Една кола удари странично автомобилът на Павел и там остана дълбока вдлъбнатина.

Без да влиза в пререкания за кола си, Павел попита:

– Имате ли застраховка.

Мъжът наведе виновно глава и отговори:

– Не съм осигурен….

За известно време Павел трябваше да кара колата си с тази вдлъбнатина отстрани, причинена от друг, който не можеше да отстрани щетата.

Вместо да се ядосва всеки път, когато погледнеше нагънатата ламарина на колата си, казвайки:

– Какъв е този шофьор? Обърка нещата с колата ми.

Павел плати, за да отстранят повредата.

За съжаление много хора живеят с вдлъбнатини в душите си.

Някой е навлязъл в живота им и ги е наранил, а те се ядосват и не искат да го видят.

Проблемът е, че гневът, отмъстителността и горчивината стават толкова удобни за даден човек, че той забравя как да живее без тези неща. Всеки път, когато си спомни, какво са му направили, той намира оправдание за отрицателните си емоции.

Ако простите, вашата наранена душа ще се изцели.

Именно прошката дава необходимите инструменти за освобождаване на другия човек. И това е не само за негово добро, но и във ваша полза.

Два часа и повече Крум обясняваше на Спас, колко жестоко са се отнесли към него на работното му място.

– Когато ни нараняват, отговорът веднага е да си отмъстим, – каза Спас, – но така постъпват животните в джунглата.

– Лесно ти е на теб, – размаха ръце Крум, – нали не са те мачкали.

– Животът е труден, – съгласи се Спас, – но представяш ли си какво ще бъде бъдещето ти, ако не се справиш с гнева си?

– Какво?

– След време ще отидеш на лекар. Ще си направиш снимка, на която туморът на горчивината ще се е разраснал заплашително в злокачествено образование.

– Тогава какво да правя? – тежко въздъхна Крум.

– Това, което ти се е случило, не можеш да го промениш, но отношението ти към него може да се измени.

– Какво? Да им простя? Никога, – повиши глас Крум.

– Успокой се, – посъветва го Спас. – Да простиш, не означава, че който те е наранил е прав …

– Тогава какво? – прекъсна го бързо Крум. – Да го оставя така?!

– Прошката означава, че Бог ще направи това, което е правилно. На Него принадлежи възмездието.

Крум се намръщи. Тръсна глава и добави нервно:

– Не! Тая няма да я бъде! Я ги наказал, а може и да им прости, …. ами аз…

Миро излезе от църквата с приятелят си Филип. Двамата бяха на Великденската служба.

Филип за момент спря и попита:

– Би ли дръзнал да умреш за праведния?

Миро само вдигна рамене, а Филип добави:

– Виж, Христос е умрял за нас още, когато сме били грешници.

– Ние сме отговорни за това, което сме извършили, – въздъхна примирено Миро. – И не можем по никакъв начин да го поправим.

– Забележи, – наблегна Филип, – Той бе разпнат и възкръсна не само за да бъдем оправдани, но и примирени с Бога.

– Не е ли странно, че ние нищо не правим в този исторически момент? – попита Миро.

– Да, бяхме слаби, грешници и врагове на Бога. Неспособни сме да променим пътя, който ни води към Божия гняв, – съгласи се Филип.

– Този гняв е отговорът на собствената ни глупост, – тръсна глава Миро. – Ние постоянно се стремим към самоунищожение, без да го осъзнаваме.

– Ето това е благата вест, – плесна с ръце Филип, – Бог противопостави Своя Син в битката за нас срещу греха.

– Е, може да не разбираме напълно как и защо всичко това се случва, но ние преживяваме радостта от свобода, – тържествено обяви Миро.

Елена живееше сама с двете си дъщери. Тя работеше, но при тази криза и увеличаване на стоките едва свързваше двата края.

Магда знаеше за състоянието ѝ и веднъж, когато я срещна ѝ подаде една банкнота от двадесет лева.

Елена се смути, но бързо се съвзе и добави:

– Благодаря ви и Бог да ви благослови изобилно.

Няколко часа по-късно Магда видя как Елена купи на дъщерите си сладолед. Лицата на децата сияеха. Те се усмихваха и лакомо ближеха сладоледа.

Магда се възмути. Приближи Елена и гневно ѝ каза:

– Нямате какво да ядете, а си купила сладолед за децата си. Не очаквай повече помощ от мен. Ти си безразсъдна.

Очите на Елена се насълзиха:
– Вие не знаете колко ми е болно, че не мога да купя нещо, с което да зарадвам децата си. Работя, но …

Магда не я доизслуша, а гневно реагира:

– Първо хляба, храната и задълженията, а след това всичко останало.

И си тръгна.

Малко след това, когато гневът на Магда бе попреминал, тя започна да разсъждава:

– Елена е майка и иска най-доброто за децата си. Тя желае да ги зарадва, но не може. А аз какво ѝ наговорих….

Магда се разплака:

– Господи, колко пъти и аз не съм постъпвала по най-добрия начин с благата, които ми даваш. Угаждала съм си без да осъзнавам, че неправилно прахосвам даденото ми от Теб. Прости ми и ми помогни, да помагам на такива като Елена, без да ги осъждам.

Президента на Световния икономически форум покани Йоан Кръстител да говори на годишната им среща.

Йоан го попита:

– За какво точно искате да ви говоря? Какви въпроси разглеждате?

– Бих искал да ни разкриеш, от къде идва склонността ти да ядеш скакалци, да не притежаваш нищо и все пак да си щастлив?

Йоан се съгласи.

На форума пророка пристигна облечен с камилска кожа.

Той бе обявен за основния говорител на обявената тема: „Ползата от ядене на скакалци“.

– Те са много хубави, особено с мед, – започна Йоан. – Не е толкова трудно, колкото си мислите. С времето ще свикнете. Все пак това е чист протеин.

Слушателите бурно го аплодираха, въпреки че нямаха никакво намерение да ядат тези отвратителни буболечки.

Председателя на събранието се изправи и каза:

– Това ще бъде един чудесен начин да спасим света от глада!

Въпреки че първоначално речта на Йоан бе приета добре, нещата бързо се влошиха, след като пророка започна да призовава публиката към покаяние.

– Покайте се от греховете си и се кръстете в Святия Дух! Небесното царство е близо! Бягайте от бъдещия гняв!

От залата се чу ропот:

– Кого сме поканили?

– Ние сме елита на обществото?

– И този седнал да ни съди!

А Йоан засилваше още повече гласа си:

– Вие сте потомство на усойница. Не се лъжете да се наричате елит, защото Бог може да направи такъв и от камъните.

Възмущението нарастваше.

Някой крещеше:

– Дайте му главата на сребърен поднос.

Бързо свалиха и скриха пророка, защото можеше да се достигне до неприятни инциденти и кръвопролития.