В класната стая децата  притаили дъх, внимателно следят учителката си. Тя им се усмихва дружелюбно и ги пита:
– Какви искате да станете, когато пораснете?
Един иска да стане пилот, друг лекар, трети шофьор, ….. всяко дете споделя своята мечта.
Идва ред и на Димитър. Той гордо се изправя и казва:
– Аз искам да стана глупак.
Учителката изумено го пита:
– Но …. защо?
Момчето весело се усмихва и с настървение обяснява:
– Когато се разхождаме с татко, той постоянно повтаря: „Погледни този глупак, каква кола има само…. А я погледни този глупак, какъв дворец си е построил ….“

Открих, че ако не обичам хората, те ми лазят по нервите. Дали това са деца, съпруг или хора, с които работя няма значение.
Причината толкова много бракове да се рушат е, че съпрузите реагират в спор с ума си, а не със сърцето. Когато една съпруга казва, че е депресирана, тя трябва да бъде изслушана. А когато съпруг се почувства не добре, трябва да сподели проблемите си.
Истинската любов започва с разбирането, защо някой се чувства по определен начин. Питайте, а след това слушайте. Чуйте болката и проблемите на другия. Трябва да влизате в положението на хората около вас, в противен случай няма да можете да ги разбирате.
Как да ви обичат хората, когато не ги разбирате и ги намирате за отблъскващи?
Единствената любов, която трае въпреки болката, трудностите и обстоятелатвата, е Божията любов. Тя не е нещо, което е далеч от нас, защото Бог чрез Святия Си Дух я е излял в сърцата ни.
Дадена ни е, за да обичаме отблъскващите, да можем по-добре да усещаме болката и проблемите на хората и да търсим начин да им помогнем.

Такава самота за много изглежда най-лошото нещо, което може да им се случи в живота.
Кризата идва, когато децата пораснат и напуснат дома на родителите си.
Ако любовта между вас е преминала и не сте успели да установите приятелство по между си, тогава тази криза може да се окаже фатална за вашето семейство.
А ако между вас има все още топла и любяща връзка, то такава „самота“ е като втори меден месец.
Ако вече сте пенсионер, децата ви живеят самостоятелно, нямате никакви ангажименти пред себе си, то този период от живота ви може да стане по-добър, а не най-лошия в живота ви.
Сега вие можете да се занимавате с това, което желаете. Да отидете в друга страна на екскурзия или за по-дълго време……, да се наслаждавате на живота.
Ако самотата ви дразни, в такъв момен най-добрия начин да запазите семейството, е да намирате всякакви пресечни точки на желания, интереси,…
Често в този период събират внуци с баби и дядовци, които обичат малчуганите повече от собствените си деца.
Семейните кризи са неизбежни, има ги и при най-благополучните двойки.
Всичко може да се преодолее, ако разбереш, че семейното щастие до голяма степен зависи и от теб. Ако помислите добре, ще усетите, че имате сили да съхраните любовта, радостта и мира във вашето семейство до края на живота си. Но всичко това можете да разбиете и на половината път, за това внимавайте!

Като камер юнкер Пушкин често бил у високопоставени особи, които на всеки изключителен талант, като литературен или артистичен, гледали като на нещо клоунско и се опитвали от него да извлекат за себе си нещо много смешно.
Пушкин се отвращавал от подобно отношение към творците, затова си отмъщавал със забележки пълни със сърказъм, като импровизирал.
Веднъж посетил едно високопоставено лице, което се излежавало на дивана и се прозявало от скука. При влизането на поета, той не изменил позата си. След като Пушкин предал каквото е нужно, поискал да се оттегли, но получил заповед да импровизира нещо смешно.
– Децата на пода, а умните на дивана, – през зъби казал раздразнения Пушкин.
– И какво тук е остроумното, – възразила особата, – децата на пода, а умните на дивана. Не мога да разбера …. Очаквах от теб повече.
Пушкин мълчал. Важната особа, повтаряла фразата и прехвърляла сричка след сричка. Накрая стигнла до следния извод.
– Полуумното дете е на дивана.
След което възмутено изхвърлил Пушкин.

Албиносите са хора, които в организма си нямат тъмен пигмент. Това е генетично заболяване, от което понякога боледуват роднини.
В Индия живее най-голямото до днес семейство от албиноси. Баща, майка, шест деца, мъжът на по-голямата дъщеря и едно дете, общо 10 човека. В Книгата на рекордите на Гинес са записани като семейство Пулан – рекордьори.
В обществото не ги приемат добре, присмиват им се и ги презират. Всички индийци имат мургава кожа и кафяви очи, а тези са синеоки, с бяла кожа, а още и с бели коси.
Малко са тези, които вярват, че те по кръв са индийци. Съседите им ги наричат „англичаните“.
При всички албиноси зрението е слабо. Освен това те трябва да пазят кожата си от слънце.