В Буенос Айрес на старите скейборди дават втори живот. От тях правят електрически китари. С това се занимава аржентинецът Ескуел Галасо. Подобни инструменти са много търсени.
Например, на такива свири американската рок група Pearl Jam. Галасо е отворил своя работилница в района Алмагро. Той премахва от дъските лепкавото покритие и ги освобождава от колелетата.
Идеята да прави от тях китари дошла след разговор с един  скейбордист. Той разказал на Галасо, че на практика на веки две седмици той чупи поредната дъска, направена от клен.
Скейбордът се прави от твърда дървесина и в изработката му се влага много енергия. Първо се взима дъска, след това се нанася боята, придава ѝ се определена форма, нанася се съответна графика, а след това скейбордистът поставя своя знак. И всичкото това се хвърля в кофата за боклук на всеки две седмици.
Така Галасо решил да прави музикални инструменти, които нарекъл скей-китари. Те са интересни за тези музиканти, които търсят нещо необичайно.
Такива китари се продават в социалните мрежи. Групата Pearl Jam, която използва такива инструменти е посветила една от песните си на Галасо. Тя се нарича „Аз вярвам в чудеса“.

Силната графика винаги вдъхновява за творчески експерименти и желанието за подобряване на нейното собствено ниво.
Запознайте се с творчеството на една от многото талантливите и оригинали китайски илюстраторки Zhao Na.
Нейното необуздано въображение поразява с много интересни по смисъл сюжети за илюстрации. Представените рисунки са чудесен пример за изразителен почерк на автора, изградена въз основа на качественото изследване на най-малкия детайл.
Увеличавайки фрагменти от произведенията ѝ, се разкрива добра графична интерпретация на текстурите и дават възможност да се наслаждаваме на красотата на линията.

Съществува изключително любопитна графика, свързана с нестандартни пътни знаци и указатели.
Пътния знак е интересен, като информативна графика, но са интересни нестандартните оригинални графични решения.
Символичния език е универсален и разбираем за всеки, затова интепретираните знаци нямат нужда от обяснение.
Пътните знаци се изработват от най-добрите графични дизайнери, тъй като знакът трябва да бъде лаконичен и в същото време разбираем.
Значението на символите върху знаците трябва да се разчетат от шофьори и пешеходци за броени секунди. От степента на разбирането за кратко време зависи живота и здравето на участниците в движението.
Интересно е, когато изобразената фигура на знака е създадена с хумор и предизвиква усмивки. Така привлича повече внимание, а нали това му е главната функция.
Грижата за животните също намира отражение в изображенията на пътните знаци.

Колкото е по-силна приликата на робот или друг обект с човек, толкова той ни по-симпатичен, но до определена граница.
Когато сходството стигне до определен праг, роботът започва да изглежда плашещо и отблъскващо за нас. Може би това се дължи на несъответствие с реалността.
Съответстващото „снизяване“ на графиката зависи от положителните емоционални реакции при сходство и този ефект се нарича „зловещата долина“.
Освен това, анимацията усилва, както положителните, така и отрицателните впечатления от обекта.
Художниците отдавна използват този принцип, като рисуват персонажи, които предизвикват симпатия, въпреки че някои от героите съвсем не приличат много на хора.

Физикът Дмитрий Крюков от Калифорнийския университет в Сан Диего решил да се бори с местната транспортна полиция посредством научни методи. Получавайки глоба за не спиране на знака „Стоп“, той доказал в съда своята невинност и публикувал научна работа  „Доказателство за невиност“ и математически модел, който описва личната му защита. В предисловието на работата се казва, че авторът е спечелил специална награда, която се изразява в в това, че не били платени 400 долара за глобата.
В съда Крюков обяснил, че в дадения случай действали три физически феномена, които са повлияли на инспектора и са го въвели в заблуждение.
Когато Крюков е приближавал с автомобила си до знака, инспекторът е могъл да оцени ъгловата скорост на автомобила, а не линейната. Така става, когато ние се опитваме да оценим скоростта на минаващите край нас обекти. Например, влака може да изглежда, че се движи много бавно в далечината, но когато минава край теб усещаш, че се движи много бързо. И в двата случая влакът има една и съща скорост.
В случая с Крюков патрулната кола се е намирала на около 30 метра от кръстовището, където е бил поставен знака. Ако автомобилът се приближава към кръстовището с постоянна линейна скорост, от гледна точка на инспектора неговата ъглова скорост се е увеличила рязко преди спирането. За да илюстрира даденото твърдение Крюков направил две графики: първата изобразяваща линейната скорост на автомобила, а втората за бързо спиране преди знака „Стоп“ преди последващото набиране на скорост. На първата графика има три линии с различни цветове, които съответстват на различни ускорения, т.е. различна интензивност на спиране преди кръстовището. Синята графика съответства на най-голямото ускорение 10 m/s2, а това е почти максималната скорост, която колата е в състояние да развие. Именно тази графика, съответствала на Крюков, при шофирането в този злощастен ден, защото бил настинал и силно натискал педалите.
Ученият доказал пред съда, че синята линия на дясната график е много подобна на линия от лявата графика, която показва движението през кръстовището при постоянна линейна скорост от 36 km / h. Така че, един полицейски инспектор много трудно би направил разлика между двете графики, особено ако вниманието му е заето от други коли. Той не е могъл да забележи, краткия момент, когато Крюков е натиснал спирачката, преди да набере рязко скорост след това.
Обяснение на физикът убедил съдията и той отменил плащането на глобата. А може би е бил просто изумен от размера на усилието, което е положил един учен, за да докажат своята позиция.