Много години иврит бил свещен език, на който евреите четели, но „простият народ“ не пишел на него.

Ашкенази евреите говорели на идиш по ежедневни теми, сефардим на ладино. Те разработили букви, основани на еврейската азбука, за общуване на не свещени теми.

Сега се пише с тези букви, които примерно преди 1000 години са били измислени за записване на идиш. Това са кръгли прости за записване букви.

Сред зейналата празнина, от отсечени дървета, ме налегнаха мрачни мисли.

Колко много години ще трябват на тази гора, да заличи раната, която ѝ е нанесена за броени часове?

Много от нас може би няма да ги има, когато над прерязаните дънери ще се извисят отново високи дървета, които ще възстановят величествените си корони.

Природата  бавно и търпеливо, без да престава, упорито възстановява това, с което минаващият през нея човек я наранява и загрозява. Тя е великодушна, но последствията са пагубни за нас.

Приема капризите ни, но ни наказва за опустошенията, които без да се замисляме, ѝ нанасяме.

Камен приличаше на натежало буре. Снегът под мечешките му стъпки скриптеше.

Брат му Радой бе негова пълна противоположност. Мязаше на окастрен дъб. Той бе пристегнал цървулите си, в които бе прибрал опримчените си навуща със засукани в тях шаячни гащи. Когато минаваше през снега, сякаш прекосяваше река.

– Бате, – каза Радой, – този сняг ще даде сила на лозята. Хайде да удвоим родитбата, като ги отрежем на три четири очи.

– Не бива да ги пришпорваме, – Камен потупа по рамото брат си. – В противен случай през следващата година ще искат да си починат. Помниш ли какво ни казваше дядо Лозан? Лозето е като добиче, човек не трябва да му дава зор. Всичко трябва да е с мярка, да има за теб и за продан.

– Май, че си прав, – съгласи се Радой. – Ето ябълката айвания дето расте на двора е от семка и расте на воля, но една година ако даде плод, на другата може и да няма.

– Това дърво само се нагажда, – поясни Камен. – Тъй едно време са се приспособявали дивите лози в гората. Растение ли е или животно, оставено само на себе си, подивява. Добрия стопанин знае какво да окастри или прибави към него, за да го опитоми. За всичко трябва да има мярка.

Днес бе празника на лозаря. Празник, който не се тачеше другаде така. Камен от време на време потупваше с извития си нож широките си гащи. Радой пък преместваше своя малък сърп от ръка на ръка, като наместваше презрамките на тежката си чанта.

Двамата братя вървяха и мълчаха.

Камен машинално поглаждаше мустаците си, а Радой обираше от голобрадото си лице зиморничавия хлад. И двамата с нетърпение очакваха веселбата на площада, където въпреки студа щяха да се вият буйни хора.

Всяка година на плажа на крайбрежието на датския курортен град Сьондервинг се превръща в невероятно зрелище през периода, когато там се провежда фестивалът на пясъчните скулптори.

Тази година на участниците на фестивала, художници и скулптори, било предложено да създадат масивни произведения, които най-ярко да отразяват темата „Подводният живот“.

Голямо количество разнообразни морски животни, подводни цивилизации, фантастични същества и даже няколко популярни мултиперсонажи били представени пред посетителите на фестивала.

Всяка година в Амстердам, около 20 души умират в самота.

Техните погребения организира общината.

За целта се наема поет, който съчинява стихове в чест на починалия

Този поет чете тези стихове по време на церемонията, когато погребват мъртвия.