Всичко изглежда като битка. Нищо не е лесно. Факт е, че животът е труден. Защо е тоа е така?
В Библията се казва, че бунтът срещу Бога унищожава всичко.
Всичко е започнало още с първата двойка, Адам и Ева, в райската градина. Когато Бог е създал света, всичко е било перфектно. Такъв е бил рая. Адам и Ева не са имали проблеми, страдание, тъга, изкушения или неприятности. Но един ден те решили, че искат да правят това, което им се е искало.
Бог им бе казал:
– Можете да правите всичко, което искате в този рай, освен едно нещо.
А какво искали Адам и Ева да направят? Единственото нещо, което Бог им забрани.
Той им даде възможност за избор. Защото без избор, те не биха могли да изберат да обичат Бога. Ако сме принудени да обичаме Бога, това не е истинска любов.
Преди гряхът, не е имало смърт в света. Не е имало тъга, нито скръб. Не е имало затруднение. Хората не умирали. Адам и Ева можели да живее вечно, стига да останат в перфектната среда. Едва когато всичко се разбило, грехът донесъл смърт в света.
Адам и Ева не са единствените, които са направили този избор. Аз съм го направил, ти си го е направил и всички останали хора в света.
Всички сме казвали:
– Аз не искам да правя правилното нещо. Искам да направя нещо, което е лесно…. Аз не искам да кажа истината. Искам да кажа, това, което ми е удобно… Аз не искам да бъда това, което Бог иска от мен да бъда. Искам да бъда това, което съм решил да бъда.
Всички сме направили това. Ние оставихме Божиите пътища и тръгнахме да следваме нашите собствени пътища.
Всички сме потопени в грехове, престъпления и безакония, защото престъпихме Божиите закони.
Тогава защо се изненадваме, че нищо не работи правилно? Нито бракът ви, нито здравето ви, нито вашите финанси, нито вашите отношения, нищо не работи както трябва, тъй като гряхът е разрушил  всичко.
Когато разберете защо животът в света е толкова труден, няма да бъдете изненадани, когато нещата не вървят както трябва, когато плановете ви не успяват, когато нещата наистина вървят зле, но ще бъдете в състояние да се справят с най-тежките времена на живота си много по-лесно.
Така че, защо животът е толкова труден? Защо ние страдаме? Защо всички постоянно сме в битка? Отговорът е, че бунтът срещу Бога е разрушил всичко.

Когато беше малка, баща ѝ не я хвалеше изобщо, сякаш не забелязваше старанието ѝ. Каквито и оценки да изкараше в училище, за него бяха недостатъчни. Искаше да направи нещо по-особено, за да я забележи и да я похвали.

Когато стана тийнейджър баща ѝ ги напусна и заживя с друга жена. От тогава повече не го видя.

Сега я терзаеха гузни мисли. Често си задаваше въпроса: „Ако бях съумяла да постигна по-добри резултати, които да удовлетворяват баща ми, дали нещата нямаше да се развият по друг начин?“

Женена е. Има си двама тийнеджари и се страхуваше да не ги загуби. Ако знаеха как нейния баща не е сметнал, че тя е достойна за обич, как ли щяха да се отнесат спрямо нея. Целият ѝ живот беше белязн от този страх.

Тя беше отхвърлена и наранена, жадуваща за обич и похвала.

Един ден Бог я срещна. Той ѝ дари радост и мир. Но раните от детството ѝ пречеха да възприеме Бог по правилния начин. Тя се страхуваше да не сбърка , притесняваше дали върши правилно нещата. Възприемаше Бог по-скоро като съдия, очакваше всеки момент да изрази недоволството си от нея. Тя оприличаваше Бога на вечно недоволния си баща, който я изостави.

На едно от богослуженията в църквата, Бог я докосна по чуден начин и тя усети и позна безкрайната Му любов.

Ние не сме господари на собствената си съдба. Просто мислим, че ние контролираме нещата в живота си, но в действителност това не е така. Имаме отговорности, но много неща не зависят от нас.
Животът може рязко се промени в един миг – злополука на пътя, инфаркт, уволнение, внезапно заболяване на дете.
Учените много трудно побеждават смъртоносен вирус и неуспели още да се нарадват на победата си, откриват ное, още по-опасен и съвсем неконтролируем в сравнение с предишния.
Дори и да доживеем до дълбока старост, ние няма да намерим покой.
Никоя друга книга не описва живота ни с такъв реализъм, както Библията. Тя не казва празни баналности и не ни подкрепя с безсмислен оптимизъм. Но ни дава надежда.
Тя казва, че Христос може да промени живота ни, че Той е приготвил за нас прекрасно жилище в небето.
Всеки твой пореден дъх е дар от Бога. Не мисли, че животът ти се дава току-така, но „придобивай мъдро сърце“.

През юли 2008 г. от Арканзас се появила първата информация за някаква група поседници на “We Want Your Soul”. Името вероятно идва от едноименната песен „Искаме душата ти“.
Интересът към  “We Want Your Soul” възникнал след инцидент на паркинг в близост до магазин. Тогава през юли, към една жена приближили двама мъже с черни дрехи. Те започнали да се интересуват за финансовото положение на жената, питали я за отношението ѝ към религията, а след това ѝ предложили да си продаде душата.
Жената се уплашила и веднага позвънила в полицията. Когато дошли полицаите. тя описала мъжете така: бели мъже с черни костюми и куфарчета, които се придвижвали на Lexus. На дясната ръка на непознатите бил татуиран триъгълник с кръг, в който била разположена петолъчна звезда.
Полицай не успели да открият страните мъже. Но били фиксирани няколко запитвания до службите отговарящи за реда в страната, за някакви писма, които пристигали по електроните пощи с предложение, съответния човек, до който били изпратени да си продаде душата.
При желание, в Интернет можело да се прочете какви услиги предлага кампанията с посредници за продажба на души. А предоставените услуги съвсем не били лоши. Предложенията варирали от 5 до 20 хиляди долара, изглежда цената се влияела от възрастта на клиента. Такъв договор можел да се сключи само с лица над 18 години.
Между другото, както е посочено на купувачите в сайта, отнемането на душата е абсолютно безболезнена процедура, необходимо е само да се подпише договора, без да се притеснават. Те стават богати и след това се потапят в по-комфортен живот.
Ах да, според условията на сделката, няма връщане назад, душата се продава веднъж и завинаги. Договорът не може да се прекрати. Продаващият душата си няма възможност да разбере как ще се отнесат по-нататък към нея, защото тя изцяло принадлежи на новия собственик.
Разбира се, всеки човек решава сам за себе си, към кого да се обърне, към Бога или към дявола.

Нина с голяма радост постъпи в университета, вече беше втора година, когато ѝ се случиха неприятности. Тя изпадна в депресия и реши да сложи край на живота си.

Докато вървеше към реката чу, че някой я вика. Ускори крачка.

Тогава усети как някой я хвана за ръката. Обърна се и видя приятелката си Жана.

– Накъде си се забързала така? Изглеждаш много зле. Какво ти е?

Нина мълчеше и заби поглед в земята. Жана я погледна  и каза:

– Тъкмо отивам на църква, искаш ли да дойдеш с мен?

Нина поклати отрицателно глава и  поиска да продължи пътя си, не искаше да сподели с приятелката си какво е решила да направи. Жана усети отчаянието ѝ и насила я повлече към църквата.

Този  ден свещеникът говореше как Бог лично преследва човека, за да възтанови отношенията си с Него.

Изведнъж Нина усети как сърцето ѝ съвсем осезаемо се изпълни с любящото присъствие на невидимия Бог. Тя разба, че Бог непрекъснато я е следвал от момента, когато всичко в живота ѝ се сгромоляса. Негова беше ръката, която я спря, за да не извърши непоправимото.

Истината я озари и Нина предаде сърцето и живота си на Бога. И в нея настъпи невероятен мир.