Островите Кук са владение на Нова Зеландия и се намират в централната част на Тихия океан.

Те обединяват 6 острова и 9 атола, разпределени в 2 островни групи – Северни и Южни Кукови о-ви. Разположени са на площ от 850 000 морски мили.

В района се използват доста интересно илюстрирани пари.

Банкнотата от 3 долара е една от малкото, на която можеш да видиш гола жена.

Интересното е, че островните долари се приравняват на новозеландския долар в отношение 1:1.

Тези пари могат да се използват само на островите, на вън тези пари не се обменят и не се изнасят.

Всичко започна, когато жена му забременя. Тонг седеше в коридора на болницата и забеляза нещо, което не го зарадва много.

В кабинета влизаха бременни жени, а от там излизаха в сълзи без децата си.

– Как може да убие собственото си дете, – Тонг не можеше да разбере това.

Това силно трогна сърцето му и той закупи земя под планината. Там започна да погребва деца, чийто живот бе прекъснат, без да бе започнал изобщо.

Тонг помоли в болницата:

– Моля ви да ми давате тези неродени деца. Искам да ги погреба по човешки….

Разрешиха му и там той погреба повече от 10 хиляди бебета само през първите няколко години.

Питаха го:

– Защо постъпваш така?

– Надявам се, – казваше Тонг, – че ако бременни жени посетят това гробище, никога да не искат да се отърват от децата си.

Идеята му имаше резултат. Майките, които поради материални затруднения, не можеха да се грижат за бъдещите си деца, се обръщали към Тонг за помощ.

– Добре, дайте ми всички тези деца, – казваше им Тонг, – аз ще се погрижа за тях.

На гробището бе построен дом, който стана роден за повече от 100 деца. Тонг съчувстваше на тези майки и им казваше:

– Ще ви ги върна, когато нямате вече финансови и семейни затруднения.

Майките успокоени предаваха децата си в ръцете му.

– Ще се грижа за тях до последния си дъх, – казваше многодетния баща. – Надявам се, моите деца да помагат на хората, когато напусна този свят.

Очите на тези деца искряха от щастие. От такъв баща можем само да се поучим.

Всяка вечер Добри слагаше дъщеря си да спи. Мимето бе съвсем малко момиченце, само на четири години. Бащата всяка вечер разказваше на дъщеря си приказки.

По изключение Добри се заслуша в молитвата на Мимето. Той чу детето да казва:

– Боже, благослови мама, благослови татко, благослови баба и сбогом, дядо!

Добри попита:

– Защо се сбогува с дядо си?

Малкото момиченце отговори:

– Не знам, татко, така ми се стори, че трябва да направя.

На следващия ден дядото умря. Добри помисли, че това е някакво странно съвпадение.

След няколко месеца ситуацията се повтори, но този път детето каза:

– Боже , благослови мама, благослови татко, сбогом, бабо.

На следващия ден бабата наистина умря.

– Господи, – извика Добри, – дъщеря ми общува с неземни сили!

След няколко седмици, когато Мимето се молеше преди сън, бащата ясно чу:

– Боже благослови мама, сбогом, татко.

Добри бе в шок. Той цяла нощ не можа да заспи. Стана на разсъмване и тръгна към офиса си.
През целия ден той не можеше да се успокои и постоянно гледаше часовника си.

Накрая той реши:

– Ако издържа до полунощ, след това всичко ще бъде наред.

Офисът му се стори безопасно място, затова той не се върна в къщи веднага след работа, а остана там. Добри седеше и пиеше кафе след кафе. Непрекъснато поглеждаше колко е часът и скачаше при всеки звук.

Настъпи полунощ. Добри въздъхна с облекчение и си тръгна към къщи. Там го чакаше жена му.

– Ти никога не си се задържал толкова дълго време на работа. Какво се е случило?

Добри въздъхна:

– Не искам да говоря за това. Днешния ден беше най-кошмарния в живота ми.

– Мислиш, че си имал много лош ден? – попито го жена му. – Няма да повярваш какво се случи с мен днес. Тази сутрин моят началник умря по време на съвещанието!

Жената на пастора стояла до вратата и слушала как нейният седемгодишен син се карал със своя най-добър приятел.

Явно никой не бил готов да отстъпи на другия.

Тогава майката чула сина си да казва:

– Сашо, един от нас трябва да постъпи по християнски. Защо да не го направиш ти?

Една жена отиде  в службата по социални грижи. Тя водеше със себе си 15 деца.

– Ау! – възкликна служителката. – Всички ваши ли са?

– Да, всичките са мои, – въздъхна многодетната майка, която за стотен път чуваше този въпрос.

Жената се обърна към децата и казва:

– Седни Вася!

И децата насядаха веднага.

– Сега е нужно да ви регистрирам, – каза служителката. – Моля да ми кажете имената на децата си.

– Това е много лесно, – каза жената. – Всяко момчета се казват Васил, а момичетата Василка.

Не вярвайки на ушите си служителката попита:

– Вие сериозно ли говорите! Всички са Васевци?

– Да, това много облекчава живота ми. Сутрин викам: „Вася“ и те се събуждат. Когато наближава време за обяд, отново викам: „Вася“ и те идват. Когато правя забележка всички престават да се мотаят и вършат необходимото. Според мен това е страхотна идея.

Служителката съвсем не споделяше ентусиазма на майката. Тя се намръщи и попита:

– А ако трябва да повикате един от тях, а не всичките?

– О, тогава ги извиквам по фамилия.