Дамян бе пропадал в ледена вода. Ледът бе крехък и не издържа под краката му. Едва се отърва. Простудата бе нищо в сравнение със страхът, който бе преживял.

Един ден приятелите му го заведоха до едно замръзнало езеро.

– Няма опасност да се счупи ледът, – увещаваше го Петър. – Той е замръзнал яко.

Живко изтича на замръзналото езеро и скочи няколко пъти върху него.

– Ето виж, – каза му той, – здрав е. Не се страхувай.

Как ли не го убеждаваха, но Дамян бе непреклонен:

– На вид, да. Докато пропаднеш под него …

Накрая приятелите на Дамян го хванаха и го довлякоха до средата на замръзналото езеро.

Отначало той го изпробва плахо. След това бавно и колебливо започна да се доверява на леда.

Миналия опит с леда ми напомня за философиите и ученията, в които сме вярвали.

Уповавате ли на тънък лед или на нещо по-стабилно?

Няма по-здрава основа от Христос.

Доверете миналото на Божията милост, настоящето на любовта Му и бъдещето на Неговата промисъл.

В църквата хората свидетелстваха за Божите дела.

Крум стана и сподели:

– За да запазя работата си, трябваше да направя нещо, което не беше правилно. Избрах да правя това, което е угодно на Бога, и в резултат на това бях уволнен. Сега търся нова възможност.

– Какво е това свидетелство? – повдигна вежди Никола.

До него седеше възрастен мъж, който му отговори:

– Това е видът свидетелство, от което най-много се нуждаем днес.

– Но в него не виждам победа, – възрази Николай.

Мъжът само се усмихна и добави:

– Имаме нужда от християни, които следват Исус от понеделник до понеделник – не само в неделя в църква. Евангелието е предназначено да се живее в света.

Ако сте последовател на Исус, готови ли сте да се откажете от повишение, да приемете по-ниска заплата или дори да загубите работата си, за да запазите християнската си почтеност?

А ако сте християнски собственик на бизнес, бихте ли били готови да загубите сделка или дори да затворите компанията си, за да останете верни на Христос?

Нека бъдем смели в работата си, отхвърляйки всичко неетично, дори това да е загуба на възможности.

Ако един ден трябва да се откажем от кариерата или бизнеса си за Божието Царство, нека предпочетем да загубим, за да може Царство да спечели.

– Светът около нас постоянно шуми: „Кой трябва да бъдеш?“, – започна непринудено разговора Генади.

– Но Бог вече е определил кой си, – подскочи Станимир.

– Е, да, – съгласи се неохотно Генади.

– Твоята идентичност не се основава на представяне, външен вид или сравнение. Тя е вкоренена в Христос. Ти си напълно познат и обичан, – обясни Станимир.

– Може донякъде и така да се приеме, – повдигна вежди Генади.

– Когато разбереш своята идентичност, – размаха ръце Станимир, – спираш да гониш одобрение и имаш цел. Не си просто приет, ти си назначен.

– Всъщност кой съм? – присмехулно сви очи Генади.

– Ти не си това, което правиш, което имаш или което другите казват за теб. Ти си любимо Божие дете, – възторжено обяви Станимир.

– Ами ако не съм такъв? – повдигна вежди Генади.

– Тогава си повярвал на някаква лъжа за себе си, а Бог иска да я замени с Истината, – бързо реагира Станимир.

– Хмм …, недоволно поклати глава Генади.

– Какво чакаш? – подкани го Станимир. – Декларирай, че си избран, простен и отделен. Тези три твърдения са основани на Писанието.

– И навярно трябва да приема твоя Бог, – сбърчи нос Генади. – Не още не мога да го направя. Просто не вярвам.

Станимир повдигна рамене и каза:

– Човек е създаден със свободна воля. Ти имаш право на избор, но после да не съжаляваш за него?!

Лидия получи десет хиляди евро от анонимен дарител. За себе си тя похарчи много малко от тази сума.

Останалите пари раздаде във вид на подаръци на нуждаещи се, пострадали при наводнения и пожари, скъпи операции за хора в неравностойно положение, ….

Лидия не знаеше, че е част от експеримент.

На сто човека бяха раздадени солидни суми без да се съобщава източника на средствата.

Оказа се, че не само Лидия, но и останалите хора включени в експеримента са раздали повече от две трети за подаръци на други хора и много малко са похарчили за себе си.

– Ние като човешките същества отговаряме на щедростта с щедрост.

Хората, които живеят щедро, отразяват сърцето на Бога, Който ги е създал.

Господ е щедър, милостив и добър, не само към някои, но към всички – дори „към неблагодарните и злите“.

Исус инструктира онези, които желаят да отразяват Божия характер, да „обичат“, „правят добро“ и „дават назаем“ дори на врагове, „без да очакват да получат нещо обратно“.

„Дайте и ще ви се даде. . . . С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”.

Когато отговорим на Божията щедрост, като живеем щедро, откриваме, че сме обогатени по безброй начини и то не само материално, но и духовно.

Тони бе малко момче, но имаше чудновата дарба.

Той можеше само с ръка да докосне някого и веднага разпознаваше истинския му характер.

Ето тази красива жена, която го погали по главата. Тя изглеждаше привлекателна, но когато Тони докосна ръката ѝ, усети ноктите на лешояд.

Елегантен мъж във фрак, цилиндър и бели ръкавици приближи малкото момче.

Джентълмена свали ръкавицата и протегна ръка към Тони.

Момчето едва не подскочи. Той се ръкостискаше с чудовище.

Това не бе обикновена дарба, но често тя го притесняваше.

Един ден се здрависа с весела и усмихната девойка. Тогава усети ръката на любящо дете. Той бе очарован.

Колкото повече растем в Божествена мъдрост, толкова повече придобиваме способност да побеждаваме света.

Мъдрите хора усещат лицемерието, не бързат да се доверяват и не приемат лъжите за чиста монета.

Мъдростта в живота ни е би могла да бъде по-важна в днешния сват на реклами, фалшиви новини, злото маскирано като добро и т.н.

Често се увличаме по красивата външност и правим компромиси.

Не бива да оценяваме хората по външният им вид. Нека не забравяме, че красивата душа, не винаги е красива.