Много хора с ампутирани крайници твърдят, че ги болят. Понякога това не е болка, а просто чувство, че те са там. Това фалшиво усещане изпитват не само инвалидите. Например, понякога някои от нас имате усещане, че във джоба си няма повече телефон или пък се ядосват, когато чувстват, че някой им звъни, когато телефона им е на беззвучен режим, а после се оказва, че никой не ги е търсил.
Изследователи установили, че различните части на мозъка са свързани с определени части от тялото. Когато се отреже крайник, връзката му с мозъка остава активна, докато мозъкът не обнови „картата на тялото“ и не свикне с това, че този или онзи крайник вече го няма. За хора, чувстващи несъществуваща вибрация на телефона, са развити аналогични неврони структури.
Страното е, че хора, които не се разделят с телефона си, го възприема като част от тялото. Може би това обяснява случая, когато сме си забравили телефона у дома, но чуваме и усещаме позвъняванията. Това е повод за безпокойство, тъй като ние силно сме привързани към технологиите.

24 -годишният предприемач от Атланта Роб Райнхарт, започнал да доставя поръчки за напитката Soylent. Особеността на този продукт е в това, че той съдържа всички необходими вещества за организма: въглехидрати, мазнини, протеини, аминокиселини, микроелементи, както и огромно разнообразие от витамини. Тази напитка дава възможност на човека да се откажат изцяло от обичайната храна.
Сместа е бял прах, разтворим във вода. Райнхарт заявява, че група от хора заедно с него изключително ползвали този продукт и се чувствали добре. Участниците в експеримента твърдят, че напитката е много по-полезна от обикновената храна, която често не разполагат с необходимите микроелементи.
Авторът на коктейла твърди, че прахът води до стабилизиране на теглото. Освен това, за разлика от природните продукти, които често съдържат токсини, патогени и паразити напитката е напълно безопасна. Говори се, че такъв прах може да реши проблема с глада. За месец напитката, която трябва да се консумира струва 100 долара.
Дали това е „храната на бъдещето“?
В случая съм малко скиптично настроена. Подобни смеси през 80-години бяха предложени от японците и други изследователи. Но накрая се отказаха от тях, като установиха, че принасят повече вреда отколкото полза. Минимум, стомахът престава да работи и скоро престава да възприема обичайна храна.
За воените и специализираните части постоянно има такива подобни разработки за храна. Така те тъпчат джобовите си с нея и ходейки „ядат“ за около половин месец. Освен това „прахът“ изобщо не тежи, а човекът е боеспособен и нахранен.

Камчатското градско смесено търговско договаряне съобщава:
„През 1961 г. брашното, захарта, зърнените храни и други насипни стоки няма да се дават в джобовете и шапките на купувачите.
В магазините ще се появи амбалажна хартия за опаковане.“
Е, все пак това е 1961 г. Гребеш от чувала и мериш на кантара. Поради липса на чанта или по-подходящ съд, в действие влиза джоба или шапката.
Много по-късно влизат  в употреба килограмовите и половинкилограмовите опаковки.

В нощта на 13 срещу 14 юли 1977 г. в Ню Йорк, в резултат на удар от мълния настъпила непрогледна тъмнина, имало масово прекъсване на електроенергията.
Започнало плячкосване и разграбване на магазините. От салоните по електроника били откраднати много скъпи DJ инсталации, които не били по джоба на негърското население.
Благодарение на това се появили нови тиджеи, свирещи в скоро зародилия се стил  хип хоп.

Това дало мощен тласък за развитието и популяризирането на този стил извън Бронкс.

Днес отново се качи във влака и потегли. Когато влакът спря на някаква гара той погледна през прозореца и изведнъж чу приятен детски глас:
– Днешният вестник моля, днешният вестник……
Пред него се озова дребно момченце с вестници в ръце.
– Как се казваш? – попита го мъжът, като си купи вестник от него.
– Петър.
– А можеш ли да четеш? – гледаше го весело мъжът.
– О, да!
Момчето макар и бедно облечено, бе чисто и приветливо. Чу се сигнал, влакът скоро щеше да тръгне. Мъжът бързо бръкна в джоба си и извади от там малко Евангелие, подаде го на момчето и каза:
– Ще прочетеш ли тази книга, Петре?
– Да, непременно, обещава ви!
След година той отново мина от там. Видя  отново своя малък приятел. Той беше пораснал, понапълнял, но гласа и очите му бяха привличащи както и преди.
– Много често си мислех за вас, – каза момчето на мъжа. – Вашата малка книжка измени живота в нашето семейство. Баща ми по това време беше останал без работа, но той усърдно започна да чете вашата книжка и под нейно влияние семейството ни започна нов живот с Христос. Баща ми започна добре да печели. Майка ми стана по-весела, а аз можех спокойно да ходя на училище.
Ето какъв добър плод е принесла тази малка книжка, съдържаща в себе си Божието Слово, благодарение на това, че сърцата на хората са се оказали добра почва за неговото възприемане.
Божието слово ни сочи пътя към небето и ни учи как да живеем достойно на земята. То съдържа светлина, живот и мъдрост. Словото на Бога е единствената непоклатима стена в морето от човешки думи в този свят на относителни теории и предположения. То ръководи младите, поддържа старите, засища гладната душа, а на немощния дава сила.