Броненосците, ленивците и мравоядите са от групата на непълнозъбите.
Съществуват много наблюдения, които описват лошото им зрение.
Например биещите самци ленивци могат да опитат челно да ударят противника си, намиращ се на метър от него.
Оказало се, че у непълнозъбите не функционира ген, отговарящ за конусите в очите – един от двата вида фоторецептори. За това те виждат света черно бял и лошо се ориентират при ярка светлина.
Учените предполагат, че тези видове водят началото си от други представители на животинския свят, които са водили живот под земята и за това не са се нуждаели от такъв ген.

От самото си зараждане най-противоречивия стил в архитектурата деконстуктивизъм, въпреки че са изминали 30 години от тогава,  все още предизвика множество спорове.
Ако прегледате световните шедьоври на тови вид деформация и разрушения в архитектурата, ще можете да разберете, как е изглеждало бъдещето през 80-те години на 20 век.
Днес ще ви представя само една сграда числяща се към този вид архитектура. Това е здание в Прага, наподобаващо танцуваща двойка, предназначено за офиси.
То се състои от две цилиндрични кули: нормална и деформирана. Танцуващият дом е архитектурна метафора на двойка, сляла се в красив танц.
Почти веднага след построяването на сгадата, тя придобила шеговитото име „Джинджер и Фред“ в чест на известната американска филмова двойка актьори Джинджър Роджърс и Фред Астер.

Всички знаят, че всички котки мъркат. Това е тяхната „обединяваща“ способност.
В Интернет могат да се срещнат малко неверни неща за това умение и по-специално, че зайците, катериците, морските свинчета, тапирите, слоновете, горилите и миещите мечки, че също можели да мъркат.
Но всичко това е лъжа, до известна степен. Защо известна степен?
Изброените животни също могат да издават звуци, подобни на мъркане, но това не е същото, което издават котките.
Но има два вида Жьоне, нещо средно между котка и мангуста, които са способни да мъркат, та нали са „полу котки“.
Така че не вярвам, някой друг вид, освен котката и двата вида Жьоне да могат да мъркат.
Другите животни произвеждат подобен звук, която се получава при вдишване и издишване, но това съвсем не е мъркане.

Солидна международна конференция бе посветена на един от най-големите проблеми на човечеството – затлъстяването.
Диетолози, психолози и лекари по лечебна физкултура доказваха едни на други, че техните методи са най-добрите.
Изведнъж стана един хирург и направо от мястото си, без да излиза отпред каза:
– Момчета, знаете ли как започват повечето от операциите?
Залата затихна. А хирургът казал това, от което всички добри специалисти, а на конферанцията се бяха събрали доста световни светила, се засрамиха.
– Задължителната прелюдия преди всяка операция, – казал хирурга, – са разкопките. За да стигнем до органите, ние трябва да си пробием път през гъстата мазнина. Виждали ли сте някога външния вид на органи, изкопани от мазнините? Това не са органи, а някакви аномалии! Деформирани, обезобразени, хипоксични – едва живи. Ние ги освобождаваме от хватката на мазнината, кроим, шием, присаждаме ….. А след това отново плъзват мазнините и всичките ни усилия отиват напразно.

Професор Владимир Динец от Университета в Тенеси забелязал, че крокодилите много обичали да играят. Освен това, те играят не само с предствители от своя вид, но и с други животни, например с видрите, даже и с човек.
В резултат от 3 хиляди часа наблюдение на крокодили, професор Динец забелязал 3 основни начина, чрез които те се забавляват. Най-любимият им бил игра с различни предмети: топка, различни плаващи във водата растения и клонки, ….
Освен това крокодилът обича да вози приятелите си на гръб. Също да плават по вълните и да се гмуркат надолу.
Като пример за отношение между видовете професор Динец привежда историята за човек, който спасил прострелян крокодил и след време станали приятели. Те заедно плували и играели. Крокодилът се преструвал, че напада човека, но не му причинявал вреда и нямал нищо против дружеските прегръдки.
Това проучване добавя тежест на теорията, че способността да се играе е универсална характеристика на „умните“ животни, т.е. животни, които показват умение да се адаптират към обстоятелствата.