Йожен Дьолакроа е френски художник и график, водач на романтичното направление в европейската живопис.

„Свободата води народа“ е една от най-популярните му творби.

Дьолакроа е създал картината по мотиви на юлската революция през 1830 г., сложила край на режима на Реставрацията на монархията на Бурбоните.

След многобройни подготвителни скици на художника са му били необходими само три месеца, за да нарисува картината. В писмо до брат си Дьолакроа пише: „Ако не мога да е сражавам за Родината си, то бих искал да пиша за нея“.

В центъра на картината е изобразена жена, представяща Свободата. На главата си тя има фригийска шапка, древен символ на революцията. В дясната си ръка държи флага на републиканска Франция, а в лявата оръжие.

Оголената гръд символизира самоотвержеността на французите в този момент, които с „голи гърди“ вървят срещу врага.

Около Свободата са изобразени работник, буржоа и подрастващ, които символизират Братството и Равенството на френския народ по време на юлската революция.

Радко учеше в техническия университет, а в свободното си време работеше в една аптека, за да си плаща обучението. Той доставяше лекарства в детската градина. Освен това, трябваше да ходи и на един адрес, който не беше много далече от работното му място.

На всеки четири дни Радко нарамваше един бидон с вода и го занасяше в един дом. Там живееше една жена на 70 години. Тя лежеше сама в полупуста тъмна стая. На тавана ѝ бе закачена крушка без абажур.. На стените имаше мръсни тапети. Завесите бяха пуснати и в стаята цареше полумрак.

Радко идваше, оставяше ѝ бидона, взимаше парите и казваше:

– Благодаря ви, госпожо.

И си тръгваше.

Дълго Радко не разбираше странния ѝ избор, да се снабдява с вода. Той научи, че жената нямаше друг източник за снабдяване с вода. Те използваше водата, която Радко ѝ носеше за пиене, миене и пране.

„Колко странен избор, – мислеше си младежът, – Водата, която ѝ донасям е по-скъпа с 12-15 лева на месец, така че доставката ѝ на вода от аптеката достига до 50 лева. Защо ли е избрала такъв скъп вариант?“

Веднъж Радко сподели тези си мисли с приятеля си Пепо, който веднага се опита да му даде някакво приемливо обяснение:

– Не разбираш ли, че отговорът е в самата доставка.

– Как така? – удиви се Радко.

– Градската вода е по-евтина, – засмя се Пепо, – но градът ѝ дава вода без доставчик.

– Какво искаш да кажеш с това? – все още не можеше да разбере Радко.

– Тя е съгласна да плати за възможността да види жив човек, отколкото да икономисва и да бъде сама, – поясни Пепо.

– Всъщност самотен е не този, който няма хора край себе си, а този, който няма близко общение с тях, – каза умислен Радко.

– Когато човек е сам, той върши наглед безсмислени неща. Например, сваля от рафтовете всичко. И това го прави не защото му е необходимо, а защото се нуждае от любов.

– Така е, – съгласи се Радко, – Страхувайки се да останем неудачници, да не се отделим от тълпата, носим такива дрехи, които носят всички. От страх да не изглеждаме малки и незначителни, теглим заеми и си купуваме къща или кола. От безпокойство да не би да останем необичани, лягаме в леглото, с когото ни падне, хвърляйки се от един на друг в търсене на обич, дори това да означава риск за нас.
– Ако тази жена знаеше, че Бог я обича, – каза тъжно Пешо, – тя нямаше толкова отчаяно да търси човешката любов.

Авраам бил подложен на дълго изпитание, но за това бил богато възнаграден. Бог го изпитвал, като дълго отлагал изпълнението на Своето обещание.

Сатана го изпитвал с изкушения, хората го изпитали със завистта, недоверието и съпротивлението си. Сара го изпитала със свадливостта си. Но той с търпение понесъл всичко.

Не се усъмнил в Божията правда, не ограничил силите Му, не се отнесъл с недоверие към верността Му и не оскърбил Неговата любов.

Той се преклонил пред Самодържеца Бог, подчинил се на безкрайната Му мъдрост и мълчаливо претърпявал дългите отлагания, очаквайки Божието определено време.

И така, търпеливо чакайки, получил обещаното.

Божиите обещания не могат да останат неизпълнени. Дълготърпеливото чакане няма да бъде излъгано. Това, което с вяра очакваме, трябва непременно да се случи.

Поведението на Авраам осъжда нетърпеливия дух, укротява духът на недоволството, но поощрява търпението и покровителства кроткото упование и подчинение на Божията воля и Неговия път.

Не забравяй, че Авраам бил изпитан, но той търпеливо чакал, получил обещаното и бил удовлетворен.
Подражавай на неговия пример и ти ще споделиш с него същото благословение.

Сензорна депривация, най-общо, означава да се лишиш от всичките възприятия, които ти осигуряват наличните ти сетива.

Блокадата на потока от външни дразнители произвежда регресия, защото  човека е лишен от контакт с външния свят и е принуден да се обърне към себе си.

В същото време дозираната променена информация и стимули в момента на разпит кара субекта, който е в състояние на регрес,  да се отнася към задаващия въпросите, като към баща.

Благодарение на Закона за свободен достъп до информацията усъвършенствувания вариант на това действие е станал достижим за повечето хора. Тази манипулация се е прилагала в страните на Латинска Америка.

Например, за по-добро въздействие са се използвали прозорци, разположени на достатъчна височина, така че да се прекрати пълния достъп до светлината. Така сензорната депривация започнала да се използва като „високоефективна техника за разпит“.

Един от начините, които се използва, за да се разруши „възприемането на пространството и времето“, с цел да се наруши хронологичния ред в източника на информация, е разпитвания да се доведе до регресия с помощта на постоянна манипулация с времето.

Например дава се храна няколко часа по-напред или няколко по-назад, а може и на случаен принцип. 10 минути или 10 часа след последното хранене, се предлага ново ядене. Така се нарушава представата за време.

Ще дойдат изпитания и вие трябва да ги издържите. В тях се проявява характера ви.

Важен елемент за готовността ви към изпитанията е желанието да се покланяте на Бога, когато никой не ви вижда.

Идва време, когато всичко е открито пред  пред чуждите очи и пред света, вашите постъпки се наблюдават от всеки.

Тогава ще забележите, че нищо не можете да направите, ако не сте използвали всяка възможност да се покланяте на Бога в дома си, за това организирай правилно и навреме това поклонение.

Навярно си казвате: „Той не очаква от мен, да живея свят живот при моите обстоятелства. Сега нямам време да се моля, да чета Библията. Времето ми още не е настанало. А когато дойде, аз ще бъда готов за всичко“.

Няма да бъдеш. Ако не използваш всяка възможност, да се покланяш на Бога, то когато се хванеш за работа, не само за нищо няма да бъдеш годен, но ще пречиш на тези, които са около теб.

Курсът на младият мисионер преминава в скрития от хората живот насаме с Бога.