„Всичко ще направя сама“!
Често младите съпруги предпазват мъжете си от преумора. Те могат да се нагърбат със всичко. Но ако мъжът привикне за всичко да се грижи жена му, когато тя има нужда от помощ, той няма да ѝ даде защото не е привикнал към това. Следват критики и недоволство, но никой доброволно няма да промени живота си, само защото на някой не му харесва това.
По-добре привиквайте още в първите дни на брака си, съпругът да ви помага.
„Той трябва да се досети“!
Мъжът ви не знае какво си мислите, вие не сте се оженили за екстрасенс. Който и да е човек не притежава такива свръхестествени сили. Ако си мислите, че той ще се досети само по намеци, грещите. накрая ще се обидите и кавгата е готова. По този начин ще получите само разочарование и гняв спрямо съпруга си.
Ако имате нужда от нещо, по-добре кажете на мъжа си. Ако не веднага, той по-късно ще изпълни желанието ви. Единственото, което мъжът трябва да разбере е, че никой освен него няма да свърши това.
„Той винаги прави така“.
От къде знаете това? Ако мъжът пред вас не е истински мъж, защо сте се оженили за него тогава? Жената прави голяма грешка, като предполага, какво трябва да бъде и какво трябва да прави съпруга ѝ. Това, което гледате по сапунените сериали, не отговаря на действителноста. Истинските представители на силния пол са съвсем различни. И когато жената види несъответствие между желание и действителност, тя започва караница.
Сама изберете, какво искате: да живеете с идеален мъж, но в реалния живот да е сам или да живеете с истински мъж, като се отървете от несъществуващия идеален образ? Вашият съпруг е реален човек. Вашето семейство ше е щастливо, когато престанете да мечтаете за идеалния мъж и приемете реалния си съпруг.
„Той трябва да направи това, което му казвам“.
Много жени грешат, когато не приемат тези неща, които извършват техните мъже. Например, тя го е изпратила до магазина за хляб, а той ѝ носи хлебчета, като се аргументира, че хляба бил свършил. Ако жената не разбере какво казва съпруга ѝ, тя започва да го критикува и по този начин спира желанието му да отиде друг път да пазарува.
Приемете, че това, което е направил за момента е добро. Само по такъв начин ще му покажете, че каквото той е направил е много важно за семейството.
Това са едни от най-наболелите ситуации, които водят до конфликт, вследствие от неразбиране. Жената е тази, която трябва да придава уют, мир и любов в семейството си, тактично и с разбиране, за да няма раздори и кавги.

Денят беше доста напрегнат и тя бе много уморена. Наля си в чашата малко чай и се отпусна във фотьойла.

Изведнъж телефона звъна и разкъса тишината. Тя недоволно протегна ръка към слушалката и напрегнато каза:

– Да.

– Ани, здравей!

Тя позна глас. Никак не искаше да говори с него, но се насили и каза:

– Здравей, Ник!

Отсреща се чуваше напрегнато дишане и доста притеснен глас:

– Луда ли си? Мама каза, че си щяла да ни дойдеш на гости. Не мошеш да го направиш, недей!

– Защо да не мога? Ще бъде много забавно. Много се зарадвах, когато тя ме покани. Така ще мога да си отговоря на някои въпроси.

– Какви въпроси? – напрежението в гласа му не беше изчезнало.

– Нима не се сещаш? Как може жена ти да е бременна, след като тя не те иска, скарани сте и нямате нищо общо в последно време? Да не би да си има любовник?

– Не разбира се.

– А, значи става въпрос за непорочно зачатие, невероятно.

– Стига, Ани, разбира се, че двамата…..аз и тя….понякога ние….сме се събирали заедни. Просто….

– Просто какво? – последва мълчание. Тя въздъхна тежко. – За това искам да дойда. Освен това много харесвам майка ти. Тя твърди. че по това време на годината при вас е много хубаво. Така че…..ще дойда. Извинявай, Ник, може и да ти е неприятно, но не ти ли е минавало през главата, че е възможно да стане подобно нещо, жена ти и любовница ти да се видат на едно място. За сега ти казвам чао.

И тя тръшна слушалката на телефона.

Ще ходи, нищо подобно. Болеше я толкова много, имаше чувството, че някой е хванал клещи, притискаше я силно и не ѝ дава да диша. Другата жена, неговата съпруга, щеше да роди бебе, а тя го махна. Тя още го обичаше, но бебето, което тя махна, което изтръгнаха от нея….. И защо, за да спаси този мъж и да запази люшкащия му се брак. Бебето, което я посещаваше в кошмарите със усмихнато личице,….. тя бе убила.

Беше бясна заради несправедливостта, заради собствената си наивност. Защо слушаше приказките му, защо толкова много му вярваше, как можа до толкова да му се довери?

Очевидно можеше. Искаше да му отмъсти, но знаеше, че не може. Не искаше да нарани тази жена, която нищо не знаеше за нея и се бореше да спаси брака си. Почувства се като натрапница, но тя беше виновна, не трябваше да му се хваща на въдицата, Друго нищо не ѝ оставаше освен да се покрие някъде, да замине на някъде, но дали щеше да забрави…..

Нежен скреж покриваше  зелената трева излъгалата се да поникне от задържалото се циганско лято. Вятър нямаше, но студът щипеше всяка част, които хората не бяха покрили по себе си.

Баба Пена беше подранила тази сутрин и вече се връщаше от магазина с натежала торба, пълна с продукти. Мина край двора на бай Илия и се провикна отдалече виждайки възрастния човек да шета нещо из двора:

– Стопли се а?

Бай Илия намести къскета се и добродушно се засмя:

– Бабо Пено, признай, че това лято не беше толкова студено!

Възрастната жена в същия дух му отвърна:

– Е, ти се студено ли искаш да бъде, нека се постопли малко.

Така двамата старци обичаха да се шегуват и с времето, и с болежките си. Чуеше ли ги човек, неволна усмивка пропълзяваше по лицето му.

Бай Илия не остана длъжен и продължи духовития разговор:

– Е, време му е вече! Наситихме се на хубаво време, нека малко и студът да ни позагрее.

– Наболедувахме се, сега да му мислят бацилите, като стегне студът, – каза баба Пена, укротила хумора в думите си.

– Време им е и те да се изпокрият и затрията, – съгласи се бай Илия.

Весели хора, с такива никога няма да ти е скучно. Нито студ, нито пек, дъжд или силен вятър ги плаши. Все ще нямерят нещо, с което да се пошегуват, да развеселят душата и стоплят сърцето.

В Сан Франциско живее лъчезарен художник, чиито картини са заредени с радост, усмивки и веселие наоколо. Той има жена и три деца, които са станали главни герои на рисунките му.
Колко необикновенни и щастливи мигове могат да се случат около нас. Но често ние ги пропускаме, дори не ги забелязваме….
Паскал Кемпион е нарисувал много илюстрации, с които ни учи как да видим щастието. Не можеш да ги разглеждаш без да се усмихнеш, а това е началото на радостта.

В понеделник Международната космическа станция се е скачила с капсула „Союз“, която е превозила трима астронавти от САЩ, Русия и Италия. Корабът е достигнал целта си за по-малко от 6 часа след старта му от територията на Казахстан.
Руският космически кораб „Союз“ е стартирал около 03:00 часа местно време от космодрума „Байконур“. Неговата задача е била да достави на МКС тримата астронавти: Антон Шкаплеров от Русия, Тери Виртс от НАСА и Саманта Кристофорет от Европейската космическа агенция.
Многоместният кораб се е закачил за космическата станция 5 часа и 48 минута след излитането.
Нова група от астронавтите е съставила компания от трима обитатели за космическата станция, включително и рускинята Елена Серова. По такъв начин, за втори път в 16-годишна работа на МКС на борда се е  оказала отново жена, за извършването на дългосрочна мисия.
Новият екип от астронавти ще престои в космоса до средата на май. Текущата група ще се върне на Земята в началото на март.