Ако човек спи добре през нощта, той няма да има проблеми в личния си живот. Учените са доказали, че дълбокия сън намалява степента на егоизма. Но липсата на сън може да подкопае отношения.
Всичко започва от малките неща, Поради умора мъжът и жената забравят да благодарят на партньора си. В резултат на това другият се чувства ненужен. Учени изследвали 60 двойки на 18-56 години. Доброволците водили дневник, в който записва колко време са спали всяка нощ и и как оценяват половинката си.
Експериментът показал, че добре наспалите се през нощта добре се справят с ежедневните задачи и се подкрепят взаимно. Освен това те редовно благодарят и повече ценят партньора си.
Недоспалият човек поставя собствените си потребности над всичко друго. Това, разбира се, се отразява на отношенията. За да няма такива проблеми, човек трябва да спи поне пет часа без да се събужда, за някои е нужно осем часа.
Проучвания показват, че почти две трети от хората не получават достатъчно сън и 1/3 страдат от безсъние. Безсънието повишава четири пъти риска за поява на проблеми при взаимоотношенията и три пъти увеличава вероятността от опасност в колебанието на настроението.

Съчетаването на служене на пълно работно време в църквата с бизнес е възможно, но е много трудно. Не трябва само, служителят в църквата да се увлича в печеленето на пари.
Съчетанието на бизнес и служение е много трудно. Рано или късно трябва да се направи избор в полза на Божието призвание. Може да се делегират задълженията и отговорностите в дейността на верни хора.
Когато служителят има много потребности трябва да съчетава работата със служението. Това съвсем не е срамно. Но главното е един служител да не се увлича в печеленето на много пари, защото те са средство, а не самоцел.
Дано Бог помогне да се подържа баланс при вземане на правилните решения, така че служителят да се грижи за семейството си и да не изоставя работата в църквата.
Ако се вгледаме в опита на нашите бащи, по-голямата част от тях са работили в предприятия и са се грижили за църквите. Днес, ние често се сблъскват със ситуация, в която църквата се грижи за пастирите си. Нека Бог даде мъдрост, как правилно всеки да построи живота си.

Извесността на този френски фотограф дошла много бързо. Съдете сами, преди четири години той изобщо не е мислил да работи като фотограф. Изведнъж му дошла такава идея и всичко се завъртяло като в калейдоскоп.
По думите на Кристоф, той е едновременно любителя на точните науки, и творческа личност. Така че никога не му е скучно и не си губи времето напразно.
Кристоф решил да се заеме с фотография през юни 2009 г. Така появилото се хоби, прераснало с времето в основна професия.
Авторът е самоук и черпи вдъхновение от околния свят. Той не се стеснява да създаде абсолютно нереални работи, защото за него главното е, да се постигне целта.

Това бе най-удивителния момент, отрязък от време неприличащ на никой друг. Защото тогава стана нещо поразително.
Бог стана човек. Небето се отвори и той вложи най-ценото в човешка утроба.
Вездесъщият стана плът и кръв. Този, които сътвори света, избра да зависи от грижата на едно младо момиче.
Той не дойде като ярък лъч в небето, нито като завоевател, но като такъв, чийто първият вик чуха доверчива девойка и обичащ работата си дърводелец.
Мария и Йосиф не са били царско семейство, но въпреки всичко, небето довери най-голямото си съкровище на тези „избрани“ родители.
Величието и Светостта в мръсотията на оборския тор.Този Младенец управлява вселената.
Троната му зала бе в мръсната кошара за овцете. А поклонението от ангелите е заменено с добри, но смутени овчари.
Погледнете тази трона зала. Наоколо не се движат богато облечени придворни. Няма скиптър и корона. От вън се чува мучене на крави, блеене на овце, тропот на копита и приспивната песен на майката, прегърнала бебето си.
Това можеше да се случи някъде другаде. Но това е удивителната история на царя, започнал от яслите в обора. Прекрачи прага или погледни през прозореца.
Той е тук.

Вечерта преди Рождество усещаш, че ще се случи нещо необикновенно.
Подаръците са приготвени отдавна и чакат своето време.
Снегът остави дребни парцали от скреж след себе си и се укри някъде. Дали ще се радваме на нова партида снежна интермедия, никой не знае, дори и метереолозите повдигат ръмене и разперват ръце.
Времето наближава, а сърцето се изпълва с необикновени предчувствия за радост от очакването на нещо….
Ухае на печено месо и топъл хляб. Елхата е наредена и ти си в най-красивата си рокля.
Рождество! Сърцето ти сякаш ще изхвръкне от гърдите. Не смееш да мръднеш, за да не разрушиш, това, за което… сега не предполагаш. Но какво ще стане?
Ето вече си в църквата. Поглеждаш хората и разбираш, че и те също чакат…
Въздишаш. Не може ли по-скоро? ….. Очакването и нетърпението се сблъскват…
Но всички тези подаръци, поздравления, усмивки, прегръдки, отнемат толкова много енергия.
Не си спомняш кога си легна, трудно можеш да възстановиш вчерашната проповед в главата си…
Колко бързо премина Рождество…Все още има неизмити чинии, поздравителните картички от приятелите са още на масата…
Отново е вечер. Всичко е прибрано, подаръците са раздадени, поздравите са приети и ти отново си у дома. И вече нищо не очакваш. Просто взимаш Библията от рафта и продължаваш от там където си стигнал. Отваряш книгата и трепваш. Ти отново Му говориш, а Той на теб…
И през всичкото време на празника, когато съм чакала нещо необикновенно да се случи, Той е чакал мен…
Сега се върнах…И обикновената вечер се превърна в нещо….изключително….