Един естествоизпитател хванал едно пиле, което не можело още да лети и го отнесъл на две хиляди мили от родното му място. Птичето пораснало и когато го пуснали на свобода то се върнало в родината си.
Друг естествоизпитател донесъл в една северна страна яйце на пойна птичка, разчитайки, че когато пиленцето се излюпи ще се приспособи към местните условия и ще остане там да живее, но когато дошла есента то отлетяло на юг там, от където било донесено яйцето.
Птиците имат вграден инстинкт, на който се подчиняват. „Душата на човека по природа е християнска“ и това я влече към Бога. Само, когато има връзка с Него, тя е удовлетворена.
Безсмъртната душа на човека може да бъде наситена само от Бог. Тя е като магнитна стрелка, която постоянно се стреми към небесния полюс. Стрелката може да се отклони наляво или надясно, но привлечена от Божията любов, източник на милосърдие и състрадание, отново се движи в правилната посока.
За това научете се от птиците и познайте Господа.

Една девойка от село пожела да отиде да живее в града. Въпреки сълзите и молбите на възрастната си майка да не я изоставя, тя напусна селото.
Неопитна и неподготвена за съблазните, и изкушенията на големия град, тя скоро падна и започна да слиза още, и още по-надолу, затъвайки в калта. Накрая се разочарова от „прелестите“ на градския живот и реши да се върне у дома.
Изпълнена със срам и страх тя пристигна в селото през нощта. Разтреперана от вълнение приближи вратата на родния си дом. Побутна я и тя се отвори, не беше затворена.
Майката се събуди и видя дъщеря си. Хвърли се на шията й с радостни сълзи. Прегърна я и я целуна.
– Майко, – каза момичето, вече успокоена, – защо не си заключила вратата, нощ е, опасно е?
– О, дъще, откакто ти тръгна, не заключвах изобщо. Исках като се върнеш свободно да влезеш  в дома си. Държах отворена вратата за теб.
Точно така постъпва и Бог, когато човек се отдалечи от него. Той оставя вратата отворена и зове хората:
– Ела те при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от мен, защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си, защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.
Ние трябва да отидем при Него, такива каквито сме. Той обещава да ни утеши, да ни даде мир и радост. Побързайте, Той ви чака!

Откриването на ДНК е едно от най-големите постижения в областта на науката. Генетичният код , който се намира в рамките на всеки един от нас е едно невероятно творение на Бога. Именно тези спирални молекули съдържат цялата информация за лицето, както и за бъдещите поколения.
Очевидно, учени от Харвардския университет са успели да разгадаят Божието послание криптирано в човешкия геном.  За изненада на генетици, в една от най- слабо известни части от човешкото ДНК, са установили фрагмент от 22 думи на арамейски.
В допълнение към думите, генетиците са намерили странни математически алгоритми, които не се срещат в природата. Този извод може да бъде показателен за реалното съществуване на Бог и дава преки доказателства за участието му в създаването на живот на Земята.
Арамейският е древен диалект. Учените са се обърнали за помощ към експерти, които са дешифрирани изненадващо съобщение в рамките на човешкия геном: „Поздравявам ви, деца мои. Аз съм Яхве, единствения истински Бог. Вие сте намерили тайната на сътворението. Сега го споделите със света. „

Когато Бог попита Каин:

– Къде е брат ти?

Той му каза:

– Не зная; нима съм пазач на брат си?

И ти можеш да кажеш така. Можеш да станеш един от многото, които не забелязват глада и отчаянието по улиците. Но можеш да кажеш и друго:

– Зная какво е да бъдеш там на улицата. Аз съм „пазач на брат си“ и негов закрилник, за това трябва да направя нещо за него.

И когато застанеш един ден пред Бога и Той те попита:

– Къде е брат ти?

Ти да отговориш:

– Брат ми се храни в кухнята на нашата църква, спи на дюшек в салона на църквата, грее се в студените зимни нощи с топлина, за която похарчихме последните си стотинки….

Тогава Бог ще се усмихне и ще каже:

– Добри и верни слуго, над малкото си бил верен, над много ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.

Флес Ренар, френски драматург, написал комедията „Хляб наш насъщен“, която имала голям успех.

Няколко дена по-късно той срещнал своя колега, писателя Питър Вебер. Вебер завиждал на Ренар и иронично го запитал:

– Ренар, добре ли изпече „насъщния хляб“?

– Благодаря, – отговорил той, – много добре, но ми се струва, че ти май още не си го усвоил?

Той действително не бил го усвоил. Вебер бил раздразнен от това, че приятелят му има такъв голям успех.

Да, хората завиждат един на друг. Завистта създава дискомфорт, поради благополучието и успеха на друг човек.

От завист Каин убил Авел, Исав искаше да си отмъсти на Яков, Саул гони Давид, безброй злини са се случвали в света поради завист.

Завистта и омразата ослепяват разума, помрачават душата, обременяват съвестта, натъжават Бога и развеселяват бесовете.

Бъдете любезни и смирени. Не завиждайте на никого, защото никой не може да има нещо и не може да направи нещо, ако Бог не му е дал.