Буришаският език е северо пакистански език. На него говорят около 90 хиляди човека. Той е много уникален език.
Лингвистите все още не са успели да намерят генетично подобен език. Още по-впечатляващо е, когато разбереш, че дори и най-странните езици се отнасят към някакво езиково семейство.
Бурушаският език има много особености най-известната, от които е чувствителността му към шума.
Например, на български можем да кажем: „Вратата се отвори тихо“, „Вратата се отвори с поскърцване“ или „Той чу, че вратата се отвори“. За говорещите на бурушаскине не съществуват такива фрази. В този език се смяна само думата в зависимост от това, шумно или тихо е станало действието.
Да вземем например, тази врата. В бурушаския език има три отделни думи за действието на вратата. Една се използва, когато вратата се отваря много тихо, друга, когато просто тихо се отваря, но не прекалено много, а третата, когато вратата се отваря много шумно.
По такъв начин се достига до много точно описване на действието, особено ако става дума за нещо много шумно.

В копъра се съдържат два вида лечебни компонента монотерпени и флавоноиди.

Летливите вещества съдържащи се в копъра могат да помогнат за неутрализирането на някои видове канцерогени.

Копърът има антибактериално действие.

Като източник на калций играе важна роля за намаляване на костната загуба, която се появява след менопаузата и при някои болестни състояния като ревматоиден артрит.

За лечебни цели  се използват зрелите плодове и цялата цъфтяща надземна част в свежо състояние. Действието му е газогонно, подтискащо централната нервна система. Действа успокояващо до сънотворно.

При деца с ленив стомах, безапетитие, запек с колики, задръжка на газове стимулира храносмилането, подобрява апетита, премахва коликите.

Има отхрачващо средство при бронхити и коклюш.

Копърът е подходящ най-вече за подправяне на салати, сосове и ястия от картофи и риба.

Добре се съчетава на вкус с ментата и ригана.

Пресният копър има силен аромат и сладникав, парлив вкус. Подобрява млечните и майонезените сосове, маринати и сирена.

Използва се при приготвянето на туршии, стерилизирани краставички и таратор.

Подходящ е за подправянето на зеленчукови блюда, като тиквички, пресни картофи, зелен фасул, зеле, на постни супи. За шведите копърът е национална подправка.

Копърът може да се дъвче за по-добър дъх на устата.

Като подправка се използва както изсушени плоски плодчета – семена, така и свежи финни листенца и корените на растението. Коренът е много по-ароматен от изсушените семена.

Високата температура унищожава аромата му, ето защо се слага в ястия към края на готвенето.

В какаото се съдържат цяла кошница с важни за човешкия организъм елементи:

Антиоксиданти – какаовите зърна съдържат полифеноли, близки до тези на виното, които имат добри антиоксидантни свойства, полезни за здравето. Тези съединения се наричат флаваноиди и повишават устойчивостта на капилярите, стимулират сърдечната дейност, имат диоретично, противовъзпалително и антибактериално действие, влияят на обмяната на йода и калция в организма.

Теоброминът е много лек стимулант с леко диуретично действие. Важно е да се знае, че той може да е токсичен за животни като кучета, котки, папагали и коне.

Кофеин – какаовите зърна съдържат малко количество кофеин, много по-малко от това в кафето и чая.

Фенилетиламини – те са слаби антидепресанти и стимуланти, подобни на произвежданите от самото човешко тяло допамин и адреналин.

Серотонин – какаото и шоколадът могат да повишат нивото на серотонин в мозъка.

Основни минерали – какаовите зърна са богати на магнезий, калций, желязо, цинк, мед, калий, и манган.

Витамини – А, В1, В2, В3, В5, С, Е.

За разлика от кофеина теоброминът не повишава работоспособността, но спомага за по-бързото възстановяване на физическите сили на организма, когато се изисква голямо напрежение, при космонавти, водолази, летци, спортисти, миньори и др. Несъмнено това се отнася и за хора, заети с усилен умствен труд.

Този ефект на какаото се дължи не само на голямата му калоричност и малките количества кофеин, съдържащи се в него, но преди всичко на стумулиращото въздействие на теобромина върху централната нервна система.

Високо е и съдържанието на танинови вещества – около 5%, на пектинови вещества и на въглехидрати.

В зърната на какаото се съдържа много полезното вещество флаванол, което е в състояние да подобри значително кръвообръщението в мозъка.

Какаото сваля кръвното налягане. Ежедневната консумация на богатата на флаваноли какаова напитка може да направи обратими животозастрашаващи увреждания на кръвоносните съдове, предизвикани от диабет.

Помага при депресия или при предменструален синдром.

Поради голямото съдържание на мазнини какаото не се понася добре от жлъчно и чернодробно болни, страдащи от различни храносмилателни смущения – гастрит, ентероколит и др.

Доказано е, че 15 грама какао на прах разредено с 300 мл вода, причинява силна секреторна реакция от страна на стомаха. Ако същото какаово питие бъде приготвено с прясно мляко, то напуска по-бавно стомаха и дразнението е по-слабо.

Какаото съдържа висок процент оксалова киселина, поради което е неподходящо за хора, предразположени към образуване на оксалатни пясъци и камъни в бъбреците.

Понякога причинява алергични смущения: копривна треска, екземи, мигрена, хемороидални кризи.

Основното приложение на какаото е за приготвяне на шоколад. Какаото се слага в много сладкарски произведение – кремове, торти, кексове, бисквити и др. Използва се и за приготвяне на топли и студени напитки.

Какаото на прах се пази в добре затворени съдове от стъкло или порцелан. Не е за предпочитане съхраняването му в пластмасови съдове, тъй като етеричното масло лесно се изпарява. Съхранява се при температура 20 градуса Целзий.

От много отдавна от идийското орехче се приготвят сиропи за кашлица. Маслото от него може да се приложи външно срещу ревматични болки, както и спешно средство срещу зъбобол. Слагат се 1-2 капки масло върху клечка с памук и се нанасят върху венците около болящия зъб, докато се отиде при заболекар.

При храносмилателни разстройства капки от етеричното масло на индийското орехче се смесват с мед. Действа добре и при лош дъх в устата.

При повдигане, гастроентерит, хронична диария или стомашно разстройство може да се смесят 3 до 5 капки от маслото със захар или мед.

Индийското орехче може да окаже изключително благоптиятно влияние върху нервната система на човека заради съдържащия се в него миристицин. Той стимулира производството на серотонин, хормона на щастието. Подходящо е, ако прибавяте малко индийско орехче в чая си.

Има тонизиращо действие и подобно на анасона действа при проблеми със стомаха. Индийското орехче повишава апетита.

Ако се употребява в малки дози индийското орехче не влияе отрицателно на организма на човека. Голяма доза от него е над 10 грама. При предозиране индийското орехче предизвиква видения и приятни усещания, които наподобават ефекта при употреба на марихуана.

Същевременно 36 часа след поглъщането е възможно да се появят неприятни странични ефекти., като халюцинации, повдигане, обезводняване и обща телесна болка. Редовната и прекомерна употреба на индийско орехче може да нанесе вреди на черния дроб.

При интравенозно инжектиране индийското орехче действа като отрова. В миналото индийското орехче е било използвано за предизвикване на аборт. Големи дози погълнати наведнъж са много опасни, водят до конвулсии и сърцебиене, а понякога и до фатален край.

Индийското орехче има сладникав вкус. използва се в сладкарството, като се настъргва ситно на ренде. От едно орехче се получават 2-3 супени лъжици на прах.

С него се приготват тестени изделия, кремове и различни сосове, ястия и супи от месо, зеле, спанак.

Чрез разтваряне на 10 капки масло от индийско орехче в 10 милилитра бадемово масло, може да се приготви масажно масло. То се използва при мускулни болки с ревматизъм или пренапрежение.

Може да се комбинира с етерични масла от мащерка и розмарин.

Със смес от 5 капки масло от индийско орехче, не повече от 5 капки масло от градински чай и 25 милилитра бадемово масло ежедневно се масажира корема на бремените в последните 3 седмици преди раждане.

Още от древността листата на дафиновите дървета са били използвани за борба с различни заболявания. Днес дафиновият лист е едно от най-достъпните лекарства.

В дафиновите листа се съдържа ароматно етерично масло. То съдържа в себе си почти 50% цинеол и още около 65 различни компоненти, сред които е рутин.

Благодарение на ароматните летливи съединения дафиновият лист има фитонцидни свойства и подпомага пречистването на въздуха. Освен това, той съдържа много микроелементи, дъбилни вещества, изкарва шлаката от организма, повишава имунитета.

Сред вещества, съдържащи се в дафиновия лист са манган, калции, калий, фосфор, магнезий, желязо, натрий и цинк.

Дафиновият лист стимулира храносмилателната система, защитава черния дроб и предпазва от газове. Отвара приготвена от дафинови листа премахва камъните в бъбреците, помага при чревни спазми, събужда апетита и нормализира работата на стомаха.

Ако се смеси дафинов лист с царевично олио, се получава мазило, което се втрива в кожата при артрит, миоцит и невралгия, а с оцет и мед дафиновият лист помага при ревматизъм и болки в ставите.

Дафиновият лист помага още при синузит, като облекчава дишането. Препоръчително е да се капне една капка в носа масло от дафинов лист. Това масло можете да приготвите сами, като нарежете на дребно 30 грама листа, които заливате с чаша растително масло. Тази смес трябва да престои 5 дена, след което се прецежда и използва.

Ако страдате от разстройство можете да използвате следната рецепта със затягащо действие.. Вземете около15 дафинови листа , залейте ги с 2,5 чаши вода, оставете ги да врат 5 минути. После налейте течността в термос и оставете да престои 4-5 часа. Прецедете и пийте по една супена лъжица дневно.

Чаят от дафинови листа помага и срещу суха кашлица. Той трябва да се пие вечер преди лягане.

Дафиновият лист е известно средство за повишаване на имунитета. Летливите му масла имат противомикробно и противовъзпалително действие. допълнително качество на дафиновият лист е, че той отпуска спазмите на дебелото черво.

Наскоро бе открито, че неговите дъбилни вещества понижават захарта и действат добре на диабета.

При артрози – коксартоза, гонартроза е добре да се приложи маслен екстракт от дафинов лист. Той се приготвя като се накълцат 10-15 грама дафинови листа, към които се прибавят 50 милилитра олио. Тази смес се оставя да престои една седмица на тъмно и хладно. Вечер с този ексракт се намазва болната става, завива се с вълнено парче и се оставя така цяла нощ.

Използването на дафинови листа не се препоръчва при болни със заболявания на стомаха. Големи дози могат да доведат до повръщане, тъй като прекалено много стимулират храносмилателната система.

Като подправка се използват изсушените дафинови листа. Най-често се използват в ястия с пикантен вкус – от дивеч, говеждо месо, риба и т.н.

Слага се при приготвянето на туршии, заедно с лук, чесън, бахар, черен пипер.

С него се подправят супи и яхнии. Преди да пуснете дафиновите листа в супа или ястие, потъркайте ги едно в друго. По този начин лечебните свойства и аромата им ще се засилят.

Преди консумация на ястието дафиновия лист се изважда. Има силен аромат, поради, което трябва да се използва пестеливо – за 4-5 порции е нужен само един лист.