В Чикаго се е установило необичайно студено време. Замръзнала е полярната мечка на име Анана. Поради това, че животното не търпи ниска температура, било решено временно да остане в затворена камерата, където температурата варирала от плюс 10 до плюс 4 градуса по Целзий.
Според зоологическата градина, Анана не издържала на студа поради това, че храната, която приема в зоологическата градина е различна от тази към, която мечките са свикнали живеейки в дивата природа. За да издържат на студа, те натрупват слой от подкожна мазнина от яденето на трупове на тюлени и китове. В зоопарка храната съдържа по-малко тлъсто месо.
В друга зоологическа градина в Чикаго, по време на студа избягал паунът. За разлика от Анана, която намерила убежище от студа във волиерата, птица не поискала да бъда в клетка. Намерили са я на един клон, от където са се опитвали да я свалят цял час и половина. При това пауна не оцелял след бягството си, той замръзнал до смърт в резултат на силния студ.
Анормални студове са обхванали централната и северната част на САЩ. В Ню Джърси и Ню Йорк власти са обявили извънредно положение. Поради замръзване били отменени много полети, затворени са пътища, направена е корекции в графика на сухопътния транспорт.

Днес е отново време да си понапрегнете мозъка.
Не се притеснявайте, задачата е много лесна.
Просто трябва да игнорирате същественото от несъщественото.
Стига приказки!
Ето и днешната главоблъсканица:
Ако днес е понеделник, какъв ще бъде деня след деня, който ще бъде пред деня, който ще бъде пред утрешния ден?
Не бързайте да гледате отговора! Помислете!
Отговор: кинледеноп.

Всички народи обичат да срещат Нова година. Но през различните времена тя се е срещала по различно време.
Славянските народи са отбелязвали Нова година на 1 март. Природата се събужда и надвива зимния мраз. Възражда се и се готви за нов живот. Тогава са се покланяли на Перун. Украсявали идолът с венци и край него палели огньове. Празникът бил съпроводен от пир, песнопения, хора и състезания.
След приемането на християнството дошъл и новият европейски Юлиански календар. Нова година се празнувала също на 1 март, но според византийския календар тя се празнувала на 1 септември. Тогава реколтата е събрана, работата е свършена и започвала нова година.
Но всичко това се провалило поради намеренията на Юлий Цезар. Той трябвало спешно да назначи нов консул, а закона разрешавал това да се прави само веднъж в годината и то след празниците на Нова година.
Това се случило в края на декември, а да чака до март Цезар никак не можел. Той не могъл да измисли нищо по-добро и обявил, че Нова година ще се празнува от 1 януари.
Първоначално това ставало само в Западна Европа, но след това се възприело и от всички страни на континента. Била възприета и традицията за празника да се украсяват елови и смърчови клонки, които се окачвали в домовете. Празникът се съпровождал с оръдейни изстрели и фойерверки. Масовите празненства, зимните забавления, танците и маскарада станали задължителни за празника.
По-късно се появили Дядо Мраз и Снежанка, но започнали да раздават подаръци на децата много след това, първоначално били само новогодишни атрибути, носещи щастие и удоволствие.
Това е историята…. За това сега се празнува Нова година, в средата на зимата, със сняг и студ.

Ибн Насир  се разболял и му се дояла ябълка, въпреки че по това време нямало такива.
Изведнъж Халадж направил ябълка.
Някой попитал:
В тази ябълка има прояден канал. Как е възможно ябълка от небето да бъде поразена от червей?
Халадж пояснил:
– Първоначално тя не е била поразена, но когато е попаднала в несъвършения свят, естествено е да бъде поразена от болест, характерна за нашия свят.

Хубава ли е думата „по-късно“? Щом не сега, а някога или не ми се иска в момента, може и „по-късно“.
Ние отлагаме работа, радост, почивка, дори любовта.
Младоженци искат деца, но остават това за „по-късно“. Време е едно момиче да се омъжи, но то отлага за „по-нататък“.
А кога ще настъпи това „по-късно“? Най-често никога! И защо?
Ето как стават нещата.
Млад човек иска да пътува, да види други страни, но ….. първо трябва да учи и отлага. След това си търси работа, отново си казва „по-късно“. Запознава се със прекрасна девойка, жени се и …вече не му е до пътуване.
Красиво момиче се ползва от вниманието на много млади мъже. Да се омъжи? Не, „по-късно“! Сега е време да се наслади на живота, да се порадва на красотата си и да изпитва само удоволствие. Всичко остава за „по-късно“ и женитбата, и децата. Въпреки това времето лети, то като че ли бърза по някаква причина. И тя вече не е така търсена, не толкова желана, за да стъпят с нея в брак. А за деца, да се раждат на тази възраст е опасно …..
Жената търпи грубият си мъж. Успокоява се, че децата ще тръгнат на училище, ще стане по-лесно, „по-късно“ ще решава. Времето върви, а тя си мисли, че децата трябва да постъпят в някой институт, а нейния проблем… „по-късно“. Времето върви, вече е късно да се решава. Тя е привикнала на тормоза, а мъжът й си е останал същия. Жалко за нея….
Навярно разбирате колко е удобно да кажеш „по-късно“? Всеки от нас го прави, но все пак някога трябва да реши.
Тази дума може да съсипе живота ни. От какво малко словосъчетание често зависи животът ни.
Нека да се замислим и завинаги да премахнем тази дума …..