Ирена стоеше на хълма и гледката я опияняваше. Слънчевите лъчи обливаха ярко долината и я правеха приказна.
Тя за малко се бе върнала в бащиния си дом, преди да замине със съпруга си на друго място да служи.
– Ех, ако можеше да останем, – въздишаше тежко Ирена. – Щях да се чувствам по-добре, ако бях по-близко до майка ми. А и работата ми, в нея имаше такъв голям потенциал…..
Внезапно тя долови глас:
– Спри да гледаш назад. Насочи погледа си към мястото, където ти предстои да бъдеш.
Тези думи поразиха дълбоко Ирена и тя си спомни за жената на Лот.
Осъзнавайки се, тя извика:
– Какво направих? Сравняването на миналия живот със сегашния ограби мира ми.
Без да разбира Ирена бе силно привързана към дома си, кариерата и отговорностите, които имаше досега.
Но тя откликна на Божите нежни предупреждения и се фокусира върху Господното присъствие.
Божията любов, напътствие и цел върнаха мира в душата ѝ.
Елена седеше на склона на планината и наблюдаваше бурята, която се разрази в долината.
Павел често сядаше на прага на къщата си и гледаше към сградата долу в долината. Той ѝ се любуваше и малко завиждаше на собственика ѝ.
В стаята нямаше много хора. Те бяха вперили очи в Ина и внимателно я слушаха. Тя бе слабо чернокосо момиче с живи кафяви очи.
Петър бе слушал да се казва за едно племе: