В Норвегия можеш да се преместиш от едно място на друго само през планинаки терен или с ферибот през фиордите.
За това съвсем не е изненадващо, че имено в тази страна се намира най-дългият пътен тунел.
Той е наречен Лердалски тунел. Общата му дължина е 24,5 километра.
Една от отличителните му особености е наличието на три изкуствени пещери, който условно делат тунела приблизително на четири равни части.
Основната цел на тези пещери е да премахне умората на шофьора от еднообразието зад стъклото и да премахне загубата на концентрация.
Изобщо, в Норвегия до сега има около хиляди пътни тунели, няколко десетки, от които са под водата.
Общата дължина на всички тунели е 800 километра.

Много конструктори и инженери са се стремели да създадат устройства и конструкции, които да ги направят известни. Но в историята има доста случаи, когато самото изобретение убива своя създател.
Така се е случило и с французина Фреминет, който през 1772 г. се опитал да направи автономен акваланг.
Той даже е създал устройство, което да генерира кислород от въглероден диоксид.
Но когато предшественикът на Жак-Ив Кусто се потопил във водата, устройството му претърпяло неуспех. И след 20 минути под водата изследователят се задушил.

Холандските инженери са предложили нова система за движението на наноспътници. Очаква се, че те ще могат да се движат в пространството за сметка на молекули, които се изпаряват от лед.
Наноспътниците са космически апарати с особено малки размери. Такава е широко разпространената платформа CubeSat, състояща се от модули във формата на куб със страна 10 см и тежаща около 1 кг.
Такива спътници много лесно се пускат, като се добавят към основния товар на ракети. Това ги прави идеални за бюджетни научни изследвания.
Въпреки това, липсата на реактивен двигател значително ограничава тяхната маневреност и контрол. За да се реши този проблем Анджело Червоне от Делфийския технологичен университет е конструирал ракета с ледена тяга.
Предлага се в CubeSat да се качат 100 грама лед. В космоса започва сублимация – изпарение, като се прескача течното състояние на водата. Мощността на двигателя се увеличава за сметка на нагревателния елемент.
Прототипът се планира да се пусне в космоса след няколко години. Сега Червоне и неговият екип работят над въпроса, как да запазят водата във вид на лед, докато се чака пускането на спътника, а този период често е няколко дни. В краен случай водата може да замръзне в орбита, но такова решение ще усложни конструкцията на наноспътника.
Новата система, разбира се, вече има сериозни конкуренти. В лабораторията по реактивно ускорение в Масачузетския технологичен институт са разработили система, основана на електроспрей, а в Университета в Мичиган – миниатюрен йонен двигател. Според Червоне, тези технологии ще се допълват една друга.
За стартирането на спътника на дълги разстояния е по-добре да се използва енергията на заредени частици, а за коригиране на орбитата при краткосрочни проекти са идеални ракети захранващи се от лед.

Чилийските власти са обявили извънредно положение в пустинята Атакама, където са започнали силни наводнения от десетилетия насам.
Атакама, както е известно, се смята за най-сухото място на планетата.
Дъждовете в Андите доведоха до частично наводняване на населени места, разположени в подножието на планината. Хиляди хора са останали без ток и вода, поради наводнения. Свлачища са блокирали пътищата.
В Атакама има редица големи медни мини. След наводненията те са спрели работа.
Правителството е изпратило хеликоптери в района за евакуация на хора, откъснати от света.

Младият дизайнер от Лондон Симин Циу е създал уникален кран, който не само изглежда страхотно, но и пести вода, превръщайки струята в елегантна завъртяна спирала.
Секретът на конструкцията се състои в това, че потокът вода се разделя на струи, които се завъртат в изящни спирали, така че ние виждаме сложна и красива водна решетка.
Турбина ограничава потока вода с 15%, за това кранът значително икономисва разхода на вода.
Три различни дюзи помагат на потребителя, да избере какъв режим на икономия на водата да избере.
Кранът се управлява от сензорен бутон, който се намира на повърхността му и отлично се вписва в цялостната структура на елегантния дизайн.