Веднъж Иванов бил на гости на Александров, празнували поредната награда.

Събрала се изключително мъжка компания, нямало изобщо жени. Към полунощ всички гости си тръгнали.

Иванов е много разсеян човек и затова си помислил, че той е домакинът и че не той, а Александров му е дошъл на гости.

Александров като забелязал, че Иванов не бърза да си тръгва, го поканил в кухнята, за да изпият по едно кафе.

Като възпитан човек Александров не можел да каже на Иванов, че вече е време да се прибира, Иванов мълчал по същата причина.

Накрая Иванов не издържал и казал:

– Късно е вече, ако искате мога да ви предложа колата си. Ще пристигнете у дома си в пълен комфорт ….

Когато всичко се изяснило, двамата дълго се смели на разсеяността на Иванов.

Когато влезе във входа, чу глас зад себе си:

– Ани!

Тя замръзна на мястото си. Не смееше да погледне назад. Гласът отново се обади:

– Ани!

Най-накрая реши да се обърне. От сенките се появи дребна фигура. Дрипаво облечен старец, със сплъстена брада и изкаляни галоши.

– Татко, – каза Ана.

Той, нейният баща, стоеше пред нея и не смееше да я докосне. Само я гледаше и ѝ се любуваше.

– Все още си така красива, – каза баща ѝ. – Виждам, че си се устроила добре.

Ана пристъпи напред, целуна го и отстъпи крачка назад. Чудеше се какво да му каже.

– Дядо ти умря, – каза баща ѝ.

Ана го хвана за ръката и го поведе нагоре по стълбите. За нея това посещение бе неочаквано.

Когато влязоха в апартамента, тя веднага го отведе в кухнята.

– Навярно си гладен, – каза Ана, – ей сега ще ти изпържа яйца.

Постави тигана на котлона и започна да бърка яйцата. Ана погледна баща си и го попита:

– Как ме намери?

– Когато излезе от къщи, научих от една моя позната, тук в града, къде си отседнала, – въздъхна баща ѝ. – Понякога тя си идваше на село и разказваше за теб.

Ана си спомни за леля Донка, с нея много често се засичаха в квартала.

– Не искам да ме връщаш у дома, – погледна умоляващо Ана баща си в очите.

– Ако исках да те прибера, – засмя се баща ѝ, – щях да дойда много по-рано. Но през цялото време знаех къде си и какво правиш.

– Очаквах да ме нахокаш, – наведе глава Ана. – Нали казваше, че по-добре е човек да умре гладен, отколкото да продава тялото си.

– Не се отказвам от думите си, – тъжно я погледна баща ѝ. – А нима нямаше да съм прав?

Ана го огледа добре. Едното му око бе покрито с бяла пелена, навярно нацяло не виждаше с него. Беше се стопил. Тя знаеше, че е на 57 години, но изглеждаше на 75.

– Не, нямаше да си прав, – каза Ана.- По-добре е, човек да е жив.

– Може би имаш право.

Ана изненадано погледна баща си.

– Не се чуди, – започна да обяснява баща ѝ.- Вече не съм толкова уверен в тези неща, както едно време. Остарявам.

Мъката по нея го бе съсипала, но едно Ана разбра и то бе доста болезнено.

Той се бе провалил във възпитанието на дъщеря си и тя бе кривнала от правия път. Но най-лошото беше, че тя смяташе това за правилно и нямаше никакво угризение на съвестта.

В Първа книга на царете се казва, че Соломон е построил стена около Ерусалим.

В началото на 2010 г. изтъкнатият археолог, Ейлат Мазар е обявил, че тази стена е намерена, заедно с други отбранителни съоръжения, които датират от епохата на Соломон – 10 век пр.н.е.

Стената е дълга около 10 метра и е висока 6 метра. Тя е обхващала Ерусалим по това време.

Групата на Мазар е разкопала части и на други укрепления в този район, включително и наблюдателната кула.

Този мост е построен от 456 каменни блока през 1566 г. от архитекта на Османска Турция Мимар Хайрудин.

Аркообразният мост пресича река Неретва в босненския град Мостар.

Той е дълъг 30 метра, широк 4 метра, а височината му е 24 метра.

Мостът се явява една от най-големите забележителности на страната. Той е един от най-добрите образци на ислямската култура на Балканите.

През 1990 г. мостът е бил разрушен от босненски хървати по време на войната в Босна.

Почти 10 години след края на войната мостът е бил реконструиран.

В Евангелието от Йоан се разказва как Исус възстановил зрението на един сляп човек, намазвайки очите му с кал, а след това го изпратил да си измие очите в Къпалнята в Силоам.

Този басейн бил основен воден резервоар в Ерусалим по времето на Стария завет, но бил разрушен от нашественици няколко века преди раждането на Исус.

По-късно бил възстановен, но нямало нито едно свидетелство, за това, че той е съществувал през 1-ви век.
Въпреки това Къпалнята в Силоам е била намерена там където тя се споменава в Евангелието на Йоан.

През 2004 г. работниците, които се опитвали да възстановят повредената канализация, открили стъпала, водещи до басейна.

Археолозите разкопали мястото и намерили басейн с дължина около 69 метра.

Възможно е басейна да е използван за ритуално къпане, плуване или е осигурявал града с прясна вода.