Зимата дари хората с изобилен сняг. Температурите бяха ниски, но това не обезкуражи скиорите.

Васко нарами ските и се отправи към планината. Там сред свежия въздух и побелелите дървета той се почувства свеж, здрав и силен.

Само преди една седмица „пазеше леглото“, бе зачервил гърло и бе вдигнал температура.

Увлече се в гората малко повече. Бялата красота го омая с различните си нюанси и причудливи форми, които бе образувала от струпалия се сняг върху дървета и храсти.

Когато стигна до малката гара, влакове вече нямаше. Васко се притесни. Докато тръгне първият влак сутринта,  го очакваше студ и измръзване.

Васко повървя малко по празната платформа и си помисли:

„Още една пневмония не ми трябва. Необходимо е да предприема някакви мерки“.

Изведнъж го осени идея:
– Ще позвъня в полицията и ще кажа, че край гарата се навърта някакъв хулиган. Дори и да ми съставят протокол, поне за една нощ ще имам покрив над главата си.

Речено сторено.

Звънна и преди да свърши със съобщението си, от другата страна на телефонната линия го скастри груб мъжки глас:

– Човече, нямаш ли съвест?! Отделението на полицията се намира на пет минути от гарата, а ти искаш и автомобил да ти пратим. Ако искаш да пренощуваш, – малко по-меко каза мъжът, – ела и не се прави на много умен.

Васко се изчерви. Добре, че нямаше никой наоколо да го види. Осъзна, че е постъпил глупаво и закрачи бодро към полицията.

В тази мразовита нощ, освен него в офиса на полицията бяха още шестима. До сутринта се стесниха доста. Такъв рекорд в полицията до сега не бяха стигали. 24-ма „самопредали се“ само за една нощ.

Много малко хора знаят, че картината „Утро в боровата гора“ Шишкин не е рисувал съвсем сам, а заедно със своя приятел, известният художник на животни Константин Савитски.

Именно изпод неговата четка са се появили мечетата на картината. Подписите на картината са били два.

Тази картина е купена от известният колекционер на живопис Павел Третяков. Между Савитски и Третяков отношенията не били добри и за това колекционерът заявил:

– Аз купих картина от Шишкин, от Савитски нищо не съм вземал.

Третяков наредил вторият подпис да се изтрие. От тогава „Утро в боровата гора“ се представя като нарисувана само от Шишкин.

Някои наричат погрешно тази картина „Трите мечета“, въпреки, че на нея са изобразени четири.

Не е нужно да имаш специален талант, за да се наслаждаваш на „обикновена“ разходка в гората през есента.

Не трябва да си „изключителен“, за да изпиташ задоволство, изпълнено с привързаност, когато прегръщаш детето си.

Можеш да се наслаждаваш на добра волейболна игра, макар да не си много добър играч.

Какво ви вдъхновява?

Музика? Ходена в планината? Плуване? Храна? Пътешествия? Разговори? Четене? Учене? Спорт?

Не е нужда да си най добрия в тях, нито да си прочут, за да им се наслаждаваш.

Ето това е  „звукът“ на музиката, който трябва да усилите в живота си, за да се справите с бедите, отчаянието, депресията, несгодите, мъката….

Едно момченце заедно с родителите си отишло на разходка в гората. Там видяло чист ручей. Наплискало се с водата, тя го освежила, а после, за да се позабавлява взело една клонка и започнало да разбърква водата.

От дъното на ручея започнали да излизат на повърхността пясък, листа и всякакви боклуци. Водата станала негодна за пиене. На детето му станало безинтересно да гледа  мръсната вода и отишло при майка си.

А някъде нагоре в планината, друго момче също си играело с планински ручей, движейки клонче във водите му. Но там дъното било каменисто и клончето се счупило, но водата останала чиста както преди.

По същия начин някой хора изглеждат симпатични, добри и отзивчиви, като чист ручей. Но ако ги обидиш, ще видиш как от тях изплуват гордост, дребнавост, стари вражди, високо самочувствие, като кал и боклуци от горския ручей.

Когато човек постоянно се поучава от Божието Слово и мисли за горното, смиреният пример на Христос постепенно закалява човека. Той става смирен и има голямо търпение. Тогава в него се разбива всяка човешка злоба и враждебност и той остава чист, както планинския ручей.

Родината на този вид палма са горите на Амазонка. Тя е важна селскостопанска култура в Латинска Америка. От 1924 г. се отглежда във Филипините, а през 70-те години на 20 век в Индия.

Плодовете на палмата се варят около 3 часа в солена вода, като кората им предварително се назъбва. След това те се ядат топли.

Меката част на плода често се добавя в хлебните изделия. От нея се прави и алкохол.

Костилките на плодовете същи се ядат. Техния вкус наподобява на кокос.

Това дърво е известно и с това, че меката част от върха на ствола се яде сурова или се консервира.

В Пуерто Рико плодовете на тази палма се използват за фураж. Те са отличен заместител на царевицата.