Неумолимата статистиката показва, че една на всеки десет двойки в съвременното общество е безплодна. Световната здравна организация изброява двадесет и  две причини за безплодието при жените. Освен това често се случва при един пациент от 3 до 5 заболявания, които причиняват безплодие.
Сътрудници на Масачузетската болница са открили в яйчниците на жените в репродуктивна възраст стволови клетки, които са в състояние да възпроизвеждат в лабораторни условия яйцеклетки, които могат да бъдат успешно оплодени.
Така може да бъде решен проблема с женското безплодие.
Това доста революционно откритие опровергава старото становището на учените, че яйчниците съдържат само ограничено количество яйцеклетки и броят им не може да се възобновява.
Основната цел на проведеното изследване се заключава в това, да се докаже, че съществуват в яйчниците стволови клетки, от които могат да се възпроизвеждат яйцеклетки. Новото откритие  отваря нови възможности за развитие на нови технологии при лечение на безплодието при жените и възможност за увеличаване на репродуктивната възраст.
Това все още е началото и трябва да се направят още допълнителни изследвания.
За щастие, днес медицината , поради съществуващите съвременни технологии, може да решени множеството гинекологични проблеми. Безплодието вече не е присъда. Сега по-голямата част от жените, някога считани за безплодни, могат успешно да заченат и родят дете.

През 2005 г. американката Шейн Ричардсън направила първия си скок с парашут.
И основният и запасният парашут се отворили неправилно, което довело до неконтролируемо въртене и падане със скорост 80 км/ч.
Шейн получила множество фрактури на черепните кости и други части на тялото, но успяла да оцелее.
Освен това в болницата научила, че е бременна. Въпреки това  детето, което се е родило, е било напълно здраво.

Веднъж един ученик попитал учителя си:
– Защо тези, които са най-близко до Бога, верни са му и Той знае, че Го обичат, понякога изпитват мъка и усещане, че са изоставени?
– Помниш ли как твоя баща те учеше да ходиш? Беше протегнал своите любящи ръце към теб, за да не паднеш и ти тръгна усещайки подкрепата на силните бащини ръце. Но когато ти дойде близо до него, баща ти веднага отдръпна и свали ръцете си и това става няколко пъти. Това е единствения начин детето да се научи да ходи.

На всеки от нас понякога се налага да става нощно време. Да отиде до кухнята или тоалетната, особено пък ако имате малко дете, никога не се знае какво ще ви предложи случая.
В сънено състояние на тъмно има вероятност да се препънете в нещо, а да включвате лампата в стаята не винаги е много удобно.
Има изход от дадената ситуация. Това е светеща лента, която може да се използва като лампа.
Тази идея принадлежи на дизайнерът Johanne Hyrkas и е достатъчно лесна за изпълнение. Използват се светодиодна лента и въже. Те се сплитат по обикновен начин. Така се получава мека, разливаща се светлина на пода, която не пречи на никого да спи.
Такъв предмет ще бъде посрещнат с радост от деца, които се страхуват от тъмното. Възрастните също ще оценят предимството му в интериора си.
И най-интересното е, че това „удобство“ може всеки да направи сам със собствените си ръце.

Вечерта отново седяхме на хълма. Той отново ме държеше за ръката и ме попита:
– Какво значи „Така съм решила“?
Въздъхнах, отпих глътка вино и реших. Ще му разкажа. Така или иначе случайните отношения не водят до никъде. Така.. само истината…
– През последните седем години в семейният си живот за всичко вземах решение сама. Съпругът ми напредваше в научната кариера. Когато се готвеше за магистърска степен, работех на две места, от учен преподавател каква прехрана можеш да очакваш? За тържеството по случай защитата на дисертацията му, взех кредит. После той се зае да получи докторска степен и аз трябваше да почакам с раждането на дете. Когато се занимаваше с работата си, аз трябваше да се преборя с различни проблеми: да не си купувам кожено палто, кола, да не ходя на почивка, да не допускам да го притеснява звъненето на аспиранти и студенти….
В края на краищата, той защити своя докторат, получи желаното професорско звание и за първи път реши да вземе самостоятелно решение. Да зачертае всичко, което му напомня за трудностите на неговото изкачване…..Така зачеркна и мен. И аз се съгласих с него.
Той дълго мълча. Прасковите и виното на масата останаха непокътнати. Не знаех за какво мисли. Проклинах се за това пътуване. И какво се оказва, седя в красива рокля на стола с „вкусен кебап и коняк“ на масата. Курортна романтика…..
Той стана и ми протегна ръка:
– Хайде, сега няма да вземаш никакво решение. Просто ми се довери…..