„Гоби“ е монголска дума за всяко обширно полупустинно пространство, а районът известен днес под това име е същинска пустиня, покрита с тънък слой чакъл и пясък. Рядко се срещат отделни участъци с трева и дребни храсти, а водата е съвсем малко.
Същевременно Гоби е дом на доста различни животни.
Пустинята е известна с жестоките си пясъчни бури, студени нощи и изгарящи летни дни.
През зимата е студено дори денем. Температурата варира от 50 градуса Целзий през юли до -40 градуса през януари.
Донякъде си остава загадка какво е създало пясъка на Гоби. Преди много години районът е бил океанско дъно, но не е известно как точно е станало пресъхването на водния басейн.
Може би Гоби е засегната от някой катаклизъм, а може в някои периоди по-голямата част от нея да се е превърнала във вътрешно море. И двете теории могат да намерят подкрепа от различни източници, но изглежда крайно вероятно е Гоби, подобно на Сахара, да е била плодородна и населена в едно не чак толкова далечно минало.

Наблюдението на същества създадени от Господа са извор на познание., от който можем да черпим без прекъсване.

От мравките научаваме да трупаме запаси за трудни моменти, от пчелите как се постига ред, от змиите невъзможността да се движим по известни следи. Мисля, че като премахнем особеностите на всеки вид има нещо, което ги обединява и това е инстинкта за самосъхранение.

У всеки у нас има нещо, което ни подтиква да живеем, което ни зове, да не даваме да бъдем отнесени от деморализацията, което ни учи, че след буря идва спокойствие.

На благословения дар вложен в нас от Създателя се дължи това, че неприятности ни нападат, но не ни унищожават. Загубата на един човек не ни обезоръжава напълно. Дори импулсът да се борим срещу смъртта на едно любимо същество не ни завлича в гроба.

Знам, че съществуват и изключения. Не малко са и тези, които не могат да устоят на жестоките превратности на съдбата.

Но нещо вътре в нас ни казва да устоим, да се вкопчим в живота със нокти и зъби, да продължим да се борим, защото още не е даден сигналът, борбата още не е свършила. Звучат последните акорди на песента, но театралното представление още не е приключило.

Само със смъртта свършват мислите, проектите, плановете, които са били в човешкото сърце, но дори и тогава, ако човек е познал Създателя си, това не е нещастие, а стъпка към едно по-добро място.

А докато дойде този преход, трябва да продължим да живеем и да го направим по най-достойния начин.

Човеците са като виното. Злите страдат и боледуват и болката и мъката превръщат в оцет една душа, която би могла да бъде приятна и сладка. Добрите също преминават през трудности и имат същия горчив опит, но също като качествените вина не се вгорчават, а с течение на годините стават все по добри.

Това премеждие се случва обикновено по време на буря, криза, революции, стачки….. Те траели толкова дълго, че накрая на хората им се изчерпва търпението. Нямат средства, дрехи, храна….с други думи най-необходимото, за да задоволят нуждите си.
– Добре де, но нали са трябвали поне нещо да ядат. С какво са се хранели? – би запитал всеки „любознателен“ човек.
– Как с какво? Хранели са се с яйца, – добродушно осведомявал някой запиталия.
– С яйца ли? Че откъде са ги вземали?
– Как откъде? Нали са се насадили на пачи яйца. Иначе от къде ще им дойде това до главата?
Някой посрещат този каламбур с укор, други мълчаливо, но положението съвсем не е розово и никой не иска да попадне в него…….

Снегът започна да се топи, а това бе желанието ни, особено след дълга и продължителна зима.
Небето се оцвети  в невиждани багри, сякаш иска да ни каже: „Пролетта дойде! Няма вече от какво да се страхувате!“
Пролет! Изглежда промяната влияе благотворно. Замислям се уплашено:
„Ами ако утре ни връхлети силна снежна буря с рекордно ниски температури,….. особено през месец март.“
Но да оставим страховете настрана и да се насладим на пролетния повей, който сладко ни нашепва: „Тя идва! Пролетта дойде!“

Четири провинции на Шри Ланка Манарагала, Манампития, Полонарува и Севанагала били облени от необичаен дъжд. 15 минути от небето се изливала червена вода. Това метеорологично явление е истинска мистерия  В Шри Ланка се наблюдава за първи път.
Теоретична причина за такава окраска може да бъде повишената киселинност на въздуха и праховата буря, която вдига във въздуха цветни частици от пясък. На територията на провинциите такива прашни бури до сега не е имало.
Подобно явление се е случило през 2001 г. на територията на индийския щат Карала. Учените са открили, че дъждовете са били оцветени в червено от спорите на местни водорасли.