Шавуот е един от трите главни празници за поклонение, който е споменат в Библията. В древността десетки хиляди евреи от всички краища на света идвали в Ерусалимския храм, за да отбележат този празник.

Еврейското име Шавуот שבועות, означава „седмици“. На тази дума съответства числото седем, Шева – שבע. Седем седмици отделят Шавуот от Пасхата.

Времето до Шавуот е решаващ период в селскостопанския календар на Израел. На полето започва да зрее пшеницата и се прибира реколтата.

В някогашният Израел получаването на богата реколта било жизнено важно, защото пшеницата е била основна храна за повечето хора. За да благодарят на Бога за изобилната реколта, евреите донасяли в храма, като жертва, първата пшеница.

Понятието „първи плод“ се превежда на иврит с думата бикурим (ביכורים) която се образува от същия корен като превода на понятието „по-големия син“ – Behor (בכור).

За всеки един от нас е дошло време да започне събирането на собствената си духовна жътва. Нашето поле е пълно с узряла златна пшеница, която само чака да бъде събрана. Издигнете се на едно по-високо ниво в духовното си развитие.

Виктор Иванов летеше отново. Той беше депутат, а да отлети за някъде, често му се случваше. Но той не знаеше какво го очаква в това пътуване.

В самолета се случи да седне до едно малко момиче. Иванов се обърна към него и каза:

– Хайде да си поговорим. Пътуването става по-бързо, когато човек разговаря с някого. Така времето минава неусетно.

Малкото момиченце, което току що бе започнало да чете една книга, неохотно отговори на непознатият:

– А за какво искате да говорим?

– Нямам никаква представа, – каза депутатът. – Какво ще кажеш за глобалното затопляне, здравеопазването или отраслите на икономиката, които се нуждаят от финансови „инжекции“?

Иванов се усмихна самодоволно. Какво ли можеше да му каже тази малка хитруша по тези въпроси. А защо да не чуе и едно детско мнение по тях. Децата понякога са доста находчиви.

– Добре, – каза момиченцето,  Разбира се, това са интересни теми, но нека първо да ви задам един въпрос …. Конят, кравата и еленът, ядат една и съща храна – трева, а месото им е различно. Как мислите, от къде се явява тази разлика?

Депутатът бе изненадан от въпроса на това малко дете. Замисли се за известно време, а после се предаде:

– Нямам никаква представа.

– Вие си мислите, че сте компетентни, – каза момиченцето, – по въпросите на глобалното затопляне, здравеопазването или икономиката, а от такива обикновени неща не разбирате?

След това детето продължи да си чете книгата си.

Веднъж един старец и един от неговите ученици влезли през портата на един голям град, за да разкажат на хората там за християнската вяра.

Един християнин, жител на този град отишъл при старецът и казал:

– Нужни ли са на някого тук твоите проповеди. Хората тук са с натежали сърца и се противопоставят на словото на истината. Те не искат да се учат. Не си губи времето с тях.

Старецът го погледнал и казал:

– Прав си.

След няколко минути при старецът дошъл друг християнин и казал:

– Не се съмнявай, ти ще бъдеш добре посрещнат в този град. Хората те чакат и се надяват да чуят скъпоценните думи на Евангелското учение, идващо от устата ти. Те жадуват за знания и са готови да служат. Техните умове и сърца са отворени за теб.

Старецът му отговорил съвсем спокойно:

– Прав си.

Ученикът не издържал и попитал старецът:

– Обясни ми, защо и на двамата каза едни и същи думи? Та те казаха съвсем различни неща?!

– Прав си, – казал старецът. – Вероятно си забелязал, че и двамата казаха истината, съответстваща на тяхното разбиране за света. Първият вижда във всичко само лошото, а втория търси доброто. Двамата възприема света такъв, какъвто очакват да го видят. Всеки от тях изхожда от своя опит за разбиране на света. Нито един от тях не излъга. Те и двамата казаха истината, само че не цялата.

Много е лесно да се разбие и унищожи това, за което е положен много труд и е отнело много време.

Можеш дълго и внимателно да строиш къща, за да я направиш красива, да я снабдиш с удобни мебели, дори да промислиш и за най-малките подробности, а след това да я взривиш наведнъж.

Домът това е нашия семеен живот, а взривът е нашият гняв, егоизъм и неотстъпчивост.

Понякога, думите раняват много повече, отколкото кое да е оръжие и особено изреченото, което е излязло от устата на половинката ни.

В семейния живот е, както в шахмата. Необходимо е човек да се научи два три хода напред, да мисли, да предугажда, към какво ще доведе всяка казана дума или действие.

Трябва да отстъпваме в малките неща, за да не загубим големите. Като шахматист мъжът понякога трябва да пожертва пешката, като знае, че ако не направи това, след два хода ще загуби царицата си.

Идвайки си в къщи, независимо от трудния ден, проблемите в работата, съпрузите трябва да запазят доброто си настроение. Те трябва да се поддържат и радват взаимно.

Когато зарадваме любимия човек, радваме себе си. Весела шега, мила дума доставя радост на душата и за двамата съпрузи.

Най-важното между мъж и жена в едно семейство е, да запазят любовта си, чувствата и уважението един към друг, а всичко останало е „дреболии, на всеки може да се случи“.

Почистване на банята е една от най- неприятните работи. Поради високата влажност на това помещение се появява мръсотия, налепи, а понякога и плесен във фугите между плочките.

Да се очистят фугите е трудоемка работа и изисква много време за почистването им.

За съжаление, мръсотията и мухъла много скоро се връщат, но този процес може да се забави за по-дълго време, ако се използва една хитрост.

Всичко, което ви е необходимо е свещ. След като изчистите плочките и фугите между тях, вземете обикновена бяла парафинова свещ, която се продава във всеки магазин.

С тъпия край на свещта минете по фугите.

Дадената процедура е желателно да се направи на тези места, където водата пада върху плочките, близо до мивката или ваната. Фугите ще бъдат защитени от образувалия се парафинов слой.

Сега ще можете да забравите за по-дълго време за мръсотията и мухъла между плочките. Гениално, нали?!