Нашите деца умеят да мечтаят за вълшебни и невероятни неща. Ето чуйте само.
– Представи си, че си един малък ангел, – каза Стела. –  Ти можеш да поискаш изпълнението на едно вълшебно желание и да зарадваш мама, татко, баба или някой твой приятел. Какво би си пожелал тогава?
– Бих поискала за баба си килим самолет, тя трудно ходи, щом не може да върви по-добре да лети, – каза Ани.
– Бих подарил на хорта такова устройство, че след като плеснат с ръце да се появява нещо, което да ги прави весели и щастливи, – добавил Симо.
Наска се замечта и стигна още по-далече:
– Хубаво би било в домовете си вместо килими да имаме зелена трева. Представете си вън е зима, а у нас пеперуди летят, щурци пеят, цветята ухаят и всички се чувстват толкова добре, че стават по-добри един към друг.
Ваня се провикна:
– Бих подарила на всички красиви сънища, така че да им е весело и нощно време и да не се страхуват да си лягат.
Диди плесна с ръце:
– Бих отменила всички пари, от тях колко много беди идват. Ако ги няма, хората повече щяха да мислят един за друг, а не за нещата, които могат да си купят.
– Нека между Земята и Луната да има мост, – засия Мая, – пъстър като дъгата и по него да се разхождаме.
Андрей смръщи вежди и сериозно каза:
– Искам да няма никакви машини, коли и превозни средства. Искаш да отидеш някъде надалече, раз …. и си там.
Ако можехме като децата ….. животът ни щеше да бъде по-ведър и светъл.

Благодарение на технологичния напредък, устойчивото развитие и прилагането на екологосъобразни технологии сега не се явява предимство само за организациите, с по-добро финансиране. Ярък пример за това е гимназия в Хонг Конг, която има изключително нисък бюджет. Въпреки ограничените си финансови ресурси, училището е получило сертификат за едно от най-„зелени“ училища по целия свят.
Това училище може да се похвали с вятърни турбини, соларни панели, LED осветление и дори зелени покриви. Green Building Council САЩ е удостоило училището с почетното звание най-зеленото училище на планетата.
Богатото техническо оборудване на училището се използва не само по предназначение, но и като пример в преподаването на екологична рационалност.
Повечето американски експерти са поразени от факта, че голяма част от оборудването е било инсталирано с прякото участие на учениците в извън класа програми.
Също така, училището има редица специални програми, като например програма за насърчаване на спестяване на електроенергия у дома, която е свързана с определени задължения на учениците извън училище.
Във всичко това, решаваща роля при създаването на подобни програми играят ентусиазираните преподаватели.
Така децата от семейства с ниски доходи, от малки могат да бъдат участници в използване на модерни енергийни технологии към, които много от тях имат силен интерес.

Нашите деца са толкова доверчиви, че всеки може да ги подведе. Дори още по-лошо да ги „отведе“ от нас и повече никога да не ги видим. Така изчезват много деца, а за съдбата им и какво точно се е случило с тях, никой не знае, освен похитителя.
За да се открадне дете и то не малко дете, което не разбира и не може да говори, а по-голямо, са необходими само 90 секунди.
Снимачна група на „Центрального телевидения“ е провела шокиращ експеримент, който може би ще помогне на хиляди родители да опазят децата си от беди.
Ето вижте и записа на експеримента:

В нашето съзнание думата „робство“ се асоциира с миналото. Смята се, че в съвременното общество робство няма. Но това не е така. Роби има почти във всяка страна, малко количество има и в Азия. Властите предпочитат да мълчат за това, а във вестниците почти нищо не се пише.
Съгласно статистиката, в наши дни робите са много повече, отколкото през цялата история на човешкото развитие.
Понятието „робство“ включва в себе си сексуално и трудово робство, а също и продажба на хора за органи.
Повече от половината съвременни роби са сексуалните. Те се явяват основните разпространители на СПИН. Сексуалното робство засяга не само млади момичета, но и жени помагащи за отвличане и привличане на все по-млади девойки. След това собственикът на „придобитата стока“ учи лично новодошлите как да доставят удоволствие на клиентите. В този „бизнес“ се въртят много пари, винаги са нужни млади, красиви и здрави роби, но отношението спрямо момичетата е отвратително. Всяка година в сексуално робство умират от издевателства, болести и глад почти 35 хиляди жени.
В днешно време много се е разраснала търговията с деца. В такова робство са повече от 300 хиляди деца. Използват ги за безплатна работна сила във промишлеността или в нелегалните производства. В Индия е разпространен бизнеса свързан с производство на фойерверки. Огромно количество деца, от три години нагоре, работят там, завивайки и опаковайки фойерверките. Това производство е вредно. Ръцете на децата се разяждат от праха. Цинкът и фосфорът проникват през раните и попадат в организма, предизвиквайки тежки заболявания на кръвта и белите дробове.
Често деца се купуват за мръсната работа в богатите домове, където са жестоко експлоатирани за парче хляб. Децата придобивт свобода, когато станат пълнолетни.
И разбира се, най-много деца се търсят за сексуално робство. В много страни родителите сами продават децата си. В Тайланд можеш да купиш малко момиченце за цветен телевизор. Колкото е по-малко детето, толкова е по-скъпо. В азиатските страни бордеите са пълни с непълнолетни деца. Освен това „азиатската екзотика“ много се харесва на европейските туристи.
Всичкият този товар и лишения са непосилни за детските организми и неустойчивата им психика, затова не е изненадващо, че сред децата е висок процента на самоубийствата.
Робството носи добър доход не само на занимяващите се с него, но и на полицейски и длъжностни лица, които осигуряват „покрив“ на този бизнес.

Децата винаги знаят какво да отговорят особено, ако са „притиснати до стената“.
Намират се такива малки „шутове“, които за да излязат от неловкото положение, разсмиват околните.
Това е характерно за малка група или клас в училище. Нищо ново под слънцето…..
Учителката влиза недоволна в стаята и мъмри Димитър:
– Как може такова нещо?! Защо домашните ти ги пише все майка ти?
Упрека е насочен към Димитър, но нашият герой се прави на неразбиращ и угоднически казва:
– Ами какво да права,госпожо, като татко е все зает?…