Аспарагусът има диуретично действие, разширява кръвоносните съдове и снижава повишеното артериално налягане. Забавя сърдечната дейност, потиска обмяната на веществата, засилва сърдечните съкращения.
В народната медицина отвара от него се прилага при отоци и задържане на течности в организма, при хипертония и други заболявания на сърдечносъдовата система.
Прилага се още при бъбречнокаменна болест, трудно уриниране, заболявания на простата и заболявания на черния дроб. Препоръчва се като средство за увеличаване на млякото у кърмещи жени.
Ето и как се употребява.
Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички от билката и 250 мл вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
От коренището на растението се развиват вертикални издънки, които носят спирално разположени едри люсповидни листа. Тези издънки се използуват като деликатесен зеленчук. От диворастящото растение са горчиви и не се употребяват за ядене.
Билката се прилага под форма на запарка. Две супени лъжици от зайчата сянка се запарва с 500 г кипяща вода. Оставя се да кисне в продължение на 60 мин. Запарката се прецежда и от нея се пие 3 пъти дневно по 150 г 15 мин преди ядене.
Аспарагус съдържа следните лечебни съставки: инулин, аспарагинова киселина, 8 фруктоолигозахариди.
Изолирани са още ситостерол, сарсасапогенин и 9 стероидни гликозида, наречени аспарагозиди. Другите съставни съединения включват аспарагин, тирозин, сукцинова киселина, аргинин, мазнини и захари.
Аспарагус се среща като диворастящо растение из влажните, тревисти места и храсталаци на страната.
Архив за етикет: действие
Въздействат противовъзпалителното и омекчаващо и слабително
Слузните вещества в цветовете и листата на слеза въздействат противовъзпалителното и омекчаващо, имат и слабително действие.
Под формата на запарка или отвара те се употребяват за лечение на възпалителни заболявания на дихателните пътища, като пресипнал глас, ангина, трахеобронхит, кашлица.
В българската народна медицина чай от слез се употребява още при възпалителни заболявания на стомаха, червата, черния дроб, за стимулиране отделянето на мляко у кърмачки.
Външно отвари и запарки от слез се употребяват за гаргари и плакнене на устата при пресипнал глас, възпаления на устната лигавица, а също под формата на лапи или компреси при кожни заболявания – циреи, фурункули, изгаряния, хемороиди.
От слеза се използват листата и цветовете, събрани по време на цъфтеж.
Външно слезът се прилага за компреси и лапи при заушка, рани и циреи – сварен с мляко, за налагане при рак на гърдата, за компреси при възпаление на очите и клепачите, за гаргара при гърлобол и жабурене при зъбобол, за клизми при възпаление на червата.
Вътрешно се приема като отвара. Тя се прави по следния начин. Две супени лъжици от билката се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно, подсладено с мед.
Слезът расте по тревисти места в равнините и предпланините, по-рядко в планините до 1400 м надморска височина.
Лекува изгаряния, елиминира възпаления, рани и язви
Целината има стимулиращо действие върху централната нервна система и има антиревматично действие.
Семената на целината се използват като болкоуспокояващо средство и за понижаване на кръвното налягане.
Коренището и листата на целината се използват за стимулиране на апетита.
Друго от основните действия на целината е диуретичното и се дължи на етеричните масла в нея – 0,1% в корена и 2-3% в плодовете. Тя се използва като тонизиращо средство, при запек, при отоци, вследствие на бъбречни, сърдечни и др. заболявания.
Етеричните масла от корени и стъбла на целина, имат свойствата на дезинфектанти.
Диета с целина се препоръчва при алергии, възпаления, настинки, болести на щитовидната жлеза и пикочната система.
Целината намалява кръвното налягане, повишава имунитета. Помага да се справим с нервното и физическо претоварване, укрепва сърдечния мускул.
Сок от целина се използва в народната медицина като средство за подобряване на кръвотворната система и храносмилането.
Целината нормализира обмяната на веществата. Тя е ефективна за ревматизъм, бъбреци, панкреас и черва.
Зелената целина лекува изгаряния, елиминира възпаления, рани и язви.
Пресен сок от целина нормализира телесната температура и помага да се понася сухото и горещо време. Сок от моркови и целина осигурява необходимите витамини и минерали.
Листата целина се използва като подправка със силен, свеж мирис.
Семената от целина са богати на етерични масла и имат пикантен дъх, което ги прави изискана подправка за ястия, най-вече за салати, гулаш, сосове и заливки.
Чай от целина: 3 – 4 листа от целина се варят около 30 минути в половин литър вода. Помага за стимулиране на апетита и при отпадналост.
Сокът от свежи корени се приема по 1-2 лъжички, 3 пъти дневно, 30 минути преди хранене. Помага за храносмилането, нормализира телесната температура.
Запарка : 1-2 чаени лъжички свежи корени се заливат с 250 мл вряща вода. Помага при оттоци, запек и др.
Корените на целината съдържат киселини, тирозин, холин, амини, аспарагин, глутамин, скорбяла, манит, пентозан, етерични масла. Плодовете съдържат апиин, седанолид, селенин, лимонен.
Целината е източник на витамин C, фолат, молибден, витамин А, желязо, фосфор, манган, магнезий, витамин B6, калций, витамин В1, витамин В2. Целината съдържа около 35 милиграма натрий.
В природата целината расте по влажни, заблатени места, както и във влажни пясъци. В България е естествено разпространена по поречията на Дунав, по цялото Черноморие, по поречията на Марица и Струма.
Приложението на татула е ограничено, тъй като е силно токсичен
Татулът има спазмолитично и болкоуспокояващо действие, което се дължи на тропановите алкалоиди, кумарините, фенолните киселини.
Прилага се при спастична кашлица, полова свръхвъзбуда, мигрена и по-рядко при бронхиална астма.
Листата на татула се използват при главоболие, прилив на кръв в главата, неврастения, парализи, епилепсия, при психични заболявания, сънливост, хълцане.
Датуринът, извлечен от татула е алкалоид, който се съдържа в страмониум, лекарство, което се приема от астматици за олекване на бронхиални спазми.
В народната медицина татулът в малки дози намира приложение при хистерия, менингоенцефалит, катар на горните дихателни пътища и др.
От татула се използват семената и корените на растението. Те се берат през есента, изсушават се и се съхраняват на сухи места.
Под формата на тинктура татула се дозир по 15 капки дневно и се повишават до 40. Назначава се само по лекарско предписание!!!
Татулът съдържа алкалоиди като датуринът, танин, керотин, скополамин, атропин, кумарини, хиосциамин и др. Те се съдържат предимно в семената и цвета.
Използва се при нередовна менструация
Билката бабини зъби се пие при хронично възпаление на половите органи при мъжа и жената, при мигрена, невралгия, бронхит, спазми на жлъчните пътища, на стомаха и червата, коклюш и др.
Растението има успокояващо действие върху централната и вегетативната нервна система и местно дразнещо действие, предизвикващо нахлуване на кръв към раздразнените места.
Извлека има диуретично действие и слабо изразен тонизиращ ефект и се употребява при камъни в бъбреците.
Основното действие на бабините зъби е стимулирането на половата система. Екстрактът от тази билка стимулира производството на лутенизиращ хормон, който от своя страна влияе пряко върху производството на тестостерон.
Повишеното ниво на тестостерона води до повишаване на силата, мускулния растеж, удължава ерекцията и засилва потентността. При жените се увеличава естрогена, затова екстракта може да се ползва за повишаване на либидото, лекуване на безплодие и при менструални болки.
Билката не трябва да се прилага при стомашно-чревни възпаления и такива на бъбреците, тъй като силното дразнещо действие може да изостри заболяването и да влоши протичането му.
Използуват се надземните части на растението.
Ето и как се употребява.
Прилага се като извлек, получен от 2 чаени лъжички билка, която се накисва в 250 мл студена вода за 1 ден. Изпива се на глътки за 1 – 2 дни.