Каква чудесна картина, когато „всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях“, изразяваща пълна хармония.

Първите християни не бяха еднакви. Всеки имаше характер, различен от този на другите. Различна бе и мисълта им. Но над всички тях беше Божията любов.

Славеят пее по един начин, чучулигата по друг, но двете птички хвалят Бога, без да изпитват омраза едни срещу други.

Ние никога няма да бъдем еднакви. няма да вършим една и съща работа. Няма да изпълняваме еднакви задължение. Няма да носим еднакви дрехи…

Но хармонията не е в еднаквостите, а в разнообразието, което съдържа взаимно допълване.

Има толкова различни цветя. Едни са бели, други жълти, трети розови, …..Но става нарушава ли се красотата.

И ето тези човеци с различни дарби и характери бяха едно сърце и една душа. Над себе си имаха общата воля на Бога. И те радостно я вършеха.

По главните въпроси вземаха предвид Божията воля, а по второстепенните важна роля играеше братолюбието.

Това е хармония!

Преди да повярват, Божиите чада са принадлежали на един или друг, но сега всички са едно. Преди не са се познавали, но сега са станали близки. Различията били забравени.

Святият Дух ги бе споил с Божията любов.

Това изобретение дава уникална възможност да се пишат текстове, които да не се изтриват. Използвайки писалката могат да се рисуват всякакви предмети, а също и дрехи.

С нейна помощ лесно се създават обемни фигури, като цветя, птици или зверове.

По този начин могат да се представят различни архитектурни проекти.

Тази писалка е изработена във Великобритания. Тя работи в два режима. С единият пише и рисува с тънки линии, а при другия запълва детайлите.

Тази идея е разработена от китайски производители. Моделът е подложен на няколко изменения.

Новия образец е станал много по-лек от предишния. Така също, той има по-малка дебелина благодарение, на което писалката по-лесно се държи с ръка.

Зареждането на устройството става със зарядно. Към писалката е добавен предпазител, защитаващ я от падане на напрежението на електрическия ток.

Кабелът  е станал по-дълъг. Неговата дължина достига 3 метра.

Всеки може да рисува с 3D писалката, включително и деца в предучилищна възраст. За да се приведе в работно състояние устройството, достатъчно е да се натисне едно копче.

След което започва изхвърлянето на пластмаса навън, тя се контролира от контролер.

При липса на работа устройството се самоизключва автоматически. Грижата и поддръжката на 3D писалката е много просто.

 Синът на Петрана учеше във втори клас. Тя работеше като консултант в магазин за дрехи и получаваше малко повече от една чистачка.

Естествено Петрана не можеше да си позволи да харчи пари за някаква модна дрънкулка.

Синът ѝ порасна. Той вече учеше в гимназията, където учат децата на най-богатите хора в града.

Петрана  плаща в тази гимназия с последните си пари. Тя искаше нейното дете да получи добро образование.

Веднъж на гимназистите им поръчаха да донесат това, което обичат най-много и да напишат съчинение за него.

Някой донесе костенурка, друг куче, трети водния си екип за гмуркане, едно момиче донесе таблета на Apple, а синът на Петрана майка си.

Тя се разплака, когато синът ѝ прочете своето съчинение.

Лев Толстой в своя разказ „Ескимоси“ описва живота на този народ. Забелязал. че мъжете и жените имали абсолютно еднакви дрехи.

Единствената разлика била, че обувките в горния край били по-широки.

С какво е свързано това?

Защо са им на ескимосите по-широки горни краища?

Ако познавахте живота на този народ, веднага щяхте да се сетите.

Ако сте достатъчно любознателни, ще потърсите да прочетете.

За по- нетърпеливите следва…..

Отговор: В хят илесон атацед ис

По време на промени, войни, катаклизми се преживява сериозна политическа и икономическа нестабилност. А това кара мнозина да напускат домовете си и да търсят място за по-добър живот.

Семейство Енчеви бяха отишли уж на по-добро място, но още бяха на палатка. Главата на семейството Симеон Енчев не можеше да намери квартира и работа. Бяха изпаднали в безнадеждна положение.

– Бог ни е оставил, – плачеше тихо майката, прегърнала трите си деца.

Един ден ги посети свещеникът на местната църква. Той видя в до какво жалко положение бяха стигнали.

– Виждам, че не ви е леко, тук идват много хора с надежда да намерят препитание, но станахте много, – каза свещеникът с болка.

– Имаме нужда от храна, дом и отопление, – намеси се майката. – Децата измръзват през студените нощи. Вече всички кашлят, а нямаме пари и за лекарства.

Свещеника се намръщи. Симеон забеляза това и за да смекчи положението предложи:

– Помолете се за моето семейство и бъдещето му.

– Сега нямам време, – отсече свещеникът и побърза да си тръгне.

Изпадналото семейство в беда остана объркано.

– Какво ще правим сега, щом и от църквата не искат да се молят за нас?

Свещеникът след срещата бързо отиде в близкия магазин. Купи хранителни продукти, а след това успя да събере дрехи за децата.

Когато го видяха, как крачи към палатката им натоварен, семейство Енчеви не повярваха на очите си.

Той им даде храната и дрехите и ги почака да се нахранят и добре да облекат децата си. След, което каза:

– Сега можем да се помолим и да благодарим на Бога за Неговата щедрост. Виждате ли? Той винаги се грижи вас!