Архив за етикет: време

Истинското богатство

Немски крал Фридрих Вилхелм веднъж попитал един търговец от Кьолн:
– Колко голямо е богатството ви?
– Четири хиляди талера, – казал търговецът.
Краля се изненадал:
– Мислех, че сте много по-богат.
На това търговецът отговорил:
– Четири хиляди талера жертвам за Божието дело, а останалите мога да загубя по всяко време.
Приятели, колко давате за Божието дело? Само това е наше, което сме инвестирали в Божието дело и само то ще се запази, защото е вложено в Божията банка.
Размерът на доброволните пожертвувания за Божието дело е въпрос на избор и акт на добра воля.
Бащата е богат и достигайки преклонна възраст не се нуждае децата му да му дават нещо, но му е приятно, ако те правят това, защото това е знак за любовта им към него. Така и Небесни Отец няма нужда от нашите пожертвувания, но с благодарност гледа към тях, защото са израз на нашето старание, благодарност и любов към Него.
При всяко дарение за Божието дело радвайте се и се веселете. Щедрият дарител е радостен християнин.

Малка шега

Той беше главен инспектор в данъчхата служба, в отдела патентни данъци. Човекът срещу него строго му заяви:

– Всични данъчни декларации са обработени стриктно. Няма нищо съмнително.

Е все пак той беше шеф на фирмата., но дали можеше да му се вярва. Инспекторът не беше много впечатлен от изказването.

– Още по-добре за вас. Значи няма да работим повече от необходимото време.

Това беше музика за бизнесмена и той гордо изпъчи гърди.

– Чуйте, инспектори, не ми е съвсем ясно защо всъшност сте тук. Плащам толкова високи данъци, не разбирам защо държавата иска още пари.

– Очевидно не плащате достатъчно. Държавата търси пари, за да запуши дупка от сто милиарда лева.

– Какво говорите? Сто милиарда лева? На грешен адрес сте попаднали. Тук няма да намерите толкова пари.

– Естествено, че не, – усмихна се успокоително инспекторът. – Това беше само малка шега.

Един ден повече

Случвало ли ви се е да загубите някого, когото много сте обичали?

Не ви ли се искало да проведете само още един разговор с него?

Да, навярно ви се иска да ви се даде още една възможност, за да компенсирате времето, когато не сте били с този човек. ….. Живели сте така сякаш той цял живот ще бъде до вас.

Знаете, че животът ви ще върви ден след ден, но всичките дни взети заедно, няма да струват толкова, колкото още един ден, който искате да се върне, за да бъдете с него….

Не чакайте да дойде това време на болка и съжаление за пропуснатите шансове. Идете при него и знайте, че няма да бъде вечно до вас. Уловете мига и се радвайте на момента……

Следи в тревата

На широката поляна растяла зелена трева. По нея минал юноша. Когато се обърнал той забелязал, че в тревата са останали следите му. Това много го зарадвало.
Срещу юношата вървял старец. Той го попитал:
– На какво толкова се радваш?
– Вижте, след мен в тревата остават следите. Поляната е голяма. Трева расте навсякъде, но в този край личи къде съм минал, – казал възторжено младежът.
– Това е забележимо само за теб, – засмял се старецът. – Ще мине време, тревата ще се изправи и никой няма да знае, къде си минал. Дори ако се върнеш и потърсиш следите си, едва ли ще ги откриеш.
– А нима на вас не ви е интересно, кога за последен път сте преминавали през тази поляна? – попитал юношата.
– Не, не ми е интересно, – отговорил старецът. – През тази поляна минавам за шести път. И всеки път си избирам посока, която на мен ми хареса. Никога не се оглеждам за следите, които остават след мен. Това е напълно безполезно. И без това след време те на цяло изчезват….

Изкуство от огънати вилици

Някои събират марки, други рисуват, трети гладят под водата, четвърти се преструва на умрял и се фотографира, пети оцветява в различни нюанси кучета, …. Навярно такива хора ще наречете луди, но в действителност техния живот и свободното им време принадлежат само на тях.
Например, Метю Бартик използва прибори за храна не само по време на хранене. Особена слабост американецът има към вилиците, защото от тях прекрасни фигури.
При това Метю не използва лепило или други в спомагателни материали. Неговите шедьоври наистина заслужават възхищение.
За да се създадат такива изделия от вилици, е необходимо доста време, усилия и творческо мислене.