Дошла една жена на изповед. Стои пред свещеника и мълчи.
– Защо мълчиш? – попитал свещеника.
– Забравих…. всичките си грехове забравих.
– Записвай си ги на лист, – посъветвал я свещеника.
След известно време жената отново дошла на изповед. Стои и нищо не казва.
– Защо мълчиш? – удивен пита свещеника.
– Забравих….
– Нали ти казах да записваш греховете си на лист.
– Листа забравих.

Един тенекеджия несправедливо бил хвърлен в затвора. Той получил молитвено килимче изтъкано от жена му. Всеки ден той се простирал на него и се молел. Веднъж той казал на пазачите в затвора:
– Аз съм беден и нямам дори дрехи, а вие получавате мизерно заплащане. Но аз съм тенекеджия. Донесете ми метал и инструменти и аз ще направя от тях малки предмети. Вие ще ги продадете на пазара и така ще подобрим положението си.
Пазачите се съгласили и те скоро почнали да печелат от тази работа пари, с които купили храна и всичко, което им било необходимо.
Един ден, когато пазачите дошли, намерили килията отворена, а затворникът не бил вътре.
След години, когато се доказала невинността на тенекеджията, пазачите го попитали как е успял да избяга от затвора. Той казал:
– Работата е в шарката. Моята жена е тъкачка. Тя намерила човек, който се занимавал с ключалките на килиите в затвора и го накарала да ѝ начертае една такава брава. Тя втъкала чертежа в килима, където аз по пет пъти на ден прилягах в молитва. Дълго време съм работил с метал. Шарката ми заприлича на ключалката на килията. Тогава измислих план. Намислих да правя различни машинарийки, за да си събера достатъчно метал за направата на ключ. Когато успях да го направя избягах.

Веднъж в нашия двор се появи незнайно от къде малко котенце. То много искаше да намери майка си, за това се галеше о всеки. От нищо не се страхуваше, само мяукаше и припкаше наоколо.
Цял ден тича котенцето напред назад, дано някой го прибере да го нахрани, но никой не искаше да го вземе. Само една възрастна жена му отчупи малко хляб и го погали между ушите, но после си тръгна.
Вечерта котенцето извади късмет. През двора мина Анечка, тя носеше на баба си подарък за рождения ден. Когато видя котенцето, момиченцето изобщо не се замисли и го взе със себе си.
От тогава котенцето заживя у Анечка. Ядеше до насита, мушкаше в леглото на момиченцето и си играеше с играчките, които му оставяха.
Една вечер, когато Анечка се прибра от училище, котенцето не я срещна на вратата. То лежеше на кревата и жално гледаше стопанката си.
Анечка изтича при майка си и я помоли:
– Мамо, котенцето е болни, извикай моля ти се лекар.
Майката се усмихна и обясни:
– Трябва да го заведем при ветеринаря.
Облякоха се. Увиха котенцето в топъл шал и се отправиха към лечебницата.
Имаше голяма опашки. Баби и дядковци държейки своите любимци на колене, кротко чакаха реда си.
Тази вечер Анечка и майка ѝ се прибраха доста късно в къщи. Докторът бе предписал лекарства и момиченцето се превърна в медицинска сестра и доктор едновременно. То даже намери от някъде бяла престилка, за да подхожда на службата ѝ.
Котенцето бързо се оправи. Анечка се радваше и на всички разказваше в училище за своя любимец. Така неусетно децата започнаха да я наричат ветеринарката.

Вениамин Праведния бил избран да управлява фонда на милосърдието.
Веднъж по време на суша една жена дошла и го помолила:
– Моля ви, помогнете ми!
Той ѝ казал:
– След храмовата служба нищо не остана във фонда.
Жената проплакала:
– Ако ти не ми помогнеш, една майка и седемте ѝ деца ще загинат.
Тогава той ѝ дал от своите пари.
След време се разболял и бил на смъртно легло. Ангелите, които служели наоколо се застъпили пред Бога за него:
– Ти си казвал, че който спаси един живот, все едно цял свят е спасил. Ето Вениамин Праведния спаси една жена със седемте ѝ деца. Трябва ли толкова млад да умре?
Присъдата над него била веднага отменена и към живота му били прибавени още 22 години.

След първите 100 грама алкохол ти се иска да почнеш отначало и да вземеш още по-големи дози от алкохолната напитка.
След 200 грама си преизпълнен с любов към ближния, особено ако събеседника ти е жена.
След 300 всички наоколо са ви братя и ви се иска за тях да изпиете по една глътка, но на 400 всички наоколо стават скотове.
500 грама е вече философска доза. Мозъкът е преизпълнен с гениални идеи, но пустата му уста не може да ги преведе на български език.
На 600 се издигате на главозамайваща височина, след което започвате да повръщате.
Към 700-800 не помните нищо, но очевидци ви уверяват, че сте натрошили всичко, което е попаднало под ръката ви.
На 900 се появява съжаление, че живота ви почти е преминал, а не сте посадили поне едно дърво, къща не сте построили, син не сте отгледали. Иска ви се всичко да промените  и ставайки успявате леко да се залюлеете и да се строполите на пода. Отдолу се разнася смело гласа ви:
– Келнер още 100 грама на трета маса. За всички присъстващи дами….
1000… един литър е останал по-малко в света.