Какъв ден! Соня ликуваше. Днес тя имаше рожден ден, а поздравленията по телефона и електронната ѝ поща не секваха.

Приятели, познати, роднини изсипваха пожелания и напътствия непрекъснато, това бе истински рог на изобилието.

Но най-много я изненада приятелката ѝ Веси. Когато Соня отвори вратата, Веси не каза нищо, само я прегърна, а след това ѝ подаде букет цветя.

Соня бързо постави букета във ваза с вода, а след това покани приятелката си и я почерпи. Веси беше няма по рождение, но очите ѝ искряха радостно. Те бяха изпълнени с много нежност и любов. Говореха искрено, с неподправена чистота. За това за Соня тези цветя бяха нещо много ценно и скъпо.

След като Веси си замина Соня се улови, че когато минеше край букета се наслаждаваше на цветовете му. Те бяха в различни нюанси на оранжево. Зеленият фон още повече подчертаваше тази слънчева красота.

В букета имаше три пъпки на лилии. Соня нямаше търпение да види как те се разтварят.

– Сигурно ефектът ще е невероятен, когато разцъфтят, – каза си тя.

Времето беше студено и чакането ѝ да се отворят пъпките на лилиите, стана непоносимо дълго за нея.

Едва на петия ден един от цветовете разтвори листенца, Соня сама се убеди, че чакането си е заслужавало.

– А бях вече изгубила надежда, – каза си тя, – но сега букетът стана още по-красив.

Соня се наслаждаваше на тази красота и се замисли:

„Колко често губим търпение, когато искаме Бог да отговори веднага  на нашите очаквания. Ако лилиите бяха разцъфнали още, когато Веси ми подари букета, нямаше да оценя по същия начин тяхната красота“.

Тези разтворили листенца цветя бяха особено ценни за Соня, защото тя очакваше да види невероятната им красота.

Така и Бог чака подходящ момент, когато Неговите благословения ще бъдат приети с благодарни сърца.

Често количеството на уговорените по-рано пътници внезапно се увеличава и вместо трима, се качват шестима, става въпрос за частни полети.

А храната по време на полета е поръчана за трима човека. Тогава резервите спасяват положението, като хайвер, торти, палачинки,……

Случват се и куриози, когато храната или напитката свършват още по време на полета.

Една стюардеса разказва за един такъв случай:
– Известна бизнес дама беше решила да пътува със собствен самолет. А тя пиеше само Coca Cola light. Нищо друго не признаваше. Изглежда не бяха натоварили достатъчно количество от този напитка и тя свърши по средата на полета. А клиентката поиска нова порция. Наложи се да смеся остатъците от „лайт“ кола с обикновена. Дамата нищо не заподозря и полетът мина спокойно.

Стюардесата признала, че за тази неточност тогава и досега се срамува.

Когато момичетата са малки мечтаят за принцеси, искат да бъдат и те такива или най-малкото да ги срещнат в живота си.

Малката жителка от Сиатъл успяла да срещне принцеса по време на разходка с майка си.

Истината е, че момиченцето е приело за приказна героиня булка в бяла сватбена рокля, но от това усещането за вълшебство съвсем не губи от стойността си.

Скот Робъртсън и неговата млада съпруга не веднъж са позирали за своите сватбени фотосесия. Така, че фотографът им успял да снима милите и трогателни кадри на срещата на момиченцето с принцесата на нейните мечти.

Освен това детето седнало в ръцете на булката, получило бяло цвете от букет, като сувенир за спомен.

През 1926 г., вече отделена от Китай, но все още не включена в Съветския съюз Тувинската народна република утвърдила свой държавния герб.

Той много приличал на гербовете на съветските републики.

Основната отличителна черта на него било това, че вместо сърп с чук, на герба имало сърп с гребло.

Причината за това може би е, че Тува по това време е била изключително аграрна страна.

В Китай местен жител по време на почистване на една стая намерил застрашен от изчезване вид животно. Това бил дългоухият пустинен гризач.

Мъжът предал намереното животно на служителите по защита на горите. За сега дългоухият пустинен гризач е пуснат на свобода.

Този гризач е в списъка от 100 вида животни, които са застрашени от изчезване.

Според Световния съюз за опазване на природата, видът е наистина „застрашен“.