Съдбата не била благосклонна към един човек. Веднъж той не издържал и попитал Бога за това.

– Очаквате прекрасна съдба, – му отговорил Той.

Човекът се зарадвал. Според него, сега оставало само да чака тази съдба.

Чакал човекът дълго време. Но съдбата не давала никакъв намек за съществуването си.

– Бог не може да ме излъже, – помислил си човека. – Може би изпитва моето търпение? Да ли съм заслужил своята съдба?

И продължил да чака, но нямало никакъв резултат. Той вече нищо не разбирал.

Чул за някакъв мъдрец, който всичко знаел за живота. И решил да иде при него, за да му разясни нещата.

Намерил мъдрецът в едно уединено място. Разказал му историята си.
– Бог каза, че те очаква прекрасна съдба? – попитал мъдрецът.

– Да, – потвърдил човекът.

– А ти какво направи, за да я срещнеш?

– Чаках и вярвах, че тя ще дойде.

– А не помисли ли, че тя те чака някъде? И то отдавна ….

– Не, – признал си човекът.

– Тогава иди и и помисли, – посъветвал го старецът – и не ми отнемай  напразно времето.

Когато човекът си тръгнал разстроен, старецът погледнал след него и въздъхнал:
– Нищо няма да измисли …Тези, които идват за съвет относно съдбата си, си я представят като подарък или успех в някаква игра. Но никога нищо не решават. А тя е изпитание, капризна дама. За да я постигнеш, трябва да преодолееш много неща, на първо място себе си. Да му обяснявам това, е просто загуба на време.

А през това време човекът вървял и си мислел: „Изглежда старецът вече е изумял. Къде ще търся съдбата си, като нищо не знам за нея?“

Какво означава качествено време да бъдем с децата си?

Това е времето, когато напълно се потапяме в общението с децата си. Време, в което играем, но не се разсейваме от външни фактори, като телефон, включен скайп, телевизор и неща, които смятаме, че можем паралелно да вършим, докато общуваме с децата си. Например, приготвянето на храна.

В действителност, когато мислим за нещо, размишляваме и планираме, външно не се забелязва, но оказват влияние на играта ни с децата.

Много хора знаят, че малките деца добре разчитат емоциите и поведението на възрастните.

Да прекараш качествено време с детето си, не означава просто да седиш с него. Ако детето е още малко, инициатор на игрите трябва да бъде възрастния човек.

Ако вие наистина активно играете с детето си, то по-добре разбира нещата, разширява своя пасивен речник, улавя интонацията на гласа и оценява по-добре емоциите. Порасналото дете вече само ще предлага свои варианти за игра.

Такива моменти на общение за детето са особени и запомнящи, но главното е да бъдат качествени за неговото развитие.

Не е важно колко време прекарвате с децата си, а колко качествено е то. Дали това общение осигурява солидна основа за доверие и за положително психическо развитие.

Прекарвайте достатъчно време с децата си и се наслаждавайте на всяка минута от това общение. Ценете това време! Играйте, общувайте, разхождайте се, занимавайте се с полезни неща, радвайте се един на друг.

Обичайте децата си просто за това, че ги имате!

Често наблюдавах „зимата“ през декември месец и се питах: „Какво става? Май времето се е объркало. Няма сняг, не е още студено. Нима Нова година ще срещнем  без сняг?“

Някой ме подсети и аз отворих поемата на Пушкин „Евгений Онегин“.

И ето какво намерих там в 5 глава:

В тот год осенняя погода
Стояла долго на дворе,
Зимы ждала, ждала природа.
Снег выпал только в январе
На третье в ночь.

Пушкин е същински гении. Новата версия на тези стихове се явява нашата зима, с малко отклонение.

Припомнете си кога завали първия сняг при нас. Това направо е невероятно!

Надя се разходи с майка си, а после двете тръгнаха към къщи. Малко след това се прибра и Таня от училище.

След обяд двете момичета се скараха. Майката скочи да ги „разтървава“. Позната история нали?

Вечерта Слави, бащата на Таня и Надя, се върна от работа. Момичетата му разказаха за неприятностите си и той ги успокои. Той умееше много добре да прави това.

И отново в дома имаше любов, смях и игри.

Но Таня беше тъжна. Тя няколко пъти погледна към майка си, сякаш искаше да ѝ каже нещо.

– Таня, искаш ли да си поговорим? – попита майка ѝ.

– Да, мамо.

Таня затвори вратата на стаята. Двете дълго седяха и мълчаха. Очите на Таня се напълниха със сълзи.

– Кажи ми, – помоли я майка ѝ, – какво те измъчва?

– Мамо, ти знаеш, че аз много те обичам ….но ти не беше права…. Мога ли да ти кажа, че ти сбърка?

– Можеш, Таня.

– Когато се скарахме със Надя, ти дойде и ни каза да прекратим и да отидем бързо в кухнята. Дори не попита какво се е случило. Надя ми се изплези, а аз бях толкова разстроена. Исках да ме прегърнеш, а ти се ядоса.

Майката прегърна Таня и каза:

– Прости ми, Таня.

– Мамо, нали не ми се обиди, че ти казах това? Отдавна исках …., но се страхувах да не те разстроя. Ходих в църквата и там всичко разказах на Бога. Сега ти казах и на теб, и ми стана по-леко.

– Не, мило дете, не съм се обидила. Просто ме боли, че бързо съм забравила как аз бях в детството си….. Плачех за това, че моите родители бяха постоянно на работа и нямаха време за мен. Много често обливах със сълзи плюшеното си мече. Тогава обещах, че с моите деца няма да бъде така. Благодаря ти, Таня, ти много ми помогна. Бих искал да знаеш, че ти, сестра ти и баща ти сте най-важните за мен и бих искала да сте щастливи.

После двете дълго седяха, плакаха и си говореха.

Жителите на Санкт Петербург и Ленинградска област са наблюдавали  над северната столица на Русия три слънца. Това е рядък оптичен феномен, който може да се види в ясно мразовито време.

Ефектът е описан още от Аристотел и е наречен Пархелий. Това е вид оптичен феномен, който възниква в резултат на пречупване на слънчевата светлина в анизотропни ориентирани ледените кристали, плаващи в атмосферата.

Най-вероятно в Санкт Петербург наблюдават т.нар. хало ефект. Това е оптичен феномен, който обикновено се появява около слънцето или луната, а понякога и около други мощни източници на светлина, като например уличното осветление.

Обикновено този ефект през зимата предвещава захлаждане.