Дълго време учените смятаха, че усилената работа на мозъка може да бъде нарушена поради растежа на нови клетки.
През 1998 г. шведски учени са изяснили, че клетките на мозъка могат да се възстановяват. Центровете за обучение и папет в мозъка, могат да създадат нови клетки.
Освен това американски учени са открили процес, позволяващ да се създават копия на ембрионални стволови клетки, които могат да се трансформират в клетки на мозъка.

На героя от филма „Човек на дъжда“ съчувстват мнозина. Този филм е посветен на хора аутисти. За такива хора  е проблем не само социалното взаимодействие, но  организацията и планирането на времето. За съжаление устройства помагащи за това до сега не е имало.
Посещавайки един от центровете за творческо обучение дизайнерите Грегъри Хейтър и Еми Шлосер създали устройство с названието Remind Daily Planner – Напомнящ ежедневник.
Той е станал особено необходим за възрастни аутисти, желаещи да живеят самостоятелно.
След изследване живота на много аутисти е станало ясно, че за да останат организирани, те трябва да следват определен режим. Именно това е ключът към спокоен и независим живот.
Уредът е снабден с вградена чувствителна на допир лента, която служи за проверка на завършеността на дадено действие. устройството помага на човек да подобри планирането и организацията на уменията си.
Устройството се състои от екран, аналогов часовник и сензорна лента, облечена в алуминий, която е прикрепена към еластичен ремък. Уредът планира деня и синхронизира плана чрез Bluetooth към комуникационен канал. Напомня за всяко планирано занятие, след което потребителя трябва да докосне лентата, за да потвърди за изпълнението на задачата и  да премине към следващата.
Преди това устройство са съществували много други начини за регулиране на тези дейности. Като се почне от записване на дъска, до изображение върху кубчета или движеща се лента.
Безусловно новият начин на организация е много по-удобен и достъпен.

Предупреждавах съпругата си:
– Ако се боядисаш като блондинка,  ще станеш като нея.
Сега тя пак е брюнетка, но изглежда нещо е мутирало от боята.
Съпругата ми говори по Skype с роднини. Те живеят в Холандия. Обсъждат времето. Брат й се оплаква:
– Такъв студ е, че всички канали са замръзнали…
На което тя му отговаря:
– Значи сега, без никаква телевизия седите?“
Хмм …
Жени не си боядисвайте косата руса….

Миризмата, оставена от морски организми, може да се задържи във вода в продължение на месеци.
Немски океанолози от Института за полярни и морски изследвания са развили техника, която позволява да се проследи миграцията на организмите от единични молекули, които остават във водния стълб.
Животните, движещи се през океана, оставяйки след себе си следа от органични молекули. Дълго време се смяташе, че те бързо се разпадат на вода, въглероден диоксид и други прости съединения. Оказа се, че органичните молекули могат да съществуват в океана по-дълго.
На авторите работещи с помощта на свръхточен спектрометър им се е отдало да отделят от пробите на морската вода, единични молекули органично вещество и да определят от колко време са попаднали тук, и от какви организми са били оставени.
Това явление учените наричат ​​“химическа паметта“ на водата.
На следващата година, професионалисти искате да използвате техниката при изучаването на южните морски слонове, най-големите видове тюлени, които живеят в Антарктика. Тези бозайници са в състояние да мигрират на хиляди километри. Миризмата, която те оставят, помага за по-доброто проследяване на маршрутите на техните движения.

След като си прочел сума книги и видял много неща, стигаш до извода, че по-лесно е да се отговори на големите житейски въпроси, отколкото на малките.
Защото големите са само няколко на брой и с тях човечеството се е занимавало векове наред и гениални умове са ни завещали своите решения. А малките са стотици и никой не си губи времето да им търси отговор, и всеки ги решава, както случаят му подскаже.
Но малките въпроси бяха само тънки разклонения на по-големите, а по-големите на възловите, и всичко бе заловено едно за друго тъй гъсто преплетено, че приличаше на едно огромно хаотично разклонено коренище.
И аз пъплех като дребно насекомо из това чудовищно коренище и понякога си казвах: „А, ето го най-после изхода!“ – но това не бе изход, а само преход към следващия гъсталак.
Понякога си виках: „А, ето го най-сетне важното и основното!“ – но когато загребях с две ръце в него, наново установявах, че шепите ми са празни.