Израстнала съм далече от морето. Тогава морета и океани бях виждала само по телевизията и по филмите на големия екран.
Но когато отидох с родителите си за първи път до морето, бях много изненадана.
Бях виждала тази необятна шир на екрана, но това съвсем не може да се сравнява с това, което тогава видях със собствените си очи.
Това можем да кажем и за Божията любов. Тя превъзхожда нашето разбиране.
Ти не можеш да я опишеш, докато не я изпиташ сам.
В Божията любов присъства всезнанието, това е свойство характерно за Твореца „да е проницателен и всичко да знае“. Всезнанието принадлежи изключително на Бога.
Във всяка ситуация, във всяка моя мъка и болка съм уверена, че той знае как съм и как се чувствам. Той се грижи за мен, обича ме, разбира ме и пази Своя план за мен.
Каквото и да се случи в живота ти, през каквито и изпитания да преминаваш, които те тласкат към отчаяние, знай, че Божията любов към теб никога няма да отслабне.

Експерти от Военноморската изледователска лаборатория в САЩ са разработили прозрачен метал, който може да бъде използван за следващото поколение супер трайни екрани и дисплеи.
Материалът се произвежда от минерална шпинел, състоящ се от магнезиев оксид и алуминий. Полученото от него прозрачно изделие е много по-здраво и леко, отколкото бронираните стъкла.
Изследователите твърдят, че този материал може да се използва за защита на военни превозни средства и кабини на въздухоплавателни средства, както и в космически летателни апарати и спътници.
Освен това, американските разработчиците са уверени, че той ще бъде полезен за създаване здрави лещи за фотоапарати и екрани за смартфони.
Производството на металното стъклото е много по-просто, отколкото на бронираното. За разлика от бронираното стъкло, където една пукнатина, образуваща се на повърхността, разваля цялото стъкло, в шпинелът това няма да се случи, за сметка на разсейване на енергията.
Оптично чистият материал може да се използва за създаване на лещи за чувствителни инфрачервени камери и лазери.

Благодарение на съвременните технологични възможности планетариумите значително се разширяват. Нов 3D-планетариум е построен в град Гронинген, Холандия и е перфектно доказателство за това.
Този 3D-планетариум позволява на посетителите да погледнат по нов начин към тайните на Вселената и Космоса. Това прави наука по-достъпна и привлекателна за по-младото поколение. Първоначално, инициатор на проекта е бил професор по астрономия в местния университет. Той помоли за помощ Джак ван дер Пален, известният холандски архитект, който е създал проекта с уникален планетариум, наричайки го Infoversum.
Външно, дизайнът прилича на космически обект. Гигантска бяла топка задържана от лента, напомняща на астероиден пояс. За да се постигне перфектно кръгла форма са се използвали методи, които обикновено се прилагат в строителството на кораби.
За такава структура се изисква доста големи тухли и други строителни материали с по-големи обеми.
Сградата е направена от кортеновска стомана, вид материал за обвиване, който има особени експлотационни характеристики.
Общо са използвани 83 панела. С времето те ще се покрият с налепи, приличащи на корозия, но на практика тази „ръжда“ ще защитава обекта от влага и атмосферни въздействия.
Сградата е разделена на два етажа. Долното ниво е интерактивна изложбена площ, която запознава посетителите с актуалните научни хипотези. Тук се намира и голям кинотеатър с екран от 20 метра, за демонстрация на филми.
На втория етаж е разположена тераса. От нея могат да се наблюдават проекциите, които се демонстрират на фона на небе.

Днес подрастващите и компютърът са почти неразделни. За тях това е съвсем естествено, както за родителите телевизора едно време. Мненията на майките и бащите по отношение на компютъра се разделят.
Едни забраняват на децата си да работят на компютъра, освен ако не е свързан с обучението им. Други им позволяват, като се стараят да ги отделят от време на време от екрана.
Трябва ли да не даваме на децата си лаптопи, таблети и смартфони?
Днес децата ни живеят в съвършенно други социални условия. Изследвания са доказали, че социализация на децата става чрез общението в Интернет. Ако един тийнейджър не се свързва по Интернет с приятелите си, той изпада от тийнейджърската среда. Можете да вземете от детето таблета или компютъра, но тогава не се учудвайте, че той няма приятели и взаимоотношения с връстници си, и че в училището никой не го разбира.
Разбира се, във всяко нещо трябва да се проявява мъдрост. Според психолози и лекари, броят на тийнейджърите, пристрастени към компютъра, расте ежегодно.
От една страна, социалните мрежи са чудесна възможност да се намерят хора със същите интереси, загубил се приятел или някой който е твърде зает и не можеш да се срещнеш с него в ежедневието. Това е една възможност за срамежливите да говорят откровено и да намерят събеседник.
Но виртуалното общение не може да замени реалното. Можете да чатите в мрежата със стотици приятели и да си останете самотен. Общението в мрежата може да помогне за изграждане, развитие, творчество, а може да бъде и обикновенно бъбрене. По-често се обсъждат реални проблеми или нещо интересно. Повечето от разговорите са от рода на: „Пътувах, това са снимките“ или „Купих си това, виж“ и т.н.
Как да помогнем на едно дете да не става зависимо от виртуалния свят?
Наслаждавайте се на общението с децата си. Вникнете в техния свят, работете с тях, не ги отпращайте към монитора, радвайки се, че не хулиганстват на улицата и не пиянстват. Вируалния свят е коварен. Детето прави всичко, за да завоюва авторитет в обществото и най-вече между връстниците си.

От извесно време Фидел Кастро се чудел, защо всяка вечер на заседанията на кубинското правителство не присъстват няколко ключеви министри.
Накрая някой прошепнал на Фидел, че отговорните другари отивали в домовете си, за да гледат по телевизията новия съветски филм за разузнавачи.
Кастро постъпил радикално. Поръчал да му донесат екран и направил така, че членовте на правителството да гледат всичките дванадесет серии наведнъж.