В допълнение към прошката, която ни дава Бог, от него получаваме великолепен подарък – Святия Дух. Той е източник на сила, която ни е необходима, за да преодолеем сковаващата ни немощ. Той ни дава сила, за да станем по-добри и да се посветим на Бога.
Тъй като ние се стремим да живеем по-здравословен начин на живот в съвременния свят и искаме да побеждавама, ние се нуждаем от даровете, които ни предлага Бог.
Първият е делото на Божия Син, което Той е извършил за нас, а вторият е действието на Святия Дух в нас. Така Бог е отговорил на две от най-големите желания на човечеството – прощение и съвършенство.
Исус Христос ни е необходим, за да получим вечен живот, а Святия Дух – за вътрешния ни живот. Именно чрез тези два дара, всеки от нас може да живее пълноценно.

Дивият кестен притежава венотонично, противовъзпалително, капиляроукрепващо и обезболяващо действие. Освен това той намалява увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на съсиреци, намалява вискозитета на кръвта.
Дивият кестен се използва за лечение на хемороиди, разширени вени, тромбофлебити и други.
Доказано е, че екстракт от конски кестен понижава холестероловото съдържание в кръвта и оказва благоприятно влияние при атеросклероза.
В народната медицина се препоръчва още за лечение на смилателни нарушения, подагра, ревматизъм, ишиас и други.
Екстрактът влиза в състава на кремове против слънчево изгаряне. Спуканите и накиснати в ракия плодове 2:10 се прилагат за разтриване при ревматизъм, ишиас. Екстрактът се прилага външно за бани при невралгии, мускулни болки и други.
Добри резултати има при употребата му при хипертрофия на простатата и варикоцеле. Клинично е доказан благоприятният ефект на гъстия екстракт от билката при синуити.
Използва се кората на по-млади стъбла, клоните и семената. Кората се събира рано на пролет, преди да се разлистят дърветата, по време на сокодвижението в растението. Семената се берат през септември-октомври.
Дивият кестен влиза в състава на много фармацевтични препарати с противоварикозно и противохемороидно действие.
От семената, ситно нарязани се приготвя запарка от 1 кафена лъжичка от билката и 300 мл вряща вода. След киснене 2 часа запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша 3 пъти на ден.
От листата и корите се приготвя отвара по следния начин. Една супена лъжица листа или 1 чаена лъжица кори се варят 10 мин в 300 мл вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
В кората на дивия кестен се съдържат кумариновите гликозиди ескулин с агликон ескулетин и фраксин с англикон фраксетин, титерпеновият сапонин есцин, дъбилни вещества, тлъсто масло, алантоин и други.
Семената съдържат освен хидроксихумарини и метоксикумарините ескулин и фраксин; флавоноидни биозиди и триозиди на кверцетина и кемпферола; тритерпеновият сапонин есцин се съдържа от 8 до 10%; фитостероли; до 45% нишесте; до 8% тлъсто масло; около 2% дъбилни вещества; до 10% белтъчни вещества.
В листата се съдържат флавокоидите рутин, спиреозид, астрагалин, кверцитрин, изокверцитрин, кверцетин и други.

Семките от нара влияят положително на хормоналния баланс. Те ефективно намаляват налягането, премахват главоболието и предотвратяват раздразнителност и нервност.
Семките от нара смесени с мед помагат при зъбобол. Традиционната китайска медицина препоръчва да се взимат семки от нар с захар, за да се повиши мъжката потентност.
От тях може да се приготви екстракт, състоящ се от 40 % семки и меката част на нара и 60 % глицерин. Той притежава мощен спектър от възможности и не случайно има славата на естествен антибиотик.
Екстрактът укрепва имунната система, има антивирусни, антиалергенни, антимикробни и антиоксидантни свойства. Добре се преборва с гъбичките.
Може да се използва като съдоукрепващо и противоглистно средство. С негова помощ се лекуват екзема, дерматит, сърбеж. Подобрява еластичността на кожата и ускорява възстановяването на тъканите. В екстрактът освен витамин С, присъстват мастна киселина, биофлавоноиди, полезни P-витаминоподобни вещества.
Внимавайте, ако заедно с екстракта приемате някакви лекарства, тяхното действие се усилва и предизвика отравяне.

Горската теменуга има слабо диуретично и потогонно действие. Билката успокоява нервната система, има и слабо хипно-седативно действие.
В народната медицина горската теменуга се прилага още при нервно безпокойство, нервно сърцебиене, хистерия и безсъние, използва при коклюш, както и при някои сърдечни заболявания, придружени с оточни състояния.
Цветовете ѝ имат отхрачващо, антисептично, противовъзпалително, омекчително и секретолитично – втечняващо бронхиалните секрети действие.
Горската теменуга е намерила широко приложение за лечение на заболяванията на дихателната система. Използва се при бронхити, суха кашлица, бронхиална астма.
Външно се употребява при различни дерматити, кожни зажолявания. Действа дезинфекционно върху лигавицата на бронхите, което води до стихване на възпалителния процес.
Билката увеличава количеството отделена урина, което според много специалисти, обуславя свойството ѝ да понижава кръвното налягане.
Цъфти през пролетта – март и април.
От горската теменуга се използва надземната част, коренището с корените и цветовете на растението.
Ето и как се употребява.
Две супени лъжици от билката се добавят към 500 мл топла вода. Трябва да престой около 2 часа, след което се прецежда и се пие по 1 винена чаша 4 пъти дневно. Отварата действа успокояващо на нервната система.
Две чаени лъжички ситно нарязана горска теменуга се залива с 250 мл студена вода и се оставя да престой 1 ден. Това е еднодневната доза. Лекува хистерия и безсъние.
От горската теменуга се приготвя и сироп по следния начин. 50 г ситно нарязана билка се залива с 300 мл вряща вода и се оставя едно денонощие да престой. След което се прецежда и се смесва с 200 г захар. Приема се по 1 чаена лъжичка няколко пъти дневно. Използва се при бронхити, суха кашлица, бронхиална астма и коклюш.
В големи дози отварата от горска теменуга дразни храносмилателния тракт и може да причини гадене, повръщане и диария!
Коренището и корените на горската теменуга, съдържат етерично масло с метилов етер на салициловата киселина, сапонини, около 0,04% горчиво вещество и други.
Надземната част съдържа етерично масло с виолотозид – метилов естер на салициловата киселина, сапонини, слуз, одоратин – вещество, което понижава кръвното налягане.
Цветовете съдържат 0,03% етерично масло с метолов етер на салициловата киселина, еднопръстенни ненаситени кетони с теменужна миризма, виолорутин, цианин – синьо оцветено багрило, киселини, слуз и захар.
Горската теменуга расте из храсталаци и просветлените широколистни гори в цялата страна до 1000 м надморска височина.

Слънчогледът има апетитовъзбуждащо, темературопонижаващо и омекчаващо лигавиците действие. Прилага се при стомашно-чревни заболяваня.
Установено е и неговото имуностимулиращо, бактерицидно и бактериостатично действие.
Препоръчва се при болки в стомаха и червата, ревматизъм, грип, като противоотрова при въздействие с тежки и радиоактивни метали, особено кобалт и стронций.
В Българската народна медицина се използва при малария, епилепсия, задух, белодробни възпаления, кръвен наплив в главата, нервна възбуда и други, а външно — за поддържане русия цвят на косата. Листата понякога се прилагат за компреси при младежки пъпки и за бани при хемороиди, а отвара от корените се пие за пречистване на черния дроб и бъбреците.
Семената се прилагат широко за храна. Те подобряват кръвообращението и хормоналната дейност, припоръчват се при кожни проблеми, кисти и други.
Слънчогледовото масло, получено от семената, се употребява за храна, накисване на билки и за масажи.
Умерената употреба и на слънчогледа като натуралната храна  обикновено е безпроблемно. При рафинирането и особено при запържването на олиото се губят повечето от негови полезни свойства и то може дори да се превърне във фактор за генерирането на сърдечносъдови, жлъчночернодробни и туморни заболявания.
Ето и някои от начините, чрез които може да се използва слънчогледа.
Две чаени лъжички от цветовете на слънчогледа се поставят в 350 мл. кипнала вода. Вари се 5 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
От цветните кошнички се прави спиртен извлек. В 50% етилов алкохол или чиста силна ракия, който се прилага при трески и ставни болести – по 1-2 чаени лъжички на ден. Споменатата запарка се прилага и външно.
Семената се дозират според необходимостта на съответния организъм от съдържащите се в тях вещества, обикновено по 1-2 супени лъжици на ден, най-добре в покълнало състояние.
Цветовете на слънчогледът съдържат солантова киселина, флавонов гликозид, кверцимеретрин, ксантофил, бетаин, холин, антоцианин, кверцетин, органични соли и фитохормони.
В слънчогледовото семе се съдържат много мазнини, главно полиненаситени, ценни белтъци, много минерали като калий, фосфор, желязо, цинк и други, витамин Е и витамини от В-група, фитостероли и други.
Растението се засява из цяла България и в повечето страни по света, но произхожда от Мексико.