Човек пълзи в пустинята. Всичко е изсъхнало и не се вижда никъде вода.
Нещастникът вдига очи към небето:
– Господи, искам да пия вода, моля Те за вода ….. А защо Ти трети ден ми хвърляш лопата.
Забелязали ли сте колко бързо хляба остарява и се разваля?
Току що сте го донесли от магазина, датата е днешна, но на следващия ден той е покрит с плесен.
Най-наблюдателните купувачи знаят много добре в какво се състои работата. Оказва се, че недобросъвестните производители хитруват с датата на производство.
Избирайки хляб от един супермаркет забелязах, че за датата на производството е посочен утрешния ден.
Попитах:
– Как е възможно това?
Увериха ме веднага:
– Това ни се случва за първи път и датата е объркана случайно.
Грешки наистина се случват и в това може да се повярва, ако такива случаи ставаха по-рядко.
За съжаление хляб, мляко, напитки и даже консерви „от бъдещето“ се срещат много често и практически са станали неразделна част от нашата маса.
Ако продуктът е с „дата от бъдещето“, това е нарушение на закона. Така купувачът умишлено се подвежда относно свежестта и качеството на стоката.
Почти всеки ден средностатистическото семейство прекарва едно монотонно ежедневие.
Събуждане, измиване, отиване на работа и училище, а в детска градина изоставено дете .
Вечер бегом у дома, не забравя да вземеш детето от градината, купува хляб в магазина. В къщи прави бърза проверка на домашните работи, приготвяне на вечеря, ядене и …. сън.
А на сутринта, тежко ставане и отново всичко от самото начало. И това е всеки ден, толкова познато и противно.
Спомнете си детството, погледнете своето и съседското дете, как те чакат новия ден и се радват. Защо се радва детето?
На това, че живее, наоколо има хора, вижда небе, слънце, дъжд, обезателно трябва да покаже длан изпод чадъра, за да го почувства, да цопне в локва, да се намокри, това е забавно и толкова вълнуващо.
Децата още не са се отказали да се радват на живота.
А кога вие за последен път се радвахте на същият дъжд?
Много хора в Австралия обичат да ловят риба, така че Брайън Кеснър решил, че тригодишният му племенник Пол трябва да се научи как да лови риба.
Момчето успяло в това начинание и след известно време гордо демонстрирало първия си улов в живота. Но нагла змия, която пълзяла наблизо, развалила радостния ден на детето.
Хващайки чуждата плячка, влечугото я завлякло нататък, без да обръща внимание на нещастния Пол, който се заливал в сълзи.
Момчето бързо се успокоило, когато чичо му казал, че тази рибата е само началото, а в бъдеще го очаквал много по-богат улов.
Детето, научило се от горчивия си опит, за всеки случай си изяснило, дали в неговия бъдещ улов ще се намесва змия.
Получавайки от чичо си уверение, че змии повече няма да има, Пол се разсмял и се изпълнил с оптимизъм.
Настроени да философстват и обменят информация Дико и Дельо седяха под сянката на стария бряст, далече от шумотевицата на деня и суетата на ежедневието.
– Какво става със Земята и нейната ос, – подметна Дико с искрящи очи.
– Това е обширно поле за разговор, – усмихна се Дельо. – За това можем да говорим цял месец и да не ни стигне времето.
– Та да си дойдем на думата, – натърти Дико. – Този глобален процес в промяната на климата си е естествен, нали?
– Разбира се, – съгласи се Дельо. – Това основно се определя от взаимодействието между Земята, Луната и Слънцето. Те се стремят да са в постоянно равновесие, но това води до промените в орбитите на Земята и Луната, на по-бързи или по-бавни промени в наклона на земната ос, определящ ширината на тропиците.
– Явно от тях зависи, а останалото са дрънканици на тези, които искат да ни наложат глобализацията на цялото човечество. Лоша работа, но колко разбират това?
– Има хора, но те са твърде малко…. – поклати глава Дельо.
– За това не трябва да спираме. Само, когато призоваваме, човек ще се стресне и ще тръгне да спасява света.
– При тази нищета и глад, при това поголовно унищожаване на ценностите ….- усети се песимизма в гласа на Дельо.
– Четох някъде, че са разработили нова теория за устройството и динамиката на земното кълбо. Според нея движението на Земята наподобява вихри като спирали.
– Може и така да е , но тепърва трябва да се докаже, – уклончиво се съгласи Дельо
– И това ще стане, – каза Дико, но изведнъж прехвърли разговора на друга страна, – А какво е сега състоянието на Земята, Луната и Слънцето?
– В момента има едновременна промяна на наклоните на оста на Земята и нейната орбита, – започна да обяснява Дельо. – Слънцето е във фаза на пасивност. Това води до по-продължително огряване на полярните шапки и топенето на леда. Студените водни течения се насочват към екватора и допълнително влияят на локалните климати. Комбинацията на няколко фактора води до бурни промени.
– Виж я ти нея, – засмя се Дико. – И Земята била жива като нас.
– Но повечето хора, които живеят на нея, въобще не се интересуват от това и я нараняват, – недоволно заключи Дельо.
Двамата приятели въздъхнаха тежко. След това станаха от пейката и всеки пое към дома си, осмисляйки по свой начин току що проведения разговор.