко. Но учените смятат, че някои пернати дават мляко. Към тях можем да отнесем гълъба, пингвина, фламингото. Млякото им прилича на извара и става само за изхранване на пиленцата.

Според легендата птиците живеещи в рая хранили своето потомство с мляко.

Много отдавна хората не знаели, че съществува такъв продукт и от това се възползвали само малките.

Уморени от досадните си поклонници девойките ги изпращали да търсят несъществуващо мляко. Смелите юноши смятали за свой дълг да изпълнят поръчението. Те загивали от жажда в безводните пустини.

Хората смятали, че ако някой опитал такова мляко, животът му щял да бъде щастлив и няма да боледува.

Така словосъчетанието „птиче мляко“ започнало да олицетворява невъзможното и невидяното.

С този израз нарекли най-вкусните бонбони. Те започнали да се произвеждат в Полша през 1936 г.

Мариуш Кадзерски се е родил без ръце, но това не е попречило, да се изпълни мечтата му и да стане художник.

Гледайки на неговите реалистични картини, човек трудно би повярвал, че ги е нарисувал някой с увреждания.

– Ограничените възможности, не означават, че не мога да живея пълноценен живот си  и че трябва да забравя своите мечти, – казва Мариуш.

Основно художникът рисува реалистични портрети на хора.

– Скоро направих едно пътуване по Европа. Рисувах по улиците на Берлин, Амстердам, Лондон, Париж, Барселона и много други градове. С това пътуване исках да окуража хората и да им докажа, че ограниченията са само в главите ни, – казва художникът.

K.T. Studd бил известен кеймбриджки играч на крикет и мисионер. Още, когато учил в Кеймбридж, написал следните стихове:

„Животът се дава само веднъж
и преминава бързо
Това, което си изживял за Христа,
то ще остане завинаги“.

Животът ни тук на земята е една чудесна възможност, да се приготвим за вечността. Ако успеем във всичко друго, но не постигнем това, животът ни е отишъл напразно.

Нищо не може да помогне на човек, ако изпусне тази възможност, да се приготви за среща с Бога.

Всеки ден ни се дава само веднъж и изчезва завинаги.

Как ще прекараш този ден, за себе си ли ще го употребиш или за Бога?

Запомни, че това което направиш следвайки Христос, то ще издържи.

Законите са неразделна част от всяка държава. Въпреки това, четейки законите на някои държави, започвам да се съмнявам в адекватността на тези хора, които са ги измислили и въвели.

Относно живота и смъртта някои страни имат особено отношение към тях. Индия е надминали всички в това отношение.

Един от законите в държавата забранява на човек да умира, когато навън вали дъжд. Ако някой не си е измил мръсните съдове, също трябва да отложи смъртта си.

Затова пък, спокойно можете да умрете в Индия, ако имате лошо настроение и това е напълно законно.

Ако вече сте отишли на оня свят, индийските закони, все пак ви пускат. Те забраняват да пеете в гроба. Ако вашата природа е излъгала слуха и гласа ви, трябва да се въздържате и да почивате в гроба без да издавате звук.

Росата е източник на прохлада. Тя обновява цялото лице на земята. Пада нощем и без нея би загинала всякаква растителност.

В Свещеното Писание росата е преобрази на духовното освежаване. Както росата освежава природата, така Бог обновява Своя народ.

Много Божии работници не осъзнават, колко е важна ролята на небесната роса в живота им, затова те не са бодри и жизнерадостни. Обезсърчават се поради недостиг на небесна роса.

Всеки един от нас би сметнал земеделец за луд, ако излезе на работа рано сутринта, без да се подкрепи с храна. А как може тогава християнин да пристъпва към Божията работа, без да бъде освежен от небесната манната?

Не е достатъчно само от време на време да се храним с духовна храна. Всеки християнин трябва ежедневно да се обновява чрез Святия Дух.

Човешкото сърце е бодро и свежо от притока на Божествена сила в него, дори когато сме изморени и доста натоварени.

Покоят предизвиква роса. През нощта, когато листата и всяко стръкче утихва, порите на растението се отварят, за да приемат свежа и ободряваща влага.

Така и духовната роса освежава, когато дълго сме пребивавали в присъствието на Бога. Смирете се пред Него! Сприхавостта пречи на духовната роса да падне върху вас.

Чакай пред Неговото лице, докато не се почустваш наситен от присъствието Му. След това иди и върши делата си, освежен и радостен в Христос.

Никога росата не пада при вятър и жега. Температурата трябва да падне, да затихне вятърът, за да стане въздуха спокоен и прохладен. Изисква се пълно спокойствие, преди въздухът да отдели от себе се невидимите частици от влага за напояване на цветята и всички растения. Така и Божията благодат идва върху човек, когато той е в покой.