Вестник „Неделя“ е започнал да излиза от 6 март 1866 г. и просъществувал 35 години.

През 1972 г. във вестника била присъдена награда „за най-добра миниатюра на годината“.

Миниатюрата принадлежала на Михаил Трейстер.

Тя гласяла:

„Зоологическата градина е единственото място, където животните могат да ни видят, без да рискуват живота си“.

След традиционната овесена каша и упражняването в свирене на цигулка Шерлок скучаеше, а Уотсън четеше сутрешния вестник.

– Нещо ново днес? – попита Холмс.

– Банкер се самоубил. Намерен е мъртъв във офиса си.

– Я-я, нещо по-подробно, моля, – обърна глава заинтересовано Шерлок.

Мъжът лежал на масата, в ръката си държал пистолет. Един куршум е пронизал слепоочието му. Завесите плътно са закривали прозореца. На масата е светела лампа, а до нея е лежал диктофон. Инспектор Лестрейд натиснал бутона за възпроизвеждане и чул гласа на банкера: „Не мога да чакам повече разорения. Това е края“. След това следвал звук от изстрел. На масата имало известие за данъчна инспекция за предстояща проверка.

– Точно това ни трябва! – възкликнал Холмс.

– Но това е обикновено самоубийство!

– Не, това е убийство, с чието разследване ще се заемем!

Защо Холмс е решил, че банкерът е убит?

Днес ви се предоставя възможност да разгадаете мислите на известния детектив Шерлок Холмс. Не се отказвайте с мисълта, че вие не сте толкова наблюдателни като него. Просто помислете и се постарайте да разберете, какво не съответства на описанието.

За всички, които с нетърпение очакват развръзката предлагам ….

Отговор: Ако Лестрейд е чул гласа на банкера на диктофона, а след това изстрела, то някой е трябвало да върне записът в началото, а след това да изключи диктофона.

Бойци от Ислямската държава са пуснали медийни материали, показващи как членове на религиозната полиция изгарят хиляди християнски книги, които радикалните ислямисти смятат за светотатство и поругание по отношение към Аллах.

Видео и фотографски материали, представени от информационната агенция Amaq, показват как джихадистите от Diwan Al-Hisba хвърлят в огъня книги и ръкописи с разпятия на корицата в огъня.

Актът на вандализъм се е извършил в крепостта на терористичната група в Мосул, в северната част на Ирак. Това е последният инцидент, в който джихадисти се стремели да очисти обществото от всичко, което не се вписва в тяхното тълкуване на исляма.

През февруари миналата година, бойци от Ислямската държава са унищожили около 10 000 книги и над 700 редки ръкописи, когато са взривили библиотеката в Мосул. Смята се, че в нея са се намирали колекция от иракски вестници, датираща от началото на 20 век, карти и книги от времето на Османската империя и много други редки екземпляри.

Обръщайки се към местните жители, екстремистите заявили:

– Тези книги възпрепятстват вярата и призовават към неподчинение на Аллах. Поради тази причина, ще бъдат изгорени.

Преди година, сирийските джихадисти са започнали да унищожават надгробни паметници и могили в гробищата.

Детето е извадило голям късмет на този бейзболен мач. Докато момчето се ровело из сайтовете на своя смартфон, бухалка се изплъзнала от  ръката на един от играчите на терена. Тя профучала и се насочила към феновете на трибуната. Човекът, който седял близо до детето протегнал ръка и го завардил от удара.

Момчето се е оказало голям щастливец. Бейзболистите играят с дървени бухалки, които тежат почти един килограм. Ако такава, с придадената голяма скорост, бе ударила детето, него вече нямаше да го има.

Инцидентът е станал по време на мач между „Атланта Брейвс“ и „Питсбърг Пайрътс“ в Лейк Буена Виста, Флорида. Този случай е уловен от камерата на спортния фотограф Кристофър Хорнър от вестник Pittsburgh Tribune-Review.

Аутфилдер Дани Ортиз от отбора „Питсбърг Пайрътс“, от чиято ръка се е изплъзнала бухалката, бил шокиран от случая:

– Не знам какво щеше да се случи, ако бях ударил с бухалката детето.

Когато се прибрал, жена му казала:

– Ти едва не уби детето!

Мъжът на съседната седалка четеше вестник. Захари се обърна към него и се представи.

– Здравейте, аз съм Захари.

Мъжът го погледна, сгъна вестника си, протегна ръка и каза:

– Приятно ми Андрей.

– Дано по-бързо ни пуснат да потеглим, – загрижено каза Захари.

– Важна среща ли имате? – попита Андрей.

– Да, интервю за работа.

– Сигурно отдавна търсите работа – каза Андрей съчувствено – и това интервю ще реши проблемите ви.

Захари се засмя и махна с ръка;

– О, съвсем не. Имам работа, но една друга фирма ми предложи нова.

Андрей го изгледа въпросително.

– Това е дълга история, – започна да уточнява Захари, – Сега съм в отпуска. И от една агенция за набиране на специализирани кадри ми се обадиха, за това съм тук. Не си търся работа, ……тя сама ме намери.

– Не сте ли доволен от досегашната си работа? – попита Андрей.

– Не, не мога да кажа такова нещо, но си мисля, че на новото място ще се почувствам по-добре.

– А кое ви кара да мислите, че на новата работа ще се почувствате по-добре?

– Не знам, – каза смутено Захари.  – Просто имам такова усещане.

Андрей се усмихна.

– Разберете ме правилно, – каза Андрей, – съвсем не искам да ви се присмивам. Просто хората си мислят, че ще бъдат щастливи на друго място, а не на това, на което са в момента. Сменят работата си, развеждат се и смятат, че новото място и положение ще им донесе нещо по-хубаво. Те не разбират, че причината за появата на това или онова е в тях. Нашето щастие не зависи от външни сили, а от това, което е в нас. Щастието е състояние и е въпрос на личен избор.

– Мислите ли, че определена професия може да направи човека щастлив? – попита Захари. – Аз си мисля, че ще бъда много нещастен, ако цял ден се ровя в числата като счетоводител.

– Възможно е някои професии да са по-привлекателни от други, – каза Андрей, – но някой обичат числата и биха се радвали да работят с тях. Мисля, че ако човек си върши работата, както трябва, ще се чувства щастлив.

– Да, виждал съм шофьори, пазачи, продавачи, …… които са си вършили работата с желание, – каза Захари, – дори те са по-щастливи от бизнесмени, които печелят милиони.

– Убеден съм, че щастието не идва от това, което правим, а от отношението ни към него. Именно това, което мислим за работата си, подходът към нея ни прави щастливи – натърти Андрей.

– Защо си мислите, че тази възможност за работа, не е подходяща за мен? – попита Захари. – Ами ако това е Божия план за мен?

– Не твърдя, че знам Божиите планове, – засмя се Андрей, – но човек не трябва да превръща стремежа си към щастие за пътепоказател в живота си. Това, че обичаш да правиш нещо, не означава, че то непременно трябва да се превърне в твоя професия. Някои от любимите си занимания можеш да оставиш за свободното си време, като хоби.

– А сега как да разбера, дали да напусна работата си и да отида на новото място или да не го правя? – попита объркан Захари.

– Научих едно,  че човек не трябва да прибързва, – каза Андрей. – Бъдещото винаги изглежда по-привлекателно от настоящето, защото в него има повече фантазия, отколкото реалност.

– Какво да правя тогава?

– Не избирай да отидеш там, където ще бъдеш щастлив, а където ще научиш най-много и ще развиеш  целия си потенциал. Ако си стигнал до максимума в сегашната си работа, тогава се премести на новото място, но не се отказвай от работата си, заради трудностите. В живота доста често се сблъскваме с неща, които не са приятни, но именно предизвикателствата ни правят по-силни.

Съобщиха, че самолетът им няма да излети днес и че ще могат да летят чак утре. Пътниците бяха приканени да си заверят билетите.

Захари усилено мислеше и разсъждаваше над думите на Андрей и колкото по-близо приближаваше гишето на летището, за да завери билет си,  толкова повече осъзнаваше, че той може да направи още много неща в сегашната си работа и да промени положението си …..