При изследване на ДНК се установило, че всеки пети белорус отглежда не свое дете, а близнаците могат да бъдат и от различни бащи.
Всеки месец в Белорусия се провеждат около 150 подобни изследвания.
Резултати са често шокиращи за пожелали да ги направи.
Според заместник-началникът на Държавния на отдела по генетична експертиза към Държавния комитет за съдебни и криминални изследвания Николай Кузуба, тези експертизи унищожават доверието между съпрузите.
Във Великобритания са били „проведени“ 1,5 милиона изследвания при заможни семейства. Във всяко второ семейство едно от децата е от друг мъж.
За морал в тези случаи не бих говорила, но има и нещо хубаво в това, макар и чуждо това дете има „родители“, които се грижат за него, за разлика от изоставените, по един или друг повод, в сиропиталища деца.
Какво означава „мое“ или „чуждо“, това дете има нужда от любов, топлина и разбиране. То не е виновно и не трябва да плаща грешките на възрастните. В края на краищата, родител е този, който отгледа детето.

Най-големият ни страх не е, че сме непълноценни. Ние се страхуваме да не се покажем прекалено силни.
Питаме се : „Кой съм аз, че да бъда изключителено, красив, талантлив и зашеметяващ“?
А защо да не бъдем такива?
Ние сме Божии деца. Нашето себеосъждение не е нужно на света.
Няма нищо привлекателно в плахостта и сковаността. Ако се чувстваме така, караме околните да бъдат неуверени.
Ние сме родени за да светим, да изявяваме Божията слава. И когато позволим това да стане с нас, то се отразява на околните.
Когато ние сме освободени от нашия собствен страха, нашето присъствие освобождва другите хора от страховете им.
Позволете на Божията светлина и любов да се излъчва чрез вас!

По-голямата част от американците не са уверени, че децата им ще имат по-добър живот. Според проучване на общественото мнение, проведено от NBC и Wall Street Journal, съмнения по този въпрос са изказали 76 % от анкетираните.
Социолози предложили на американците да изберат кое твърдение е по-близо до гледната им точка: че САЩ е страна, където всеки, независимо от произхода си, с упорита работа може да успее или че увеличаващата се пропаст между богатите и останалата част подкопава възможностите на всеки американец да си осигури по-добър живот. Парадоксално е, че в една страната на „равните възможности“ повече от половината – около 54 % – избрах второто твърдение, а в „американска мечта“ вярват само 44%.
Феноменът на песимизма в обществото бе повдигнат в неотдавнашна реч в Сиатъл от президентът Барак Обама. На фона на кризата в някои региони на света, по негово мнение, „много от тях са загрижени заради усещането, че старият ред е разрушен, но ние не сме достигнали желаната точка в смисъл на създаване на нов ред, основан на други принципи, хуманизъм и икономиката за благото на всички хора“.
Значителна част от избирателите не вярват в „американската мечта“, като реална възможност, въпреки че това е била идеятоа на която се е основавало обществото до скоро.
Авторите на изследването предполагат, че това може да бъде преходен период до момента, когато ще се създаде „нов ред“. „Въпреки това, несигурността оставя отворена врата, че идеята може да се разрастне и становището за по-добра Америка може да остане като минало в съзнанието на много хора“, – заключават те.

Вие разбирате, че вашите деца са пораснали, когато дъщеря ви започне да използва червило, а сина ви изтрива червилото от устна си.
Днес майка вечеря с най-големия си син в необичайно идилична обстановка, без бащата и уговорката да се яде малко повече.
Изведнъж осемгодишното съкровище със страшното име Страхил се навежда към майка си и я пита:
– Мамо, помниш ли, когато преди три дена трябваше да се закълна  в твоето здраве?
– Помня, миличък, как да не помня.
– Мамо, а как се чувстваш сега?

В класната стая децата  притаили дъх, внимателно следят учителката си. Тя им се усмихва дружелюбно и ги пита:
– Какви искате да станете, когато пораснете?
Един иска да стане пилот, друг лекар, трети шофьор, ….. всяко дете споделя своята мечта.
Идва ред и на Димитър. Той гордо се изправя и казва:
– Аз искам да стана глупак.
Учителката изумено го пита:
– Но …. защо?
Момчето весело се усмихва и с настървение обяснява:
– Когато се разхождаме с татко, той постоянно повтаря: „Погледни този глупак, каква кола има само…. А я погледни този глупак, какъв дворец си е построил ….“